Свържете се с нас

Бизнес

Италия не се съобрази с правото на ЕС, като не осигурява гаранции жп независимост на управителя на инфраструктурата

ДЯЛ:

Публикуван

on

Ние използваме вашата регистрация, за да предоставяме съдържание по начини, по които сте се съгласили, и за да подобрим разбирането ни за вас. Можете да се отпишете по всяко време.

200px-Ferrovie_dello_Stato_Italiane_logoЛиберализацията на железопътния сектор в ЕС1 има за цел да изиска от държавите-членки да гарантират, че предприятията, работещи в този сектор, се ползват от справедлив и недискриминационен достъп до железопътната мрежа. Упражняването на функции, които се считат за съществени (предоставянето на лицензи на железопътните предприятия, които им предоставят достъп до железопътната мрежа, разпределението на влаковите маршрути и определянето на таксите, които транспортните предприятия трябва да плащат за използване на мрежата) вече не може да бъде изпълнявани от железопътните предприятия на държавите-членки, които традиционно го правят, но трябва да бъдат поверени на независими управители. Комисията обаче не успя да установи, че регулаторният орган не е независим.

Настоящият случай представлява част от поредица от действия за неизпълнение на задължения2 заведено от Комисията срещу редица държави-членки поради неизпълнение на техните задължения.

Италианското законодателство разпределя управлението на „основни функции“ между Rete Ferroviaria Italiana SpA (RFI), която е определеният управител на инфраструктура въз основа на концесия от министерството на транспорта и самото министерство. RFI, макар и да има независимо юридическо лице, е част от групата Ferrovie dello Stato Italiane (групата FS), която също включва Trenitalia SpA (Trenitalia), основното железопътно предприятие, опериращо на италианския пазар. RFI отговаря за изчисляването на таксите за достъп до мрежата за всеки оператор и за събирането на тези такси въз основа на таксите, определени от министъра.

Ufficio per la Regolazione dei Servizi Ferroviari (Служба за регулиране на железопътните услуги, наричана по-нататък „URSF“) е регулаторният орган, който има организационна и счетоводна автономия в рамките на предоставените му икономически и финансови ресурси.

С действието си Комисията изтъкна на първо място, че италианските правила не гарантират управленска независимост на управителя на инфраструктурата. Съгласно законодателството на Европейския съюз държавите-членки трябва да създадат рамка за събиране на такси, като същевременно зачитат управленската независимост на управителя на инфраструктурата, който трябва да определи таксата за използването на инфраструктурата и да я събере. Въпреки това, запазвайки си правото да определя такси, Италия лишава управителя от съществен инструмент за управление, според Комисията.

В своето решение днес Съдът отбелязва, първо, че една от целите, преследвана от правото на Съюза, е да се гарантира независимостта на управлението на управителя на инфраструктура чрез системата за таксуване. Схемите за таксуване и разпределяне на капацитета следва да насърчават управителите на железопътната инфраструктура да оптимизират използването на инфраструктурата в рамките, установени от държавите-членки. Следователно тяхната роля не може да се ограничи до изчисляване на размера на таксата във всеки отделен случай, като се използва предварително формулирана формула по министерски ред. Напротив, трябва да им се осигури степен на гъвкавост при определяне на размера на таксите.

Съдът отбелязва, че италианските правила предвиждат, че управителят е обвързан от изчисляването на таксата, което е определено в сътрудничество с министъра. Въпреки че министърът просто спазва законовите изисквания, проверката на законосъобразността трябва да се извърши от регулаторния орган, в случая URSF. Съдът заключава, че италианското законодателство не гарантира независимостта на управителя на инфраструктурата.

реклама

С второто си правно основание Комисията се оплаква, че италианското законодателство не отговаря на изискването за независимост на регулаторния орган, тъй като URSF се състои от служители на министерството и Министерството продължава да оказва влияние върху групата FS, която притежава Trenitalia.

Съдът счита обаче, че чрез последователните си законодателни намеси италианските власти са оказали влияние върху съставянето на регулаторния орган и постепенно предефинират неговата организационна и счетоводна независимост. Той също така отбелязва, че съгласно директивата регулаторният орган може да бъде министерството, отговарящо за транспорта.

Следователно Комисията не може да разчита единствено на факта, че URSF е част от това министерство, за да заключи, че то не е независимо.

Съдът заключава, че Комисията не е представила необходимите доказателства, за да установи, че регулаторният орган не е независим.

ЗАБЕЛЕЖКА: Иск за неизпълнение на задължения, насочени срещу държава-членка, която не е изпълнила задълженията си съгласно правото на Съюза, може да се предяви от Комисията или от друга държава-членка. Ако Съдът установи, че е имало неизпълнение на задължения, съответната държава-членка трябва незабавно да изпълни решението на Съда.

Когато Комисията прецени, че държавата-членка не се е съобразила с решението, тя може да предприеме допълнителен иск с искане на финансови санкции. Ако обаче мерките за транспониране на директива не са били съобщени на Комисията, Съдът на Европейските общности може по предложение на Комисията да наложи санкции на етапа на първоначалното решение.

Споделете тази статия:

EU Reporter публикува статии от различни външни източници, които изразяват широк спектър от гледни точки. Позициите, заети в тези статии, не са непременно тези на EU Reporter.
реклама

Тенденции