Хомосексуалните кандидати за убежище могат да съставляват определена социална група, която може да бъде преследвана поради сексуална ориентация

В този контекст съществуването на срок на лишаване от свобода в страната на произход, санкционираща хомосексуални действия, може да представлява акт на преследване сам по себе си, при условие че то действително се прилага.

Съгласно европейска директива¹, който се позовава на разпоредбите на Женевската конвенция², всяко лице, което поради обоснован страх да бъде преследвано поради раса, религия, националност, членство в определена социална група или политическо мнение, е извън страната на своето гражданство и не е в състояние или поради такъв страх, не желае да се възползва от защитата на тази държава може да поиска статут на бежанец. В този контекст актовете на преследване трябва да бъдат достатъчно сериозни по своя характер или повторение, за да представляват тежко нарушение на основните човешки права.

X, Y и Z са граждани съответно на Сиера Леоне, Уганда и Сенегал. Те търсят статут на бежанец в Холандия, като твърдят, че имат основателен страх да бъдат преследвани в страните си на произход поради сексуалната си ориентация. Хомосексуалните деяния са престъпление в тези три страни и могат да доведат до сериозно наказание, от тежки глоби до доживотен затвор в определени случаи.

Нидерландският Раад ван Щат (Държавен съвет, Нидерландия), който разглежда делата на последната инстанция, поиска от Съда на Европейския съюз относно оценката на молбите за статут на бежанец съгласно разпоредбите на директивата. Националният съд пита Съда на Европейските общности дали гражданите на трети страни, които са хомосексуалисти, могат да се считат за образуващи „определена социална група“ по смисъла на директивата. Освен това той иска да знае как националните органи трябва да оценят какво представлява акт на преследване срещу хомосексуални дейности в този контекст и дали криминализирането на тези дейности в страната на произход на заявителя, което може да доведе до лишаване от свобода, представлява преследване.

В своето решение днес Съдът на първо място счита, че е безспорно, че сексуалната ориентация на човек е характеристика, толкова важна за неговата идентичност, че не бива да бъде принуждаван да се откаже от нея. В тази връзка Съдът признава, че наличието на наказателни закони, специално насочени към хомосексуалистите, подкрепя констатацията, че тези лица представляват отделна група, която се възприема от заобикалящото общество като различна.

За да може обаче нарушението на основните права да представлява преследване по смисъла на Женевската конвенция, тя трябва да бъде достатъчно сериозна. Следователно, не всички нарушения на основните права на хомосексуален кандидат за убежище непременно ще достигнат това ниво на сериозност. В този контекст самото съществуване на законодателство, инкриминиращо хомосексуалните актове, не може да се счита за деяние, засягащо жалбоподателя по такъв начин, че да достигне степента на сериозност, необходима за установяване, че представлява преследване по смисъла на директивата. Въпреки това, срокът на лишаване от свобода, който придружава законодателна разпоредба, която наказва хомосексуалните деяния, може да представлява акт на преследване сам по себе си, при условие че действително се прилага.

При тези обстоятелства, когато кандидатът за убежище се позовава на съществуването в неговата страна на произход на законодателство, инкриминиращо хомосексуалните актове, националните органи са длъжни да проверят всички релевантни факти относно тази страна на произход, включително нейните закони и разпоредби и начина, по който се прилагат. При извършването на тази проверка тези органи трябва да определят по-специално дали в страната на произход на заявителя срокът на лишаване от свобода, предвиден в такова законодателство, се прилага на практика.

реклама

Що се отнася до това дали е разумно да се очаква, че за да избегне преследването, търсещият убежище трябва да прикрие хомосексуалността си в своята страна на произход или да прояви сдържаност при изразяването си, Съдът отговаря, че това не е така. Съдът счита, че изискването от членове на социална група, споделящи една и съща сексуална ориентация, за да ги скрият, е несъвместимо с признаването на характеристика, толкова важна за идентичността на дадено лице, че от засегнатите лица не може да се изисква да се откажат от нея. Следователно не може да се очаква от кандидата за убежище да скрие хомосексуалността си в своята страна на произход, за да избегне преследването.

Преюдициалното запитване позволява на съдилищата и трибуналите на държавите-членки при спорове, които са били повдигнати пред тях, да отправят въпроси към Съда на ЕС относно тълкуването на правото на Европейския съюз или валидността на акта на Европейския съюз. Съдът не решава сам спора. Националният съд или трибуналът трябва да се справи с делото в съответствие с решението на Съда, което по подобен начин е обвързващо за други национални съдилища, пред които е повдигнат подобен въпрос.

- пълен текст от решението се публикува на уебсайта на CURIA в деня на връчването.

Споделете тази статия: