#China: Breaking с глобализацията е прибързан

Ръстът на Китай през последните десетилетия е икономическо чудо. Като извади 728 милиона души от дефинираната от ООН линия на бедност (за разлика от само 152 милиона от целия останал свят след 1981), Китай се превърна в безспорна втора по големина икономика с почти 39% (в 2016) принос към света икономически растеж. Икономическата структура на Китай се развива адаптивно, от управляваща централна държава до пазарно ориентирана, пише проф. Инг Джан, RSM, Университет Еразъм в Ротердам, в China Daily Europe. 

След като 2001, достъпът на Китай до СТО, светът се възползва изключително много от приноса на Китай. Като възвръщаемост Китай също се възползва значително от сътрудничеството си с членовете на СТО по отношение на подобряване на производствената ефективност, технологиите и иновационния капацитет, както и засилване на икономическата мощ и националното догонване. Основното правило на СТО е относно недискриминационното „национално третиране“, взаимното доверие и концепцията за глобализация, което позволява на членовете свободно да търгуват един с друг по отношение на всяко сравнително предимство.

Икономическата криза на 2008 обаче създаде безкрайна болка както за развитите, така и за развиващите се страни. Като вземат най-важните показатели за оценка на икономиката - темпът на растеж на БВП и нивото на безработица, много от напредналите страни проявяват слаби възможности за възстановяване. Слабостта се доказва главно от тяхната социално-икономическа структурна слабост в устойчиво растящата икономика и благополучие. В ерата след кризата изчисляването на степента, в която Китай може пряко да допринесе за икономическия растеж на другите страни, стана основна тема. Китай вече не е предприемач на икономически разливи, а е носител на икономически разливи.

Със силната воля и усилията на Китай да прехвърлят икономиката си, за да бъде устойчива от производствена - и базирана на инвестиции, до ориентирана към услуги и потребление, тревогите, особено от икономически зависимите от икономическия растеж на Китай, значително нарастват. Терапиите за преодоляване на икономическите умори са представени отпред с две възможности: или да се следва концепцията за глобализация и да се спазват правилата на СТО за отворено сътрудничество в дългосрочен план, или да се затвори вратата и да се застъпи концепцията за деглобализация и да се защитят неконкурентните индустрии в страната. Вариантите на такива две не могат да бъдат успоредни и е известно, че деглобализацията в дългосрочен план ще навреди на икономическата устойчивост, политическата стабилност и социалния напредък.

Целта на СТО е да насърчи международната търговия и да улесни технологичния и социалния напредък, за да превъзхожда сравнителното предимство на всеки член. Разширени държави като САЩ, ЕС и Япония бяха заобиколили израза за икономическо развитие, базиран на ефективността, и сега са в етап на иновационна основа. Фокусът за тях следва да бъде да се увеличи колективното социално благополучие чрез придвижване на техните икономики към по-дефинирана от равенството икономика на споделяне. Отказът на други страни като пазарния статут на Китай вместо това и нетърпеливите да прилагат наказателни тарифи няма да работи. Този преднамерен погрешно тълкуване на икономическата структура, идентичност и модел на развитие на Китай, извлечен от техните вътрешни икономически-политически вълнения, е не само за Китай, но и повече против глобализацията.

Важната роля на Китай в световната икономика ще трябва да продължи, дори и с някакъв неразумен шум от мисълта на редица държави и мисълта за деглобализация. През последното десетилетие Китай се сблъсква с множество антидъмпингови разследвания от няколко членове на СТО, но никое от тях не би оцеляло без приноса на Китай. Досега Китай очевидно е натрупал достатъчно производствен и технологичен капацитет, за да се грижи за световното потребление във високо съотношение между качество и разходи, и далеч по-достатъчен капацитет за вътрешно потребление, подготвящ се за явления на деглобализация. За много от тези страни, които се застъпват за деглобализация, последствията са от тяхната инерция в съществуващите неадаптивни структури за икономически и социален растеж и нереалистичното очакване на шоковите терапии от концепцията за деглобализация в краткосрочен план.

Моят коментар най-накрая е: светът, особено в ерата след икономическата криза, трябва да бъде глобална икономика, която изисква всички местни икономики да си сътрудничат и колективно да се трансформират в устойчиво образувание с общ просперитет. При обстоятелството, че в повечето страни е трудно да се възстановят от кризата, Китай се държи като много отговорен партньор. Отричането на пазарната идентичност на Китай и нейната роля в глобалния пейзаж с деглобализация на мисълта не е разумно и ще доведе нашия свят до още по-лошо положение.

Споделете тази статия: