Свържете се с нас

Китай

Геополитическа логика на конкуренцията, както се вижда от различията между САЩ и Съветския съюз

Публикуван

on

Under the backdrop of rising anti-globalization sentiments, the COVID-19 pandemic further deteriorates the international geopolitical environment. A prominent example of this is the US-China relations that are in the danger escalating into a full-blown conflict, writes He Jun.

Ever since President Donald Trump took office, trade deficit and tariff-related issues were often cited as the reason behind China and the US' increasing frictions. In truth, what is happening is the US has redefined China's strategic position. As the “National Defense Strategy Report” puts it, China is U.S.’ primary long-term strategic competitor. This is a significant change never seen before since the end of the Cold War.

How would things pan out in the future? To answer that question, we must first look back on history. If a similar historical event were to be found, it is important that we pay extra attention to it, as it allows us to better understand the logic of US’geopolitical competition.

Many people know that George Kennan was the brains behind the Cold War and containment strategy, though in truth, there were other geo-strategists involved throughout the 45-year history Cold War too, including Zbigniew Brzezinski. Brzezinski was a well-known Polish-Jewish American geostrategic theorist whose political career was at its pinnacle when he served as President Jimmy Carter's National Security Advisor and was also considered the de facto manipulator of the US foreign policy in the late 1970s. In 1986, he published the book План за игра, which contrary to popular beliefs, did not discuss the pros and cons of the ideology or national system in US and the Soviet Union, but served as a guide for the actions in geopolitical competition. It provided the US with a "geostrategic framework for the conduct of the US-Soviet Union contest" through a composed yet convincing rationale.

Brzezinski stated that conflicts between maritime and continental powers were often protracted, and that the US-Soviet Union conflict was historical in nature. People became increasingly aware that the conflict stemmed from multiple reasons and difficult to resolve fully and quickly. For decades to come, the struggle had to be handled with the utmost patience and perseverance by both countries. Brzezinski even argued that geopolitical factors alone could push the two major post-war powers into conflict. The differences both the US and Soviet Union had was greater than any pair of adversaries the history had ever seen, and it could be summed up in ten aspects:

1. The differences in their geopolitical imperatives: The relationship between the US and Soviet Union was not just a classic historical conflict between two major powers, it was a struggle of two imperial systems too. It marked the first time ever in history that two countries competed for global dominance.

2. The unique historical experiences that formed both countries’ political subconsciousness: The US was an open and free society composed of voluntary immigrants. Despite their varying pasts, these immigrants yearned for a common future. Meanwhile, the Soviet society fell under the state institutions and thus, was relegated to their control. The Soviet Union achieved its expansion through the conquest of organized force and punitive immigration guided by the central government.

3. Differing philosophies: Such philosophies either form the concept of nationality or are formally established through an ideology. America's emphasis on the individual is enshrined in the Bill of Rights. The Soviet Union institutionalized the concept and practice of the individual subservient to the state.

4.Differences in political institutions and traditions determines how decisions are discussed and made: The U.S. has an open political competition system that is strengthened by the free public opinion and formalized by secret ballots, free elections, and a conscious separation of executive, legislative, and judicial powers. The Soviet Union however, concentrated these powers in a monopolistic manner, in the hands of a closed and disciplined leadership that was both self-elected and self-perpetuating.

5. Differences in the relationship between faiths and politics that define the society’s mind: The US prioritizes one's freedom to choose their religion freely and minimizes and consciously separates church and state. Meanwhile, the Soviet Union subordinated the church to the state. This was done not to inculcate orthodox religious values, but rather to promote state-sponsored atheism while limiting the scope of religious activities.

6. Different economic systems: Though far from perfect, America’s economic system provides people with opportunities and encourages individual initiative, private ownership, risk-taking, and to pursue profit. It provides a high standard of living for most people. In the Soviet Union, the political leadership directed all economic activities, the main means of production were centralized through state ownership, and free initiative and private ownership were deliberately limited against the background of persistent economic poverty and relative backwardness.

