Свържете се с нас

Либия

Либийският форум за политически диалог е в безизходица

ДЯЛ:

Публикуван

on

Ние използваме вашата регистрация, за да предоставяме съдържание по начини, по които сте се съгласили, и за да подобрим разбирането ни за вас. Можете да се отпишете по всяко време.

Либийският форум за политически диалог (LPDF) се провежда от 9 ноември в Тунис. Очаква се 75 делегати от трите исторически региона на Либия да приемат пътна карта за окончателно политическо споразумение, включително споразумения за конституция, създаване на президентски съвет и правителство и парламентарни избори. След четири дни на форума обаче можем да заключим, че събитието, което трябваше да сложи край на гражданската война в Либия, се превръща в бутафорна.

Организатор на Либийския форум за политически диалог е официално Мисията на ООН за подкрепа в Либия (UNSMIL), оглавявана от американския дипломат Стефани Уилямс (на снимката). Изглежда, че трябва да се интересува от максимална прозрачност на форума, тъй като от самото начало имаше малко доверие в него. Организаторите обаче правят точно обратното.

В западната част на Либия редица милиции в Триполи протестираха срещу LPDF, заявявайки, че няма да вземат американски авангардни решения.

Няма пълно доверие на форума и в източната част на Либия. Представителите на силите, които подкрепят либийската национална армия на Халифа Хафтар, казват, че 45 от 75 делегати на LPDF представляват интереси на радикални ислямисти. Друго твърдение е, че 49 от 75 членове назначиха лично Стефани Уилямс. Те представляват уж „либийско гражданско общество“. Но има подозрения, че по този начин бившият поверен в работата на САЩ в Либия е постигнал контрол върху гласовете във форума.

Един от основните проблеми на форума е, че той е затворен за външния свят. Всъщност не се предоставя информация за преговорите, освен снимки. И снимките също пораждат въпроси. Никой от тях няма 75 души, чието участие е декларирано.

Не повече от 45 души участват активно. Възможно ли е да се доверим на решенията, които да се вземат зад кулисите от хора, които либийският народ не е избрал? И дали тези решения ще се вземат от реалните участници в конфликта? Съмнително е.

На 11 ноември организаторът на Либийския форум за политически диалог, изпълняващ длъжността специален представител на генералния секретар на ООН за Либия Стефани Уилямс заяви, че участниците във ФДДФ са съгласували план за обединяване на властите на африканската държава. Предполага се, че изборите ще се проведат в Либия не повече от 18 месеца след началото на преходния период.

реклама

През този период страната трябва да се управлява от временно правителство. Не е предоставена обаче официална информация къде ще се намира това правителство. И това е ключово.

По-рано един от представителите на Либийската национална армия Халед Ал-Махжуб потвърди, че „това, което отличава съществуващите диалози от другите диалози, е прехвърлянето на властта от ръцете на въоръжени групи от Триполи към Сирт, чрез прехвърляне на централата на държавата администрация на Сирт и по този начин го изважда от ръцете на въоръжените групировки, които го контролират и го карат да ги следва ”.

Ако седалището на новото временно правителство е в Триполи, то ще повтори тъжния опит на сегашното правителство на националното съгласие (GNA). Международната общност вярва, че след сключването на споразумението Скират (Либийско политическо споразумение) през 2015 г., в Либия най-накрая ще настъпи мир. Но това не се е случило. След като правителството на Националното споразумение пристигна в Триполи през 2016 г., то попадна под контрола на влиятелни ислямистки групи, държащи столицата дотогава. И GNA беше трансформиран в инструмент на ислямските радикали от правителство, което трябваше да осигури мир и компромис, баланса на силите сред вътрешнолибийските играчи.

Същото очаква ново правителство, ако то се установи в Триполи. Сирт, като град в средата между Триполитания, който се контролира от сегашната GNA и нейните милиции и Киренайка (където се намира алтернативното временно правителство), и като град, свободен от контрола на ислямистите, е най-подходящ за ролята седалище на временното правителство.

