Ако Гърция падне, никой не иска своите отпечатъци върху оръжието на убийството

"Ние ще се разпаднем." "Не не си." - Удушаваш ни. "Не, не сме." "Дължите ни за Втората световна война." - Дадохме вече.

Играта на пилешко месо между Гърция и нейните международни кредитори се превръща във порочна игра на вината, тъй като Атина се приближава до фалит, без да има споразумение за парични реформи.

Европейските политически лидери и централните банкери и гръцките политици са единодушни само в едно: ако Гърция се срине, те не искат пръстовите си отпечатъци върху оръжието за убийство.

Ако през следващите седмици Атина изчерпи пари и неизпълнени задължения, както изглежда все по-възможно, никой не иска да бъде обвинен, че я е натиснал през ръба или не е успял да се опита да го спаси.

Лявото правителство на Гърция вече е определило своя виновник по избор - Германия, главният майстор на заплатите в Европа, обвинен, че е наложил токсични политики на строги икономии на гърците, причинявайки „хуманитарна криза“.

Правителствата на еврозоната подготвят почвата, за да обвинят начинаещото правителство на премиера Алексис Ципрас, че се е изчервило, възпрепятствало, не изпълнило ангажиментите и избягало от труден избор, докато Атина горяла.

"Правим всичко възможно, за да спасим Гърция от самата нея, но в крайна сметка, всичко зависи от тях", е съобщението, което се излива от централата на Берлин, Брюксел и МВФ във Вашингтон.

Ципрас и откровеният министър на финансите Янис Варуфакис се опитаха отначало да създадат коалиция срещу Берлин, обикаляйки Франция, Италия, Великобритания, Брюксел и медийни студия след избирането им. Те не намериха съюзници извън медиите.

Ципрас възобнови исканията за репарации за нацистко-германската окупация на Гърция през 1941-44 г., която правителството му определи на стойност 279 милиарда евро (303.5 милиарда долара) - повече от спасяването на 240 милиарда евро от еврозоната и Международния валутен фонд.

Берлин отговори, че вече е обезщетил жертвите и споразумение 1990 с четирите победителни сили от Втората световна война за обединението на Германия сложи край на исковете за война.

Германският канцлер Ангела Меркел внимава да изрази добра воля и се опитва да изгради отношения на доверие с Ципрас, като същевременно настоява, че Гърция трябва да изпълни условията за реформа на своите кредитори, които включват яростно съпротивляващо се съкращаване на пенсиите и трудови реформи.

"Трябва да се направи всичко, за да се предотврати изчерпването на парите в Гърция", каза тя след разговори с Ципрас. "От германска страна сме готови да предоставим цялата подкрепа, която се иска от нас. Но, разбира се, трябва да се направят реформи", добави тя.

Инвеститорите накратко се надяваха, че обещанието й може да бъде повратна точка, подобно на обета на президента на Европейската централна банка Марио Драги от 2012 г. да направи „каквото е необходимо, за да запази еврото“.

Коментарите на Меркел също могат да се тълкуват като упражнение за избягване на превантивното обвинение. За разлика от Драги, тя не каза кой трябва да направи всичко, за да спре Гърция да фалира.

Нейният финансов министър Волфганг Шойбъл е открито скептичен дали Атина може да избегне катастрофата извън еврозоната.

Ядосаните финансови министри от еврозоната ясно заявиха, че са далеч от сделка с Гърция, отхвърлиха молбата на Варуфакис за предсрочни парични средства в замяна на частична реформа и му казаха, че дори няма да обсъждат дългосрочно финансиране и облекчаване на дълга, докато Гърция не подпише и не изпълни пълна план за реформа.

Докато гръцките лидери настояват, че Европа трябва да се вслушва и да зачита демократичната воля на гръцкия народ, кредиторите й отговарят, че и те имат демократични мандати от своите избиратели.

Според повествованието на Варуфакис, страните от еврозоната не отпускат всички тези пари, за да спасят Гърция, а за да защитят собствените си банки, които по непредпазливост отпуснаха Атина милиарди.

Глупости, казват служители от еврозоната. Тези банки поеха загуби в 2012, когато гръцкият дълг към частните облигационери беше преструктуриран.

Варуфакис разшири кръга на вината към ЕЦБ, обвинявайки я, че "задушава" Гърция, като гладува банките си с ликвидност и силно ограничава краткосрочното им кредитиране на правителството.

Това предизвика възмутен отговор от председателя на ЕЦБ Марио Драги, който заяви пред Европейския парламент, че подкрепата на централната банка за Гърция възлиза на около 110 млрд. Евро, но по силата на договор е забранено от парично финансиране на правителствата.

В продължение на седмици гръцките власти казват на своите колеги от еврозоната, че са изчерпали парите си, само за да намерят резервни пари в брой за следващото плащане на дълга. "Те толкова често са плакали на вълк, че когато наистина се разпаднат, никой няма да им повярва", каза един преговарящ от ЕС с условие за анонимност.

Вътрешните лица казват, че ЕЦБ е решена, че централната банка няма да бъде институцията, която дърпа щепсела. Ако прецени, че подкрепата за гръцките банки вече не може да бъде отказана, тя ще търси политическо решение от правителствата на Европейския съюз.

„Това не е нещо, което трябва да решават избраните централни банкери“, каза източник в Евросистемата на централните банки.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е нетърпелив да държи ръката на Ципрас до последния момент с надеждата, че той ще наложи неприятна сделка за икономическа реформа на левичарите в неговата партия Сириза, преди да е станало твърде късно.

За Юнкер, един от бащите на единната европейска валута, напускането на един-единствен член от 19-членната еврозона би представлявало тежък удар за глобалното положение на блока и би могло да създаде опасен прецедент, насърчавайки инвеститорите да спекулират срещу други държави-членки в бъдещи кризи.

Дори и да остане в еврозоната, гръцкото неизпълнение на други европейски правителства или ЕЦБ ще бъде един от най-явните моменти в историята на Европейския съюз.

На фона на взаимно упрек срещу съсипани гръцки спестители и измамени европейски данъкоплатци, някои демонстрации на страх от гръцки пенсионери или болнични пациенти и насилие в Атина.

Ако това се случи, ще има много вина да обикаляме, но никой да не носи отговорност.