7. Different ways in pursuing self-satisfaction: The U.S. is a volatile, consumer-oriented and highly mobile society. Its mass culture, crude in certain ways, is prone to changing fashion trends and frequent artistic experiments. Social emotions there too, are prone to sudden changes. Perhaps it is due to the lack of a sense of civic duty in the US that the state is unable to make formal demands on individuals. On the other hand, the Soviet Union promoted a more modest and restrictive way of survival within its culture and it allowed citizens to seek solace from deeper, perhaps closer family relationships and collective friendships than Americans could ever have. That said, most Soviet people were to obey to the massive demands of a Socialist patriotism.

8. Both systems appeal to different ideologies: The U.S. society influences the world through communication and mass media via "Americanizing" youths and creating an exaggerated image of the country, contrary to the Soviet Union who cultivated the image of a “fair society” that appeals to the poor countries of the world. It presented itself as the vanguard in world revolution, though the tactic lost its credibility when people realized the stagnation of the Soviet society, its low efficiency in economy and its political bureaucratization.

9. The two great powers had historically different cycles of in ascending and declining in power and robustness as well as prospering: The U.S. is still clearly at its peak. Its heyday may be over, but it remains a global superpower at forefront nonetheless. As long as history can remember, the Soviet Union has aspired to be the Third Rome for a long time, hence its pursuit of hegemony and its willingness to make more necessary sacrifices compared to its rival.

10. Both sides defined their historical victories differently, and that indirectly affected the setting of their respective short-term goals: The U.S. has a dim desire to pursue “world peace" and global democracy, as well as cultivate a sense of a patriotism that undoubtedly benefits itself. It wishes to lead the world by relating to the prospects of the world. The Soviet Union ’s aspirations however, were focused around "surpassing the U.S." to become the core of a world composed of increasing Socialist countries who shared its school of thought, as well as becoming the center of Eurasia in an attempt to exclude its opponent.

Заключение за окончателен анализ

Looking back at Brzezinski ’s analysis 34 years ago, in 2020, we can certainly infer the logic behind the US’geopolitical competition during the Cold War. Compared to the past, the US has undergone great changes. It still adheres to some its past principles, though most have been done away. Some principles are just the same, though its message has changed. With that in mind, the international geopolitical competition participated by a reinvented United States could very well produce different results than those during the Cold War. Of course, any major country that "competes" with the US needs to learn the lessons from the Soviet Union’s past development too, so that they don’t repeat their mistakes.

He Jun takes the roles as Anbound partner and director of the China Macro-Economic Research Team and senior researcher. His research field covers China"s macro-economy, energy industry and public policy.

The views expressed in this article are those of the author alone and do not reflect any opinion of Репортер на ЕС.

Китай

CCCEU изпраща обратна връзка на обществената консултация на Европейската комисия относно бяла книга относно чуждестранните субсидии

Публикуван

on

Китайската търговска камара към ЕС (CCCEU) изпрати отзивите си до обществената консултация на Европейската комисия относно бялата книга относно изравняването на условията по отношение на чуждестранните субсидии, повдигайки опасения относно възможните правни бариери пред китайските компании, опериращи в блока.

Призовавайки Комисията внимателно да проучи законността, рационалността и необходимостта от приемане на нови законодателни инструменти за чуждестранните субсидии, камарата настоява бялата книга да не се превръща в законодателство.

Председателят на CCCEU Джоу Лихонг заяви: „Предложената в бялата книга правна рамка за контрол на чуждестранните субсидии ще се отрази пряко върху предприятията извън ЕС, включително нашите членове, и законодателната и бизнес среда на ЕС, в която работят.

От името на членовете на CCCEU изразихме нашите виждания и опасения в документа за обратна връзка. Надяваме се Европейската комисия да разгледа надлежно и внимателно нашите опасения и в крайна сметка да намали бариерите пред бизнеса и инвестициите, както и да възприеме справедлив, прозрачен и недискриминационен подход към чуждестранни компании, включително китайски. "

Издадена от Европейската комисия, Бялата книга, която беше в процес на обществена консултация до 23 септември, предложи варианти, насочени към „справяне с изкривяващите ефекти, причинени от чуждестранни субсидии“, в три области: като цяло на единния пазар, при придобиване на Компании от ЕС и по време на процедурите за обществени поръчки в ЕС.

