Как гражданското общество вижда #StateOfTheEnergyUnion

Инициативата за енергиен съюз, която стартира преди три години и има широк спектър от политически мерки, предизвика голямо обществено внимание. Въпреки че е вдъхновил някои да говорят за петата европейска свобода и за панацея срещу евроскептицизма, други се чувстват принудени да се фокусират върху техническите и правните подробности за мрежовите кодекси, междусистемните връзки и междуправителствените споразумения, пише Пиер Жан Кулон, председател на секция на Европейския икономически и социален комитет за транспорт, енергетика, инфраструктура и информационно общество.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) се озова и в двата лагера: от една страна, той е вдъхновен от проекта, който отразява инструменталната роля на Комитета от 2010 г. при разработването на оригиналната визия на Жак Делор и Йежи Бузек за европейски Енергийна общност; от друга страна, тя се потопи в детайлите на секторните предложения на Европейската комисия.

През последните три години членовете на Комитета са изготвили над 25 становища относно Енергийния съюз, като са разгледали предложенията на Комисията през очите на следните заинтересовани страни: компании, занимаващи се с енергоемки индустрии; организации за социално жилище; енергийни комунални компании; профсъюзи; екологични НПО; защитници на потребителите; академици; фермери; и други пряко засегнати заинтересовани страни. Становищата на Комитета се занимават със сигурността на доставките на газ, проектирането на пазара на електроенергия, енергийните потребители, енергийната ефективност, енергийните характеристики на сградите, отоплението и охлаждането, уязвимите потребители и възобновяемите източници, да назовем само няколко.

Предложенията в становищата включват институционални иновации като искане за европейска енергийна информационна услуга, но също така и инструментални изисквания като допълнителни оценки на въздействието, които трябва да се извършат във връзка с изменението на Директивата за пазара на газ, допълващи показатели за взаимосвързаност на регионално ниво, или мерки за улесняване на развитието на децентрализирани структури за търговия с електроенергия. Мненията на Комитета също показаха осъзнаване на многоизмерността на процеса на енергийна трансформация, която ще включва промени и в транспортния и дигиталния сектор.

Веднъж годишно обаче членовете имаха възможността да направят крачка назад и да получат по-широка перспектива на Енергийния съюз, по повод публикуването на годишния доклад за състоянието на Енергийния съюз, изготвен от Комисията. След това ЕИСК беше помолен да изготви становище: с други думи, да изрази гледната точка на гражданското общество за състоянието на енергийния съюз. До момента са публикувани три доклада на Комисията и три становища на ЕИСК, които се занимават с отчитане на напредъка за 2015, 2016 и 2017 г.

В своето становище относно доклада "Състояние на енергийния съюз" на "2015" Комитетът - въз основа на работата на докладчика Стефан Бъфетаут от Франция - изрази своята силна подкрепа за идеята за Енергиен съюз и приветства годишното докладване на напредъка. Той обаче повдигна въпроса за подкрепата и участието на гражданското общество в процеса на енергийния съюз, както и по отношение на прехода към енергия. По-специално, Комитетът призова за по-силна политическа визия и воля за преследване на Енергийния съюз. Членовете бяха също така загрижени за значителното отсъствие на социалното измерение в Енергийния съюз, както и за систематичните измервания на социалния прогрес в енергийния преход. В заключение, в становището се подчертава необходимостта от осигуряване на систематично участие на широк кръг заинтересовани страни в процеса на Енергийния съюз и се предлага за тази цел Европейски енергиен диалог.

Що се отнася до състоянието на Енергийния съюз в 2016, ЕИСК, като се основава на работата на докладчика Tellervo Kylä-Harakka-Ruonala от Финландия, се запознава по-отблизо с докладването по повод доклада за състоянието на Енергийния съюз. Оценките на напредъка трябва да бъдат заложени в ежедневния живот на гражданите, разнообразието от начини, по които използват енергийните услуги, и въздействието върху промените в енергийните системи в живота им, вместо да се фокусират върху националните политически и съвкупни икономически постижения. Такива доклади биха могли да информират и улесняват Европейския енергиен диалог и да спомогнат за по-ясното отчитане на социалното измерение на енергийния преход. Освен това членовете смятаха, че е необходимо систематично да се оценяват инструментите на нисковъглеродните политики с оглед на тяхното въздействие върху цените, така че да се предоставят правилните сигнали на участниците на пазара.

