Климатичната политика на Узбекистан: Прилагане и адаптиране на мерки в най-уязвимите сектори на икономиката

Глобалното изменение на климата е един от най-сериозните проблеми на днешния ден, който засяга всички страни по света и се превръща в значителна пречка за устойчивото развитие. Наблюдаваното затопляне причинява екстремни природни явления по целия свят, като суши, урагани, изтощителна жега, пожари, проливни дъждове и наводнения.

Узбекистан и други държави от Централна Азия са сред страните, които са най-податливи на екологични бедствия.

Както отбеляза президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев, днес всяка страна усеща разрушителното въздействие на последиците от изменението на климата и тези негативни последици представляват пряка заплаха за стабилното развитие на региона на Централна Азия.

Според експерти на Световната банка, ако до края на XXI век, като се запази сегашното темпо, средната температура в света ще се повиши с 4 градуса по Целзий, то в Централна Азия този показател ще бъде 7 градуса. В резултат на глобалното изменение на климата през последните 50-60 години площта на ледниците в региона е намаляла с около 30%. До 2050 г. се очаква водните ресурси в басейна на Сирдаря да намалеят с до 5%, в басейна на Амударя - до 15%. До 2050 г. недостигът на прясна вода в Централна Азия може да доведе до 11% спад на БВП в региона.

С цел прилагане на мерки за предотвратяване на изменението на климата и смекчаване на негативните последици от него, в Узбекистан са приети редица регулаторни правни актове.

По-специално, през 2019 г. беше приет законът „За използването на възобновяеми енергийни източници“, който определя предимствата и предпочитанията, особеностите на използването на енергийни източници при производството на електрическа и топлинна енергия, биогаз при използването на възобновяеми енергийни източници . Министерството на енергетиката на Републиката е определено като специално упълномощен държавен орган в тази област.

С указ на държавния глава „За ускорени мерки за подобряване на енергийната ефективност на икономическите и социалните сектори, въвеждането на енергоспестяващи технологии и развитието на възобновяемите енергийни източници“ от 22 август 2019 г. бяха одобрени Целевите параметри за по-нататъшно развитие на възобновяеми енергийни източници и „Пътна карта” за последователно подобряване на енергийната ефективност на икономическите и социалните сектори, както и развитие на енергетиката на базата на възобновяеми източници, въведе процедурата за компенсиране на разходите.

реклама

С резолюция на президента на Узбекистан „За одобряване на Стратегията за преход на Република Узбекистан към „зелената“ икономика за периода 2019-2030 г.“ от 4 октомври 2019 г. беше одобрена Стратегията за преход на страната към „зелена“ икономика за периода 2019-2030 г. и състава на Междуведомствения съвет за насърчаване и внедряване на „зелената“ икономика.

В страната се прилагат комплексни мерки, насочени към задълбочаване на структурните трансформации, модернизиране и диверсификация на основните сектори на икономиката, балансирано социално-икономическо развитие на териториите.

Ускорената индустриализация и нарастването на населението значително увеличават нуждата на икономиката от ресурси, увеличават негативното антропогенно въздействие върху околната среда и нарастването на емисиите на парникови газове.

С цел подобряване на системата на публичната администрация в областта на опазването на околната среда са извършени институционални реформи. На базата на Министерството на земеделието и водите бяха сформирани две самостоятелни министерства – земеделие и води, Държавен комитет по екология и опазване на околната среда, Центърът за хидрометеорологично обслужване бяха изцяло реформирани и беше създаден Държавен комитет по горите.

В страната се предприемат мерки за подобряване на енергийната ефективност на икономиката, намаляване на използването на въглеводороди, увеличаване дела на възобновяемите енергийни източници. Така до 2030 г. се планира удвояване на индекса на енергийна ефективност и намаляване на въглеродната интензивност на БВП, осигурявайки достъп до модерно, евтино и надеждно енергийно снабдяване за 100% от населението и секторите на икономиката. Планирано е да се спести 3.3 милиарда kW в икономиката на Узбекистан през 2020-2022 г. благодарение на мерките за енергийна ефективност.h електроенергия, 2.6 милиарда. кубически метра природен газ и 16.5 хил. тона петролни продукти.

Успоредно с това се засилват мерките за борба с изчерпването на водните ресурси. Като част от изпълнението на Стратегията за управление на водните ресурси на Узбекистан за 2021-2023 г. се планира активно въвеждане на технологии за пестене на вода, включително капково напояване. По този начин се планира въвеждането на водоспестяващи напоителни технологии да се сведе от 308 хиляди хектара на 1.1 милиона хектара, включително технологии за капково напояване - от 121 хиляди хектара на 822 хиляди хектара.