В своя отговор на обществената консултация CCCEU подчерта, че би било ненужно ЕС да формулира нов набор от правни инструменти.

Новите правни инструменти, предложени в бялата книга, нямат ясна правна основа съгласно договорите на ЕС, ще се припокриват с редица съществуващи инструменти на ЕС и държавите-членки и ще създадат "двойни стандарти" при тяхното прилагане, отбелязва CCCEU.

Предложените правни инструменти също биха могли да бъдат несъвместими със задълженията на ЕС към СТО, включително принципи като национално третиране, статут на най-облагодетелствана държава и недискриминация.

Междувременно новите правила съдържат „неясни или неразумни понятия и стандарти, неравноправни процесуални права или противоречат на основните принципи на закона“.

Например бялата книга обръща и налага тежестта на доказване на разследваните компании, които не трябва да бъдат задължени да предоставят информация извън техните възможности. Това може да наруши правото на защита на разследваните компании, тъй като те ще бъдат уведомени едва след като бъдат направени предварителните констатации.

CCCEU вярва, че бялата книга не е в състояние да изясни ключови понятия като дефиниция и форми на „чуждестранни субсидии“, „ефект на привличане на средства“ и „материално влияние“, което ще създаде голяма правна несигурност и ще даде на ЕС по-голяма дискреционна власт.

Влизайки в подробности, CCCEU също смята, че минималният праг за разследване на чуждестранни субсидии, предложен от Бялата книга - кумулативна сума от 200,000 XNUMX EUR за последователен период от три години - е твърде нисък, за да се постигне „съществена справедливост“. Следователно CCCEU препоръчва различни прагове за преглед в зависимост от размера на транзакциите или компаниите и специфичен за сектора подход.

ЕС също така трябва да вземе предвид усилията за солидарност на бизнеса при кризи, каза CCCEU и предложи да се включат „клаузи за дядо“ в евентуално бъдещо законодателство, тъй като инвестициите на някои китайски компании в Европа последваха покани от държави-членки след Европейска дългова криза. Благоприятните условия, които са се ползвали по това време, трябва да бъдат защитени по закон и освободени от бъдещ контрол, каза камарата.

CCCEU счита, че ще бъде необходимо компетентният надзорен орган да проведе тест за "интерес на ЕС", преди да определи необходимостта от обезщетяване на чуждестранни субсидии. „След като инвестираха милиони евро в подкрепа на европейски общества и проекти от обществен интерес, много китайски компании играят активна роля в развитието на местната общност, дарявайки средства за образователни, екологични и социални помощи въз основа на местните нужди“, каза CCCEU.

Европейската комисия издаде „Бяла книга за изравняване на условията по отношение на чуждестранните субсидии“ на 17 юни и оттогава започна обществена консултация, открита до 23 септември.

CCCEU създаде работна група, включваща адвокати, представители на бизнеса и експерти по въпросите на ЕС, за да подготви своя отговор на обществената консултация. През юли CCCEU организира видео семинар, за да обсъди потенциалното въздействие на бялата книга върху дейността на китайския бизнес в ЕС. Успоредно с това се провеждат интензивни проучвания и дискусии.

На 10 септември CCCEU и Роланд Бергер публикуваха съвместно Доклада за препоръките за 2020 г., призовавайки Брюксел да отговори на належащите опасения на китайския бизнес на фона на намаляващите настроения относно лекотата на правене на бизнес в блока. В доклада CCCEU предлага ЕС да извърши проучвания за осъществимост, преди да приеме нови закони и разпоредби относно търговските и инвестиционните дейности.

Основана от Bank of China (Люксембург) SA, China Three Gorges (Europe) SA и COSCO Shipping Europe GmbH през август 2018 г., базираната в Брюксел CCCEU сега представлява до 70 членове и камари в държавите-членки, като обхваща около 1,000 китайски предприятия в ЕС.

Продължавай да четеш

Китай

Шеф на Huawei: Светът се нуждае от отворен подход към научните изследвания

Публикуван

on

На уебинара за базираните в Пекин изследователски и научни аташета от Европа и от ЕС направих следния коментар по темата за научно сътрудничество в Европа: „Национализацията на научната дейност - държава по държава - не е това, от което светът се нуждае този път," пише Абрахам Лиу.

Ето защо

Събитията около COVID-19 ни дадоха известно време да разсъждаваме по много различни въпроси - някои са от микро или личен мащаб - други имат по-голямо макроикономическо измерение.

Но тъй като светът започва да намира ваксина за COVID-19, има едно ясно осъзнаващо осъзнаване, върху което всички ние да разсъждаваме.

Изследователски, образователни, частни и публични органи от цял ​​свят трябва да си сътрудничат в основни и приложни изследвания. Без интензивна международна ангажираност и сътрудничество обществото няма да може да се възползва от нови иновативни продукти и услуги. Правителствата и частният сектор трябва да инвестират значително в основни научни изследвания, ако утрешните нови продукти ще бъдат доставени на глобалния пазар.

Процесът на иновации не трябва да се ограничава до нито една компания или която и да е държава. Научните постижения, работещи заедно през границите, могат да създадат нови продукти, които отговарят на ключови социално-икономически предизвикателства в света днес. Ето защо толкова много мулти-юрисдикционни изследователски екипи по целия свят работят върху ваксина за COVID-19.

Същият принцип - а именно необходимостта от международна ангажираност и сътрудничество - се прилага за сектора на ИКТ и за способността да се представят нови технологични иновации на пазара.

Huawei е една от най-иновативните компании в света.

Според индустриалния индекс на ЕС за научноизследователска и развойна дейност 2019 Huawei се нарежда на пето място в света по отношение на нивата на финансови инвестиции, които компанията прави в областта на научноизследователската и развойната дейност. Това е констатация на Европейската комисия, която е проучила 2,500 компании в света, които инвестират минимум 30 милиона евро в НИРД годишно. Ние:

  • бягане 23 изследователски центрове в 12 страни в Европа.
  • Задържане 240 + споразумения за технологично партньорство с изследователски институти в Европа.
  • Сътрудничи с над 150 Европейски университети за научни изследвания.
  • работа 2,400 изследователи и учени в Европа.
  • Инвестирам 15% от нашите глобални приходи от изследвания всяка година и това ниво на инвестиции ще се увеличи.

Международното сътрудничество е в основата на бизнес модела на Huawei, когато става въпрос за нашите изследователски дейности.

Европа е дом на 25% от всички глобални инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Една трета от всички научни публикации, които днес се преглеждат в света, произлизат от европейски изследователи. Европа е дом на най-добрите учени в света. Ето защо толкова голяма част от инвестициите на Huawei от изследователска страна са базирани в Европа.

Huawei е участвал в 44 съвместни изследователски проекта както по РП7, така и по „Хоризонт 2020“. Участвали сме в изследвания, обхващащи например 5G, облак и технологии на устройствата и изграждането на ИКТ платформи, които ще доставят интелигентните градове на бъдещето. Така че Huawei има силен вграден отпечатък в научните изследвания в Европа и това остава в продължение на много години напред. Всъщност първото изследователско съоръжение на Huawei е открито в Швеция през 2000 г.

Изследователският център на Huawei в Гьотеборг

„Хоризонт Европа“ - следващият инструмент на ЕС за научни изследвания, иновации и наука 2021–2027 г. ще играе централна роля при изпълнението на политическия дневен ред на институциите на ЕС. Това включва укрепване на индустриалните стратегии на ЕС, изпълнение на зелената сделка на ЕС и справяне с целите на ООН за устойчивост.

Huawei може да подкрепи положително изпълнението на тази вълнуваща нова политическа програма на ЕС.

„Национализацията“ или „де-разделянето“ на научната и изследователска дейност - държава по държава - не е това, от което светът се нуждае днес. Публичният, частният, образователният и правителственият сектор трябва да възприемат открит подход към научната ангажираност. Това ще гарантира, че ключовите глобални предизвикателства пред днешния свят могат да бъдат адресирани положително за цялото човечество.

Допълнителна информация

Изтегли


Отказ от отговорност: Всички възгледи и / или мнения e

Продължавай да четеш

Китай

Мисли за Япония след Абе във външната политика

Публикуван

on

След повече от седем години стабилно управление на Шиндзо Абе (На снимката) оставката на японския премиер отново постави външната политика на страната в светлината на прожекторите. С надпреварата на Либерално-демократическата партия (ЛДП) за избора на нов лидер на партията и по-късно, министър-председател на страната, няколко възможни кандидати излязоха на преден план. Освен амбициозния Шигеру Ишиба, който в миналото се опита да оспори Абе за ръководството на партията, се очаква други като Йошихиде Суга (настоящ секретар на кабинета) и Фумио Кишида да се кандидатират за най-високия пост в ЛДП, както и правителство.

Първо, възприятието на Китай в рамките на японската общественост и LDP е на ниско ниво дори преди пандемията COVID-19 да удари Япония. Според Изследователски център на Pew Проучване на глобалните нагласи в края на 2019 г., 85% от японската общественост възприемат Китай негативно - фигура, която поставя Япония като държава, която има най-негативното виждане за Китай сред 32-те анкетирани държави през тази година. По-важното е, че такова проучване беше проведено месеци преди трите събития: разпространението на пандемията на COVID-19, приемането на закона за сигурността в Хонконг и продължаващият спор на островите Сенкаку (или Диаою). Тъй като всички тези три въпроса, свързани с Китай, се сближават едновременно, ще бъде предизвикателство да се очаква японската общественост да има по-положителна представа за Пекин тази година.

Днес съперничеството между САЩ и Китай също навлезе в неизследвани води, в които военният конфликт вече не е далечна мечта за мнозина. Като се има предвид доверените му отношения както със САЩ, така и с Китай, такова предизвикателство остава най-трудно за наследника на Ейб. От една страна, Токио трябва да защити близките си търговски връзки с Китай, докато от друга страна, първият трябва да разчита на своя съюз за сигурност със САЩ, за да защити както националната, така и регионалната сигурност срещу хипотетични заплахи (включително Китай). Както съобщава Kyodo News през миналия юли самият Суга беше наясно с такава дилема като средна сила и дори осъзна, че стратегията за баланс на силите може вече да не е подходяща предвид настоящите отношения на свободно падане между Вашингтон и Пекин. Вместо това Суга предупреди за възможността в обшивка с една от двете сили като възможен вариант за Япония в близко бъдеще. Въпреки че той не спомена коя държава да застане на страната, в случай че такъв сценарий стане реалност, политическите наблюдатели не трябва да бъдат твърде категорични, че той ще избере Китай вместо САЩ, ако стане новият японски премиер.

И накрая, наследникът на Абе наследява наследството си от Япония като проактивен лидер в региона на Югоизточна Азия. Като човек без голям опит във външната политика, за Суга (повече от Кишида и Ишиба) е предизвикателство да запази лидерския статут на Япония в Азия, без да разчита силно на външнополитическия истеблишмънт. Това каза, политиката на настоящата администрация на Абе да насърчава своите производители да смени производството от Китай до собствените брегове на Япония или страните от Югоизточна Азия, вероятно ще бъде продължено, като се има предвид спешността, усложнена от пандемията COVID-19 и свободно падащите отношения между САЩ и Китай.

С колективното преследване на Япония със САЩ, Индия и Австралия за визията за свободен и отворен индо-тихоокеански регион (FOIP) като противодействие на сигурността срещу Пекин в Югоизточна Азия, на върха на националния икономически интерес на Токио за намаляване на свръхзависимостта му от Китай, страната отговаря добре във вида на външната власт, необходима на страните-членки на АСЕАН.

ANBOUND Research Center (Малайзия) е независим мозъчен тръст, разположен в Куала Лумпур, регистриран (1006190-U) със закони и разпоредби на Малайзия. Мозъчният тръст също предоставя консултантски услуги, свързани с регионалното икономическо развитие и политическото решение. За обратна връзка, моля, свържете се с: [E-mail защитени].

Мненията, изразени в горната статия, са само на автора и не отразяват никакви мнения от страна на Репортер на ЕС.

Продължавай да четеш
реклама

Facebook

кикотене

Тенденции