Свържете се с нас

Белгия

80-тият рожден ден на първия президент на # Казахстан, Нурсултан Назарбаев и ролята му в международните отношения

ДЯЛ:

Публикуван

on

Ние използваме вашата регистрация, за да предоставяме съдържание по начини, по които сте се съгласили, и за да подобрим разбирането ни за вас. Можете да се отпишете по всяко време.

Айгул Куспан, посланикът на Казахстан в Кралство Белгия и ръководител на мисията на Република Казахстан в Европейския съюз, разглежда живота и постиженията на първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев.

Айгул Куспан, посланикът на Казахстан

Посланик Куспан

На 6 юли 2020 г. се навърши 80 години от рождението на първия президент на Република Казахстан - Елбаси Нурсултан Назарбаев. Възходът на моята страна от само част от Съветския съюз до доверен партньор в международните отношения - включително ЕС и Белгия - е история за лидерски успех, за който Първият президент трябва да бъде отпуснат. Трябваше да изгради държава, да създаде армия, собствена полиция, вътрешен живот, всичко - от пътища до конституция. Елбаси трябваше да промени мнението на казахстанците на 180 градуса, от тоталитарен режим към демокрация, от държавна собственост към частна собственост.


Казахстан в международните отношения

Първият президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев взе историческо решение през 1991 г. да се откаже от четвъртия по големина ядрен арсенал в света, което позволи на Казахстан и на целия централноазиатски регион да се освободят от ядрено оръжие. Поради силното си желание да превърне Света в спокойно място за всички нас, той е признат за изключителен държавник в Казахстан и по целия свят.

Проактивната дипломация се превърна в един от основните инструменти за гарантиране на суверенитета и сигурността на Казахстан и последователното насърчаване на националните интереси на страната. Въз основа на принципите на многовекторното сътрудничество и прагматизма Нурсултан Назарбаев установява конструктивни отношения с най-близките ни съседи Китай, Русия, страните от Централна Азия и останалия свят.

От европейска и международна гледна точка наследството на първия президент е еднакво впечатляващо: Нурсултан Назарбаев е поел живота си в принос за регионален и международен мир, стабилност и диалог. Със своите европейски колеги той създаде основите на знаковото Споразумение за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан (EPCA). Той инициира множество международни процеси за интеграция и диалог, включително мирните преговори в Астана за Сирия, резолюцията на Общото събрание на ООН, призоваваща за Международен ден срещу ядрените изпитания, конференцията за взаимодействието и мерките за изграждане на доверие в Азия (CICA), Шанхайската организация за сътрудничество ( ШОС) и Съветът за сътрудничество на тюркските говорителни държави (Тюркски съвет).

реклама

Нурсултан Назарбаев в Съвета за сигурност на ООН, 2018 г.

Председателството на Казахстан в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) през 2010 г. и Съвета за сигурност на ООН през януари 2018 г. (които формират дневния ред по въпросите на сигурността за целия свят) показа успех и жизнеспособност на избрания от Нурсултан път Назарбаев на международната арена.

Срещата на ОССЕ в Нур-Султан, 2010 г.

Отношенията между Казахстан и ЕС

Казахстан е важен и надежден партньор за Европейския съюз. С европейските си колеги първият президент постави основите на знаковото Споразумение за засилено партньорство и сътрудничество между ЕС и Казахстан (EPCA), което влезе в сила на 1 март 2020 г. Споразумението поставя началото на съвсем нов етап на казахстанско-европейските отношения и предоставя широки възможности за изграждане на пълноценно сътрудничество в дългосрочен план. Уверен съм, че ефективното изпълнение на споразумението ще ни позволи да диверсифицираме търговията, да разширим икономическите връзки, да привлечем инвестиции и нови технологии. Значението на сътрудничеството се отразява и в търговските и инвестиционните отношения. ЕС е основен търговски партньор на Казахстан, представляващ 40% от външната търговия. Той е и основният чуждестранен инвеститор в моята страна, представляващ 48% от общите (брутни) преки чуждестранни инвестиции.

Нурсултан Назарбаев и Доналд Туск

Двустранни отношения между Белгия и Казахстан

Акредитиран като посланик в Кралство Белгия, доволен съм, че отношенията между Казахстан и Белгия непрекъснато се укрепват след независимостта на моята страна. На 31 декември 1991 г. Кралство Белгия официално признава държавния суверенитет на Република Казахстан. Основата на двустранните отношения започна от официално посещение на президента Назарбаев в Белгия през 1993 г., където той се срещна с крал Boudewijn I и министър-председателя Жан-Люк Дехаене.

Нурсултан Назарбаев посети Брюксел осем пъти, последно през 2018 г. Културен обмен се проведе между Белгия и Казахстан след посещения на високо ниво. През 2017 г. нашите страни отпразнуваха 25-годишнината си от двустранните отношения. Имаше и няколко посещения на високо ниво от белгийската страна в Казахстан. Първо посещение през 1998 г. на премиера Жан-Люк Дехен, както и две посещения на престолонаследник и крал на Белгия Филип през 2002, 2009 и 2010 г. Междупарламентарните отношения се развиват положително като ефективен инструмент за засилване на политическия диалог.

Среща с крал Филип

Силните дипломатически отношения непрекъснато се развиват, като подкрепят взаимноизгодни търговски отношения. Икономическият обмен между Белгия и Казахстан също има значителен ръст от 1992 г. насам с приоритетни области на сътрудничество в енергетиката, здравеопазването, селскостопанския сектор, между морските пристанища и новите технологии. През 2019 г. размерът на търговските борси се увеличи до над 636 милиона евро. Към 1 май 2020 г. в Казахстан са регистрирани 75 предприятия с белгийски активи. Обемът на белгийските инвестиции в казахстанската икономика достигна 7.2 милиарда евро през периода 2005 до 2019 г.

 Официален прием в двореца Егмонт

Наследството на първия президент

Първият президент Нурсултан Назарбаев ръководи страната ми от 1990 до 2019 г. В началото на 1990-те Елбаси ръководи страната по време на финансовата криза, която засегна цялата постсъветска област. Допълнителни предизвикателства чакаха напред, когато първият президент трябваше да се справи с кризата в Източна Азия от 1997 г. и финансовата криза от 1998 г., която се отрази на развитието на страната ни. В отговор Елбаси проведе редица икономически реформи, за да осигури необходимия растеж на икономиката. През това време Нурсултан Назарбаев ръководи приватизацията на петролната индустрия и донесе необходимите инвестиции от Европа, САЩ, Китай и други страни.

Поради исторически обстоятелства Казахстан стана етнически разнообразна страна. Първият президент гарантира равенството на правата на всички хора в Казахстан, независимо от етническата и религиозната принадлежност като водещ принцип на държавната политика. Това беше една от водещите реформи, довела до постоянната политическа стабилност и мир във вътрешната политика. По време на по-нататъшните икономически реформи и модернизация социалното благополучие в страната се увеличи и се появи растяща средна класа. По-важното е, че пренасочването на столицата от Алмати към Нур-Султан като нов административен и политически център на Казахстан доведе до по-нататъшното икономическо развитие на цялата страна.

Едно от най-важните предизвикателства, които Нурсултан Назарбаев очерта за страната, беше стратегията на Казахстан за 2050 г. Целта на тази програма е да превърне Казахстан в една от 30-те най-развити страни в света. Той стартира следващата фаза на модернизация на казахстанската икономика и гражданско общество. Тази програма доведе до изпълнение на пет институционални реформи, както и плана за 100 конкретни стъпки на нацията за модернизиране на икономиката и държавните институции. Способността на първия президент да развива конструктивни международни и дипломатически отношения беше водещ фактор за развитието на страната и доведе до приток на милиарди евро инвестиции в Казахстан. Междувременно моята страна се присъедини към топ 50 конкурентни икономики на света.

Акцента на наследството на първия президент беше решението му да не преследва ядрена държава. Това обещание бе подкрепено от затварянето на най-големия ядрен тест в света в Семипалатинск, както и пълното изоставяне на програмата за ядрено оръжие в Казахстан. Елбаси също беше един от лидерите, насърчаващи интеграционните процеси в Евразия. Тази интеграция доведе до Евразийския икономически съюз, който се разраства до голяма асоциация на страните членки, осигуряваща свободния поток на стоки, услуги, труд и капитал и облагодетелства Казахстан и неговите съседи.

През 2015 г. първият президент Нурсултан Назарбаев обяви, че изборите ще бъдат последните му и че „след постигане на институционални реформи и икономическа диверсификация; страната трябва да премине конституционна реформа, която предполага прехвърляне на властта от президента на парламента и правителството."

Отстъпвайки от позицията си през 2019 г., незабавно заменен от Касим-Джомарт Токаев, новото ръководство продължи да действа в духа на първия президент за икономическо развитие и конструктивно международно сътрудничество.

Както президентът Токаев спомена в неотдавнашната си статия: „Несъмнено само истински политик, мъдър и перспективен, може да избере свой собствен път, като е между две части на света - Европа и Азия, две цивилизации - Западна и Източна, две системи - тоталитарен и демократичен. С всички тези компоненти Елбаси успя да създаде нов тип държава, съчетаваща азиатски традиции и западни иновации. Днес целият свят познава страната ни като миролюбива прозрачна държава, която участва активно в интеграционните процеси. "

Посещение на Белгия за 12-та среща на върха на ASEM, 2018 г.

Споделете тази статия:

EU Reporter публикува статии от различни външни източници, които изразяват широк спектър от гледни точки. Позициите, заети в тези статии, не са непременно тези на EU Reporter.

Тенденции