Специално внимание в Узбекистан се отделя на мерките за минимизиране на последиците от пресъхването на Аралско море. Опустиняването и деградацията на земята в района на Аралско море се случва на площ от повече от 2 милиона хектара.

Чрез създаването на защитни зелени площи на дренираното дъно на Аралско море (засадени са 1.5 милиона хектара), Узбекистан увеличава териториите, заети от гори и храсти. През последните 4 години обемът на засадените гори в републиката се е увеличил 10-15 пъти. Ако до 2018 г. годишният обем на създаване на гори е в рамките на 47-52 хил. хектара, през 2019 г. този показател се е увеличил до 501 хил. хектара, през 2020 г. - до 728 хил. хектара. Подобни резултати бяха постигнати, наред с други неща, благодарение на разширяването на производството на посадъчен материал.

Приета е Държавната програма за развитие на региона на Аралско море за 2017-2021 г., насочена към подобряване на условията и качеството на живот на населението на региона. Освен това беше одобрена Програмата за интегрирано социално-икономическо развитие на Каракалпакстан за 2020-2023 г. През 2018 г. към президента на републиката е създаден Международният иновационен център на региона на Аралско море.

На този фон, Узбекистан се застъпва за сътрудничество в областта на водните ресурси на основата на суверенно равенство, териториална цялост, взаимна изгода и добросъвестност в духа на добросъседство и сътрудничество. Ташкент счита за необходимо да се разработят механизми за съвместно управление на трансграничните водни ресурси в региона, като се гарантира баланса на интересите на страните от Централна Азия. В същото време управлението на водните ресурси на басейните на трансграничните водни течения трябва да се извършва без да се засяга способността на бъдещите поколения да задоволяват собствените си нужди.

Узбекистан стана активен участник в глобалната политика в областта на околната среда, като се присъедини и ратифицира редица международни конвенции и съответните протоколи в областта на опазването на околната среда. Важно събитие беше присъединяването на Узбекистан (2017 г.) към Парижкото споразумение на ООН за климата, съгласно което бяха поети ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата с 10% до 2030 г. в сравнение с 2010 г. За постигане на тази цел е създадена Национална стратегия за ниски -В момента се разработва въглеродно развитие и се разработва въпросът за постигане на въглероден неутралност на Узбекистан до 2050 г.

Узбекистан полага активни усилия за смекчаване на катастрофалните последици от екологичното бедствие в Аралско море.

Многопартньорският доверителен фонд на ООН за човешка сигурност за региона на Аралско море, създаден през 2018 г. по инициатива на президента на Узбекистан, предоставя единна платформа за сътрудничество на национално и международно ниво за справяне с екологичните и социално-икономическите нужди на общности, живеещи в региона на Аралско море, както и за ускоряване на усилията за постигане на глобални цели за устойчиво развитие. 

На 24-25 октомври 2019 г. в Нукус се проведе международна конференция на високо ниво „Регион на Аралско море – зона на екологични иновации и технологии“ под егидата на ООН. По предложение на президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев на 18 май 2021 г. Общото събрание на ООН прие единодушно специална резолюция, с която обявява региона на Аралско море за зона на екологични иновации и технологии.

Инициативата на ръководителя на Узбекистан беше приета положително от световната общност. Регионът на Аралско море стана първият регион, на който Общото събрание предостави такъв значим статут.

На срещата на върха на ШОС в Бишкек (14 юни 2019 г.) Шавкат Мирзийоев предложи да се приеме програмата Зелен пояс на ШОС с цел въвеждане на ресурсоспестяващи и екологично чисти технологии в страните на организацията. На 14-та среща на върха на ЕС (4 март 2021 г.) ръководителят на Узбекистан пое инициативата за разработване и одобрение на средносрочна стратегия, насочена към осигуряване на енергийна устойчивост и широко привличане на инвестиции и съвременни технологии в тази област.

На третата консултативна среща на главите на централноазиатските държави, проведена на 6 август 2021 г. в Туркменистан, президентът на Узбекистан призова за разработване на регионална програма „Зелен дневен ред“ за Централна Азия, която ще допринесе за адаптирането на страните от региона към изменението на климата. Основните насоки на програмата могат да бъдат постепенната декарбонизация на икономиката, рационалното използване на водните ресурси, въвеждането на енергийно ефективни технологии в икономиката и увеличаване на дела на производството на енергия от възобновяеми източници.

Като цяло, на фона на актуализацията на международната климатична програма, дългосрочната политика на Узбекистан в областта на опазването на околната среда е насочена към по-нататъшно подобряване на екологичната ситуация в региона на Централна Азия.

Споделете тази статия: