• Евразийският икономически съюз (ЕАЕС) е създаден през януари 2015 г. с цел интегриране на постсъветските държави, включително Русия, в нов сплотен икономически субект.
  • Бързото стартиране на съюза стана възможно чрез двустранни сделки, инициирани от Русия с отделни страни членки, а не чрез някакъв особен апетит за интеграция от страните членки.
  • Всички държави-членки се стремят да минимизират ангажиментите и да максимизират гъвкавостта в рамките на общия режим. Липсата на ангажираност към дълбока икономическа интеграция е очевидна в институционалната архитектура на съюза.
  • Липсата на ангажираност е очевидна и в непрекъснатия напредък на по-нататъшната интеграция след впечатляващия старт на ЕАЕС и разгадаването на ранния успех на първоначалната интеграция - Митническия съюз.
  • Доволна от създаването на съюз, Русия не е заета да го накара да работи. Русия отказа да бъде ограничена в рамките на евразийския проект, както би се очаквало като член на общ режим.
  • Постигането на дълбока икономическа интеграция изисква ангажимент, главно от Русия, не само за спазване на вече приетите правила на ЕАЕС, но и за оглавяване на регулаторната и институционална модернизация на страните-членки, които страдат от лошо управление.
  • Поради разминаващите се мотиви и предпочитания на държавите-членки и слабите общи институции, ЕАЕС не успява да се справи с големия разказ и фанфарите, които помогнаха за стартирането му. И все пак ЕАЕС не се разтваря, тъй като остава твърде важен за регионалната и глобална програма на Русия.
Изследователска работа: Евразийският икономически съюз: сделки, правила и упражняване на властта
(Отваря се в нов прозорец)