Според информация от източници от Либийския форум за политически диалог, проектът на споразумението, който трябва да бъде подписан от участниците в LPDF на 15 ноември, посочва Триполи като седалище на временната администрация. По-рано проектът на споразумение на участниците във ФЗДП беше публикуван в Интернет. Публикувано е от акаунт, който поддържа GNA.

Тогава UNSMIL заяви, че „всяка информация за форума, която не е публикувана на уебсайта на мисията и на страниците в социалните медии, се счита за фалшива и има за цел да подведе общественото мнение“. Мисията на ООН обаче не предостави никаква реална информация, за да опровергае докладите за бъдещето местоположението на правителството в Триполи. То изобщо не предоставя никаква конкретна информация в това отношение.

Всичко това само засилва подозренията, че UNSMIL или крие нещо от либийците и международната общност, или вече не контролира ситуацията във форума.

Друг проблем на LPDF е липсата на прозрачност при изборите на временното ръководство на Либия и хиперцентрализмът на подхода на UNSMIL.

Според проектоспоразумението властта в страната (включително военната) ще бъде съсредоточена в ръцете на министър-председателя, който само ФДДФ има право да премахне. Президентският съвет, където трябва да бъдат представени всички региони на Либия, ще служи само като колективен главнокомандващ и символ на националното единство без реални правомощия.

По този начин няма да има равновесие и да се вземат предвид възгледите на регионите в Либия. Регионът, който ще представлява министър-председателя, ще наложи волята си на останалите. Предвид местоположението на правителството в Триполи, е ясно, че то ще бъде представител на Запада.

Това е неприемливо за Изтока и Юга от Либия, регионите Киренаика и Фезан, особено на фона на съобщения за опити за предотвратяване на изборите за президентски съвет на Агила Салех, един от инициаторите на настоящия мирен процес, председател на Камара на представителите, либийски парламент. Ако ключови фигури на либийския Изток не бъдат представени в ръководството на страната, всяко ново временно правителство ще бъде мъртвородена инициатива.

Има обаче още един проблем. Съществува сериозна опасност властта да бъде предадена на радикалите. Стефани Уилямс представлява интересите на САЩ. А най-проамериканският кандидат сега е вътрешният министър Фати Башага. Той беше този, който преди това беше предложил да бъде домакин на Военна база на САЩ в Либия. 

Башага обаче е свързан с ислямистите, обвинени в участие в изтезания, той е покровител на салафистите от групата RADA, които тероризират жителите на Триполи и отвличат хора.

Сега Фати Башага е номиниран от „Братство Муслин“ за министър-председател на новото либийско правителство.

Ако той или друг политик с близка история на ангажимент с Мюсюлманските братя бъде избран, Либия ще се изправи пред нов конфликт и страната ще продължи да бъде гнездо на ислямски радикализъм, което застрашава сигурността както на Европа, така и на Африка. На фона на Башага дори настоящият ръководител на GNA, протурският Файез Сарадж, изглежда умерен. Ахмед Майтек, либийски бизнес представител и вицепремиер на GNA, се смята за още по-умерен и компромисен кандидат за ръководител на правителството.

Който поеме ръководството в Либия по време на преходния период, трябва да бъде неутрален човек, каквито и да са новите власти, те трябва да бъдат създадени на базата на баланс на силите чрез процес, който е прозрачен както за либийците, така и за международния общност.

Вместо това в Тунис под знамето на ООН се наблюдава точно обратното - опити за налагане на резултатите от задкулисни споразумения между представителя на САЩ и отделни либийски политически групи. Може би резултатът от този процес ще осигури някои краткосрочни интереси на САЩ, но LPDF няма да донесе мир и единство в Либия. Съвсем естествено е да се провали.

Споделете тази статия:

EU Reporter публикува статии от различни външни източници, които изразяват широк спектър от гледни точки. Позициите, заети в тези статии, не са непременно тези на EU Reporter.

Тенденции