реклама

В последното си становище, оценяващо напредъка на проекта за енергиен съюз през 2017 г., Комитетът, ангажиран с работата на докладчиците Тони Видан от Хърватия и Кристоф Куарес от Франция, приветства някои от промените в дебата за политиката на ЕС, както и конкретните предложения относно участието на гражданите в енергийния съюз и социалното измерение. Участието на гражданите до известна степен е записано в предложенията за управление на енергийния съюз, представени от Европейската комисия и съответния доклад на Европейския парламент, докато признаването на важността на социалното измерение може да се наблюдава благодарение на създаването на Обсерваторията на ЕС за енергийна бедност и регионите за въглища в преходна платформа. Въпреки това, както е изразено в становището, ЕИСК би искал да види по-голям напредък по тези фронтове, като например създаването на достъпна европейска енергийна информационна услуга, обявяването на социален пакт за енергиен преход, управляван от гражданите, и фонд за корекция на енергийния преход.

Това, което показват тези становища, е, че Европейският икономически и социален комитет - като глас на гражданското общество в Брюксел - иска да гарантира, че Комисията и другите европейски отговорни лица споделят и наистина преследват визията, изложена в началото на Енергийния съюз инициатива:

"Най-важното е, че нашата визия е един Енергиен съюз с жизненоважни граждани, в който гражданите да се ангажират с енергийния преход, да се възползват от новите технологии за намаляване на сметките си, да участват активно на пазара и където уязвимите потребители са защитени."

Декарбонизацията на енергийните системи може да се осъществи по различен начин: енергийните доставки могат да бъдат доминирани от децентрализирани енергийни кооперации или от експлоатацията на големи комунални услуги, например големи ветроенергийни паркове; собствеността на инсталациите може да се проведе на местно ниво или от по-големи външни инвеститори; общините могат да поемат различни роли, например като собственици на местни комунални услуги или пасивни наблюдатели; различните горивни смеси могат да предложат възможности за декарбонизация, например включване или изключване на ядрената енергия. Тези различни пътища водят до различни разпределящи резултати, както по отношение на разпределението на рисковете и ползите от енергийния преход, така и по отношение на чийто глас се чуват в Брюксел и столиците на държавите-членки.

За Европейския икономически и социален комитет отговорът е ясен: Енергийният съюз трябва да бъде съюз за и на хората. За тази цел членовете на Комитета непрекъснато се аргументират за информация, която дава възможност на гражданите да оценяват политиките и техните последици за енергийната справедливост, компромисите с рискове, пазарните предложения, доставчиците на енергийни услуги и други, както и за европейска енергийна система Диалог, който след това ще позволи на информираните граждани да изразят своите гледни точки, като се увери, че енергийните политики - с всичките им последици за благосъстоянието на европейските граждани - не се оставят само на експертите.

Този диалог трябва да надхвърли турнето на ЕС, организирано от заместник-председателя на Европейската комисия г-н Maroš Šefčovič, и процесите на обществено обсъждане във връзка със секторните политики. Това би изисквало не само съгласувани усилия и преосмисляне от страна на службите на Европейската комисия, но също и участието на членовете на ЕП, Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет на място в техните избирателни райони, регионите в страната и организациите на гражданското общество.

Първата стъпка, произтичаща от тези съвместни усилия, може да бъде организирането на публични дебати във всяка от страните-членки и в Брюксел за това как хората си представят енергийното (ите) бъдеще (а) на Европа и как техните идеи могат да варират както в Брюксел, така и другаде, както и както между различни групи в рамките на една и съща държава.

Споделете тази статия: