Свържете се с нас

Беларус

Лукашенко затваря граници с Полша и Литва 

ДЯЛ:

Публикуван

on

Ние използваме вашата регистрация, за да предоставяме съдържание по начини, по които сте се съгласили, и за да подобрим разбирането ни за вас. Можете да се отпишете по всяко време.

Кризата на властта в Беларус, започнала след президентските избори на 9 август, тласка непредсказуемия Лукашенко към нови отчаяни мерки. Минск обяви затваряне на границите с Полша и Литва, както и засилване на граничния контрол с Украйна, пише Алекс Иванов, кореспондент на Москва. 

Според Лукашенко това решение е "принудително". Официален Минск твърди, че е трябвало „да държат половината от армията на страната на западната граница, като я свалят от улиците“. Президентът на републиката също призова хората на Литва, Полша и Украйна да спрат своите политици и да предотвратят гореща война.

Прави впечатление, че според информацията на очевидци пунктовете по границите с Литва и Полша работят нормално. Очевидно Лукашенко отново се опитва да представи отношенията със съседите в различна светлина, сякаш страната е под заплаха от Запада. И такива изявления се правят, за да демонстрират решимостта на режима в Беларус да защити своята легитимност. Освен това Минск винаги подчертава, че работи в интерес на съюзната държава, като й осигурява надеждни задни линии на западните граници.

В Минск властите наистина говорят за концентрацията на силите на НАТО в Полша и дори за възможността за прехвърляне на допълнителни звена на Алианса от Германия. В Литва тази логика на поведение беше интерпретирана много критично, като се подчертава, че Минск „търси заплаха за страната, където няма такава“.

Междувременно именно Варшава и Вилнюс наскоро се очертаха като най-суровите критици на Лукашенко. А Литва вече се превърна в любимо място за пребиваване на лидерите на белоруската опозиция.

Минск е сериозно убеден, че протестите срещу Лукашенко, които продължават вече втори месец, се спонсорират от чужбина, включително Литва и Полша.

Както е известно, Москва подкрепя избора на Лукашенко за президент. Кулминацията беше среща между президента Владимир Путин и Александър Лукашенко в Сочи на 14 септември.

реклама

След месеци на напрегната реторика най-накрая се състоя срещата на лидерите на Русия и Беларус. За Минск тази среща беше особено важна предвид кризисната ситуация в страната, причинена от резултатите от скандалните президентски избори на 9 август и последвалите безпрецедентни протести на белоруското общество с искане за политически реформи.

Очевидно е, че за Лукашенко, чието време на власт неизбежно намалява, преговорите с руския президент се превърнаха в шанс да запази позицията си на лидер на нацията.

Коментарите на Кремъл относно резултатите от 4-часовата интензивна и трудна среща бяха, както винаги, кратки и рационализирани. Анализаторите могат само да се чудят дали Путин ще подкрепи Лукашенко. Явно ще го подкрепи. Но в същото време той ще одобри намерението на Лукашенко да стартира процеса на промяна на Конституцията на страната. Според самия руски президент реформата на Конституцията и структурата на властта в Беларус трябва да се превърнат в чисто вътрешен въпрос на страната и да се проведат "без никаква външна намеса".

Все още няма информация как ще продължи процесът на създаване на Съюзната държава. Въпреки че вече има слухове за обща валута, синхронизиране на законодателните системи и други процеси на конвергенция. В същото време в редиците на опозицията, в частност, според Тихановская, е ясно, че противниците на Лукашенко отхвърлят всякакви опити за интеграция на двете страни.

Въпросът за цените на петрола и газа остава отворен за Беларус, който напоследък се превърна в основен дразнител в двустранните отношения. За Минск това е въпрос на оцеляване и получаване на значителни приходи в чуждестранна валута от производството на петролни продукти. За Москва това е въпрос на пълнене на бюджета и определен лост за натиск върху беларуските власти.

"Ние сме за беларусите сами да разберат ситуацията без външна помощ. Ние вярваме, че е навременно и подходящо да започнем да работим по промяна на белоруската конституция", казват в Москва. Русия остава ангажирана с всички споразумения в рамките на ОДКС и Съюзната държава и "ще изпълним всички наши задължения. Ще дадем на Беларус заем от 1.5 млрд. долара и ще продължим сътрудничеството в отбранителния сектор. Беларус ще бъде първата държава, получила нашата коронавирусна ваксина", така прозвучаха коментарите от Москва .

Междувременно ОССЕ е решена да започне свое собствено разследване на неотдавнашните нередности на президентските избори. ЕС вече изрази становището си, отказвайки да признае легитимността на Лукашенко. Тихановская, която се представя като едноличен лидер на белоруската опозиция, се движи между различни европейски дестинации, опитвайки се да привлече възможно най-голяма подкрепа за алтернативните беларуски сили, които се стремят да лишат Лукашенко от тази власт.

Страната наистина е на кръстопът. Но също така е очевидно, че има твърде много външно внимание около обществените процеси в Беларус.

Мненията, изразени в горната статия, са само на автора и не отразяват никакви мнения от страна на Репортер на ЕС.

Споделете тази статия:

EU Reporter публикува статии от различни външни източници, които изразяват широк спектър от гледни точки. Позициите, заети в тези статии, не са непременно тези на EU Reporter.

Тенденции