Благосъстояние на животните
Без ясна стратегия за ваксиниране на животните, следващото огнище може да бъде катастрофа

Епидемиите от болести по животните през изминалата година трябва да служат като сериозно предупреждение за всички европейци. Съществува нарастваща заплаха за Европа – не само за хуманното отношение към животните и икономиката, но и потенциално за общественото здраве – породена от тези огнища, които вече не са редки, изолирани събития, а често срещани и пораждат нарастваща загриженост, пише генералният секретар на AnimalhealthEurope Роксан Фелер.
Този път имахме късмет. В отговор на огнищата на вируса син език през 2024 г. секторът за здравеопазване на животните бързо разработи и разпространи ваксини, за да ограничи въздействието му върху европейския селскостопански сектор.
Не искам да бъда цял мрак, но разчитането на късмет просто не е умна стратегия. За да се предпазим от следващото неизбежно избухване на болестта, се нуждаем от фундаментална промяна от подхода за „гасене на пожари“ към подхода за „предотвратяване на пожари“. В противен случай последствията от бъдеща епидемия може да се извият извън нашия контрол, нанасяйки сериозен удар на европейското селско стопанство, общественото здраве и икономиката като цяло.
Нарастването на населението, повишената урбанизация и противоречивите политики за здравето на животните и търговията увеличават рисковете от епидемии сред животните и потенциалното им предаване на хора. Промените в климата с течение на времето също изострят проблема, като повишаващите се температури и колебанията в моделите на валежите влияят върху честотата и разпространението на болести в Европа.
През последните години Европа преживя смайване 600 процента увеличаване на случаите на зоонози при хора и сме свидетели на заболявания като Западен Нил вирусен скок от Африка към Южна Европа, възможен от въздействието на изменението на климата върху климатичните условия. Това е глобален проблем, като нарастващите огнища по света причиняват смущения в вериги за доставки и дори човешки смъртни случаи. Това вече не са изолирани аномалии – те са симптоми на по-голяма, по-тревожна възходяща тенденция.
Възраждането на болестта син език в Европа през изминалата година е още един предупредителен изстрел и важен лакмус за готовността на континента. Тази година имахме късмет – този вариант на болестта син език (BTV-3) беше известен на индустрията и разработването на ваксина беше бързо ускорено, плюс климатичните условия за мушиците (летящите насекоми, пренасящи болестта син език от стадо на стадо) не бяха благоприятни.
Бъдещи огнища – когато се появи нов серотип, например – може да не са толкова прости. Последствията може да са по-малки от въздействието на епидемията от 2006-2008 г. в Европа, когато новият тогава вирус на болестта син език серотип 8 (BTV-8) доведе до сериозни последици за икономиката, селското стопанство и хуманното отношение към животните, струвайки само на Холандия 200 милиона €.
Как да предотвратим потенциално катастрофални огнища в бъдеще? Отговорът се крие в силата на готовността.
Ваксинирането на животни – при което имунната система на животните се „обучава“ да разпознава и да се бори със специфични патогени, спирайки инфекциите, преди да са причинили вреда – е жизненоважен инструмент срещу предотвратяване на огнища. Ваксинациите не само намаляват заболяванията, ограничават разпространението на болести и следователно смъртта на животните – защитавайки поминъка на фермерите, по-широка продоволствена сигурност – но те могат също така да защитят човешкото здраве чрез контролиране на зоонозни заболявания, които могат да прескочат от животни на хора.
Въпреки че те са се подобрили през последните 25 години, нивата на ваксинация в цяла Европа са все ощеl твърде ниска. За да се предпазим от следващото неизбежно огнище, се нуждаем от подновен акцент върху ваксинирането. В противен случай последствията могат да бъдат тежки. Това означава подобряване на обществената осведоменост, подкрепа за повече научни изследвания и развитие и гарантиране, че ваксините са широко достъпни.
Но подобрената ваксинация не е достатъчна. Това трябва да се включи в ясна, по-широка стратегия, изградена върху етиката на превенцията и предвиждането, а не на реакцията и възстановяването.
Ефективното наблюдение на болестите по животните и подобрената биосигурност са градивните елементи за готовност. Укрепването на готовността за възникване на епидемии в Европа започва с подобряване на събирането на информация относно болестите по животните и насърчаване на редовен диалог между ключови заинтересовани страни в превенцията и смекчаването на последиците, като например лидери в индустрията за здравеопазване на животните и главни ветеринарни служители.
Освен това бързите действия по време на епидемия са от решаващо значение. Създаването на механизъм за бърза реакция може да помогне на вземащите решения и изпълнителите да си сътрудничат по-ефективно, позволявайки навременното разполагане на ваксини, когато настъпи бедствие.
Отвъд икономически, животни и хора здраве ползи за сигурността, подобрената защита срещу болести по животните може да донесе огромни положителни резултати за околната среда. Намаляването на болестта само с десет процентни пункта в световен мащаб например може да предотврати 800 милиона тона емисии на парникови газове годишно – еквивалента на годишни емисии от 117 милиона европейци.
Здравните, икономическите и екологичните аргументи за по-ясна стратегия за ваксиниране на животни са неоспорими. Сегашният ни подход остава несигурен, но 2025 г. предлага ключова възможност за прилагане на устойчиви решения. Увеличаването на ваксинирането на животни е ефективен път за предотвратяване и смекчаване на тежестта на болестите, застрашаващи както хората, така и животните. Следващото огнище не е въпрос на „ако“, а на „кога“.
С въведени проактивни стратегии 2025 г. може да отбележи повратна точка в намаляването на огнищата на болести по животните, запазването на икономиките и гарантирането на здравето на животните и хората. Европейските лидери трябва да се възползват от този момент, за да изградят по-силно и по-устойчиво бъдеще.
Споделете тази статия:
EU Reporter публикува статии от различни външни източници, които изразяват широк спектър от гледни точки. Позициите, заети в тези статии, не са непременно тези на EU Reporter. Моля, вижте целия EU Reporter Правила и условия за публикуване за повече информация EU Reporter възприема изкуствения интелект като инструмент за подобряване на журналистическото качество, ефективност и достъпност, като същевременно поддържа строг човешки редакционен надзор, етични стандарти и прозрачност в цялото съдържание, подпомагано от AI. Моля, вижте целия EU Reporter Политика за AI за повече информация.

-
АзербайджанПреди 4 дни
Партньорството между Азербайджан и Грузия играе централна роля във връзките на ЕС с Южен Кавказ и Централна Азия
-
КазахстанПреди 5 дни
Казус в Казахстан за репатриране и реинтеграция на семейства от Сирия и Ирак
-
КазахстанПреди 5 дни
Интервю със заместник-министъра на външните работи на Казахстан Роман Василенко
-
Болестта на АлцхаймерПреди 5 дни
Комисията разреши лекарство за лечение на ранна болест на Алцхаймер