Въпроси и отговори по ратификацията на ЕС на втори период на ангажименти от Протокола от Киото

1. Какво предлага Европейската комисия?

Комисията внесе предложение за ратифициране на т.нар Протокол от Киото. Изменението от Доха, договорено на конференцията на ООН по климата в Доха, Катар през декември 2012 г., включва редица изменения на Протокола от Киото, които установяват втори период на ангажимент с правно обвързващи ангажименти за емисии за периода 2013–2020 г. След като бъде прието от Съвета (със съгласието на Европейския парламент), предложеното решение за ратификация ще даде възможност на правно обвързващите ангажименти на ЕС през втория период от Киото да влязат в сила в международното право, когато поправката от Доха получи достатъчно ратификации, за да влезе в сила.

Решението за ратификация, предложено от Комисията, би сключило изменението от Доха от името на ЕС. Въпреки това, тъй като Протоколът от Киото е споразумение, по което ЕС и неговите държави-членки са страни, всяка държава-членка също ще трябва да ратифицира изменението от Доха от свое име. Това важи и за Исландия, с която ЕС и неговите държави-членки възнамеряват съвместно да изпълнят ангажимента си.

След приключване на всички вътрешни процеси на ратификация Европейският съюз, неговите държави-членки и Исландия ще депозират своите документи за ратификация едновременно с ООН, за да гарантират, че влизането в сила ще се случи едновременно за всички. С представянето на предложението си сега Комисията си поставя за цел това депозиране на инструменти за ратификация от ЕС, неговите държави-членки и Исландия да стане в началото на 2015.

Комисията също така предложи изменение на Регламента относно механизма за наблюдение на ЕС¹ за парникови газове, за да се даде възможност за изпълнение на редица технически въпроси, свързани с втория период на ангажимент.

2. Дали предложенията променят целите или задълженията на държавите-членки съгласно 2009 „Пакет за климата и енергетиката“ на законодателството?

При подготовката за съвместния ангажимент, който ЕС, неговите държави-членки и Исландия трябва да поемат заедно, през март 2012 Съветът заключи, че съвместният ангажимент трябва да бъде „определен въз основа на общите (емисии на парникови газове), разрешени съгласно „Пакетът за климата и енергетиката“, което отразява едностранния ангажимент на ЕС за намаляване на емисиите си с 20% под нивата 1990 от 2020. Съветът също така заключи, че с този подход „задълженията за намаляване на емисиите на отделните държави-членки на ЕС не трябва да надвишават техните задължения, договорени в законодателството на ЕС“.

реклама

Комисията изготви предложението си на тази основа. Следователно предложението не променя целите и задълженията, установени в законодателството на ЕС в рамките на пакета за климата и енергетиката.

3. Не спазва ли ЕС вече вторите правила за ангажираност? Защо е необходима ратификация?

Да, на базата на пакета за климата и енергетиката ЕС и неговите държави-членки вече прилагат 20% намаляване на емисиите с 2020. Това им позволи да се съгласят да изпълнят ангажиментите си за смекчаване на последиците от втория период на поемане на задължения по Протокола от Киото от началото на 1 януари 2013.

Въпреки това ратифицирането е необходимо, за да може влизането в сила на изменението от Доха да бъде правно обвързващо.

Активирането на влизането в сила на ангажиментите на Европа като правно обвързващи ангажименти в международното право изпраща силен сигнал за ангажимента на ЕС и неговите държави-членки към основан на правила многостранен режим за справяне с изменението на климата на международно равнище, както сега, така и в бъдещето с новото международно споразумение за климата, което трябва да бъде завършено с 2015.

4. Какво означава съвместното изпълнение?

„Съвместно изпълнение“ е технически термин от Протокола от Киото. Това означава, че няколко страни могат да се споразумеят да постигнат своите ангажименти за емисии съвместно.

След постигането на съвместния ангажимент всички страни, участващи в „съвместното изпълнение“, се считат за съответстващи на задълженията по Протокола от Киото. Само ако съвместният ангажимент не бъде постигнат, всяка страна носи отговорност за своето индивидуално ниво на емисиите, съгласно „условията за съвместно изпълнение“.

5. Какво би станало, ако държава-членка или Исландия не са изпълнили своята национална цел съгласно законодателството на ЕС и по Протокола от Киото?

Националните цели за емисиите са определени в законодателството на ЕС чрез решението за разпределяне на усилията 2009.² Ако държава-членка не изпълни тази цел, това може да представлява нарушение на законодателството на ЕС, което означава, че Комисията може да открие така наречената „процедура за нарушение“.

Докато се постигне съвместна ангажираност на Европейския съюз, неговите държави-членки и Исландия, оценката на съответствието съгласно Протокола от Киото не разглежда дали отделните държави-членки са постигнали националните си цели.

Неспазването на Протокола от Киото от отделна държава-членка може да възникне само ако:

1. Съвместният ангажимент между ЕС, неговите държави-членки и Исландия не е постигнат; и

2. Отделната държава-членка не изпълнява националната си цел; и

3. Държавата-членка не купува достатъчно международни валидни емисионни единици по Протокола от Киото, за да компенсира недостига на намаляване на вътрешните емисии.

Освен това ЕС и всеки от членовете на споразумението за съвместно изпълнение, включително държавите-членки, също ще бъдат несъответстващи съвместно, ако не бъде постигнат съвместният ангажимент между ЕС, неговите държави-членки и Исландия.

Оценката на съответствието за втория период на ангажимент на Киото няма да се извърши до 2023. Дотогава ЕС, неговите държави-членки и Исландия ще наблюдават своите тенденции в емисиите и прогнозите до 2020, за да гарантират, че ще останат на път да постигнат своите цели. Когато са установени емисиите за целия втори период на ангажимент (от 2023), ще има допълнителен период от време, за да могат всички страни да закупуват емисионни единици, за да се избегне несъответствие.

6. Какво ще стане, ако ЕС, държавите-членки и Исландия не успеят да изпълнят съвместния си ангажимент?

Ако съвместният ангажимент на ЕС, неговите държави-членки и Исландия, т.е. 20% намаление на емисиите с 2020, не бъде постигнат, оценката на съответствието в края на втория период на ангажимент ще разгледа дали ЕС, неговите държави-членки и Исландия са отговарят на нивата на емисиите съгласно техните индивидуални отговорности. Отделните нива на емисиите трябва да бъдат определени в условията на съвместно изпълнение, заедно с ратификацията, именно за тази цел.

7. Защо ЕС предприема съвместно изпълнение с Исландия?

Като член на Европейското икономическо пространство Исландия вече участва в системата на ЕС за търговия с емисии на парникови газове. През 2009 г. Исландия изрази намерението си да изпълни съвместно ангажиментите си за втори период на ангажимент заедно с ЕС и неговите държави-членки. Съветът приветства това искане и заключи, че съвместното изпълнение през втория период на ангажимент трябва да включва Исландия. Съветът също така поиска от Комисията да подготви съответните предложения в това отношение.

8. Каква ще бъде целта на Исландия?

Целта на Исландия ще бъде определена в договор, който все още трябва да бъде договорен с Исландия.

9. Дали съвместното изпълнение с Исландия зависи от присъединяването на Исландия към ЕС?

Не. Исландия се интересува от съвместна реализация с ЕС и неговите държави-членки, независимо дали се присъединява към ЕС или не. Преустановяването на преговорите за присъединяване между Исландия и ЕС следователно няма никакво въздействие върху съвместното изпълнение на поетия от ЕС, неговите държави-членки и Исландия ангажимент за втория период на изпълнение на Протокола от Киото.

10. Какво включва процесът на ратификация?

Процесът на ратификация, тъй като процесът, който води до правно обвързваща сила на изменението от Доха за ЕС, неговите държави-членки и Исландия, включва вътрешни процеси на ратификация на 30, защото всяка от тези страни трябва да ратифицира изменението от Доха.

Споразумението с Исландия за целта на Исландия ще трябва да бъде сключено преди официалното приемане на решението за ратификация на ЕС, тъй като то трябва да бъде включено в него. След приключване на всички вътрешни процеси на ратификация ЕС, неговите държави-членки и Исландия едновременно ще депозират своите инструменти за ратификация в ООН.

Когато страните 144 по Протокола от Киото депозират своите инструменти за ратификация, изменението от Доха ще влезе в сила за онези страни, които вече са ратифицирали.

11. Колко други страни участват във втория период на ангажимент?

Всички 192 страни по Протокола от Киото са се съгласили с поправката от Доха, установяваща втория период на ангажимент. Въпреки това само развитите страни - страни, изброени в приложение Б към Протокола от Киото, поемат ангажименти за емисии съгласно протокола.

Тридесет и осем страни от развитите страни, включително ЕС, неговите държави-членки и Исландия, са поели правнообвързващи ангажименти за емисии за втория период, възлизащи на средно намаление от най-малко 18% под нивата 1990.

Броят на страните в развитите страни с ангажимент за втория период е с един повече, отколкото през първия период на ангажимент. Четири партии, които не са имали ангажимент през първия период - страните членки на ЕС Кипър и Малта, както и Беларус и Казахстан - са поели по една за втория период. Япония, Нова Зеландия и Руската федерация обаче, които имаха ангажименти за първия период, не поеха ангажименти за втория период. Това означава, че вторият период на ангажимент обхваща много по-малък дял от глобалните емисии - около 14-15% - от първия.

Протоколът от Киото не е единственият инструмент за справяне с емисиите. Повече от развитите и развиващите се страни на 70, които нямат ангажименти по време на втория период от Киото, включително Китай, САЩ, Индия, Япония и Русия, са поели доброволни ангажименти да ограничат или намалят своите емисии с 2020.

12. Какъв е приносът на ЕС за глобалните емисии на парникови газове?

Понастоящем ЕС отчита около 11% от глобалните емисии на парникови газове. Това включва емисии от или погълнати от гори и земеделски земи.

13. Какви са основните промени в изменения Протокол от Киото?

Основните промени са установяването на втория период на поети задължения и новите ангажименти за емисиите, вписани за периода.

Допълнителна промяна, въведена по инициатива на ЕС, дава възможност на страните да засилят ангажиментите си за емисии през периода без официален процес на ратифициране. Освен това поправката от Доха включва разпоредба, която гарантира, че поетите задължения за втория период не са по-малко амбициозни от тези по първия период.

14. Какво разглежда предложението на Комисията по технически въпроси?

Съществуват редица технически въпроси, свързани с управлението на емисионните единици за счетоводни цели през втория период на поемане на ангажименти, които трябва да бъдат приложени чрез системата на регистрите на ЕС и държавите-членки. Предлаганото решение по технически въпроси предоставя правното основание за изменение на съществуващия регламент за регистрите³ и прилагат тези технически въпроси, за да осигурят напълно действаща счетоводна система през втория период на ангажиране. Тя изисква одобрение от Европейския парламент и Съвета чрез процедурата за съвместно вземане на решение.

15. Кога ще влезе в сила вторият период на обвързване?

Изменението от Доха, установяващо втория период на ангажименти, ще влезе в сила на 90-ия ден, след като 144 от страните по 192 по Протокола от Киото депозира своите документи за ратификация в ООН.

16. Някакви страни вече ратифицираха поправката от Доха?

Досега са ратифицирани три страни: Барбадос, Обединените арабски емирства и Мавриций.

Вижте също IP / 13 / 1035

Споделете тази статия: