Свържете се с нас

Азербайджан

Висш азербайджански дипломат призовава Армения да приеме бъдеще на мир и просперитет

ДЯЛ:

Публикуван

on

Ние използваме вашата регистрация, за да предоставяме съдържание по начини, по които сте се съгласили, и за да подобрим разбирането ни за вас. Можете да се отпишете по всяко време.

Един от най-добрите дипломати на Азербайджан посети Брюксел този месец. Елчин Амирбайов, който е помощник на първия вицепрезидент, говори пред EU Reporter за ролята на ЕС – и лично на председателя на Съвета Шарл Мишел – в усилията за прекратяване на конфронтацията между Азербайджан и Армения. В широкообхватно интервю с политическия редактор Ник Пауъл, г-н Амирбеков обсъди и ролята на страната си в енергийната сигурност на Европа и като част от търговския път на Средния коридор.

Елчин Амирбеков дойде в Брюксел с натоварена програма, насочена към укрепване на отношенията не само с ЕС като цяло, но и в частност с Белгия, имайки предвид, че страната ще председателства Европейския съвет през първата половина на 2024 г. Както и говорейки за потенциала за стимулиране на търговията, той използва възможността да информира министри, парламентаристи и други заинтересовани страни за усилията за най-накрая нормализиране на отношенията между Азербайджан и Армения.

Отношенията между ЕС и Азербайджан се разраснаха миналата година, когато председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен посети Баку, за да подпише споразумение за удвояване на износа на газ от Азербайджан за Европа. Това беше споразумение, постигнато в контекста на желанието на ЕС да прекрати зависимостта си от руския газ, но Елчин Амирбеков подчерта, че страната му може да предложи повече от нефт и газ като надежден партньор на Европейския съюз.

„Освен традиционната роля на износител на енергия, с която е известен Азербайджан, ние се опитваме да играем важна роля по отношение на свързаността, особено на фона на това, което се случва с войната между Русия и Украйна. Геоикономическото и геополитическото значение на това, което наричаме Среден коридор, се увеличи“, каза той.

Средният коридор позволява търговията между Азия и Европа да избягва както сухопътния маршрут през Русия, така и алтернативното продължително океанско пътуване. Вместо това пресича Каспийско море между Азербайджан и Казахстан. „Азербайджан винаги е бил на кръстопътя на континенти и цивилизации и вече е доказал репутацията си на надежден партньор“, подчерта той.

Имаше още много да се направи в енергийния сектор. Необходима е нова инвестиция в капацитет, за да се изпълни ангажиментът за изпомпване на увеличени обеми природен газ за Европа до 2027 г. Елчин Амирбеков беше убеден, че ангажиментът ще бъде изпълнен, но е важно да се погледне и отвъд нефта и газа.

„Важното, когато говорим за енергия, не трябва да се свежда само до въглеводородите. Ние също обмисляме сериозно диверсификацията на нашето енергийно портфолио и сега работим с редица страни, за да ни помогнат да развием възобновяема енергия, защото сме много силни във вятърния и слънчевия потенциал“, каза той.

реклама

„Това обяснява неотдавнашните договори, подписани от някои страни от Близкия изток като ОАЕ и Саудитска Арабия, за да ни помогнат да създадем тези инфраструктури. Не на последно място, наскоро подписахме четиристранно споразумение между нас, Грузия, Румъния и Унгария за потенциален износ на електроенергия от Азербайджан под Черно море. Така че това е още един огромен чист проект, който показва, че има ниво на съзнание в Азербайджан, че трябва също да се присъединим към настоящата световна тенденция по отношение на прехода от въглеводородни ресурси към чиста енергия”.

По подобен начин амбициозната инвестиция развиваше потенциала на търговския път на Средния коридор. „Имаме тръбопроводна инфраструктура, газ и нефт, имаме железопътна линия, имаме модерно чисто ново морско пристанище, в близост до Баку“, добави той. „Това пристанище на Баку вече е ангажирано в контакти с някои от западноевропейските партньори, за да видим как може да се използва този среден коридор. Говорим с Антверпен-Брюге, говорим с Ротердам и с други. Затова смятам, че не само енергията, но и стоките могат да бъдат транзитирани през нашата територия”.

За Азербайджан става дума и за възможното ангажиране на Европейския съюз в усилията на неговото правителство да върне живота на териториите, освободени във Втората война в Карабах, водена с Армения през 2020 г. Елчин Амирбеков описа как 10,000 XNUMX квадратни километра територия са били напълно опустошени от война.

„Не виждате нито една сграда, която да е недокосната. Всички културни сгради и инфраструктура са напълно унищожени. Ето защо ние търсим партньори, които могат да ни помогнат поне да се изправим пред най-важното хуманитарно предизвикателство – това е разминирането. В резултат на този конфликт Азербайджан се превърна в една от най-замърсените територии в света, с противопехотни мини и неексплодирали боеприпаси, които все още струват човешки животи.

„Важното е, че тъй като тези земи все още не са почистени, стотиците хиляди вътрешно разселени лица и бежанци не могат да се върнат по домовете си, въпреки че тези територии вече не са под чужда окупация. Не можем да ги оставим да се върнат, освен ако не сме сигурни, че тази територия е безопасна”.

Г-н Амирбеков заяви, че огромното предизвикателство първо да разминира и след това да възстанови, означава, че Азербайджан не иска нова конфронтация с Армения, излагайки на риск все още крехкия мир. Той каза, че страната му се стреми към мирно споразумение, основано на принципите на международното право, включително реципрочно зачитане на територията на другата страна, неприкосновеност на границите, отхвърляне на териториални претенции сега и в бъдеще и делимитация на границата.

Той очакваше нова ера, когато враждебността, съперничеството и конфронтацията са приключили и Южен Кавказ се превръща в това, което той нарече „нормален политически регион“. Той каза, че Армения страда поради липсата на мирно споразумение, тъй като нейните граници с Азербайджан и Турция са затворени и търговските пътища, съществували в съветско време, са унищожени.

„Така че това, което предлагаме с тях, е печеливша стратегия, а не мир на победителя и ние го налагаме. Не, казваме, че с него Армения ще спечели още повече, защото ще бъде отворена за инвестиции, например от страни около нея. Това ще се счита за относително стабилно място, което всъщност не рискува нова конфронтация със своите съседи.

„Ето защо ние наистина не разбираме защо Армения демонстрира този дух на отлагане. Защо си играят за време? Защо бягат от преки преговори? Защо от време на време говорят за реваншизъм. Така че ни е много трудно да го разберем”.

Арменският министър-председател сега каза на своя парламент, че страната му признава териториалната цялост на Азербайджан и призова за подписване на мирен договор. Никол Пашинян каза, че арменците са се самозалъгвали в продължение на десетилетия, като са претендирали за азербайджанска територия. Но още през септември миналата година той отрече, че ще признае границите на Азербайджан.

„Не сме сигурни дали Пашинян е сериозен или не, защото има разминаване между неговите декларации от една страна и конкретните действия, които той и хората му правят от друга“, ми каза Елчин Амирбеков, добавяйки, че това го прави много трудно да се ангажираш напълно с него. Но той беше оптимист за подновяване на мирните усилия от страна на президента на Европейския съвет Шарл Мишел, когото той описа като честен посредник, представляващ съюз от 27 нации без скрита цел.

„Това, което не приемаме, е, че вече почти шест месеца ЕС е направен напълно неактивен – нека го кажем така – от блокирането на продължаващата им роля от Армения и някои от техните съюзници в ЕС. Много съжаляваме за това”. Г-н Амирбеков каза, че Азербайджан се надява, че независимо от трудностите, г-н Мишел скоро ще възобнови ролята си на фасилитатор и че той го е потвърдил в разговор с регионалните лидери.

Допълнителен стимул за подписване на мирен договор беше възможността за реконструкция на 42 километра железопътна линия през Армения, свързваща Азербайджан с неговия ексклав Нахичеван и създаване на нов маршрут до Турция, в допълнение към съществуващата линия през Грузия. „Това може да бъде и важна мярка за изграждане на доверие между двете нации... още една причина да се придържаме към мирното споразумение, което се надяваме скоро да бъде подписано“, каза ми Елчин Амирбеков.

Повече капацитет беше необходим и по маршрута през Грузия. Азербайджан вече заяви, че е готов да инвестира собствени ресурси и очаква същото решение от Грузия и Турция. „Това е нещо изпълнимо, не виждам голям проблем. Този северозападен маршрут, който вече съществува, може да бъде подсилен с алтернативния южен път и тогава ще навлязат пазарните икономически принципи, който от двата е по-ефективен, ще бъде водещ. Хубаво е да има алтернатива”, каза г-н Амирбеков.

Обръщайки се към съседите на Азербайджан отвъд Южен Кавказ, Елчин Амирбеков каза, че през последната година или повече Азербайджан е подобрил отношенията си с всичките пет държави от Централна Азия, за да отрази нарастващото значение на търговията през Каспийско море, което според него може да стане център на регион на мир и сътрудничество. „Преди няколко години бяха финализирани преговорите за статута на Каспийско море. Единствената страна, която все още не е ратифицирала това споразумение, е Иран, така че се надяваме, че това ще стане.

Но той каза, че няма "нови магически решения", когато става въпрос за възстановяване на отношенията с Иран. Ставаше въпрос за опит за активизиране на работата по политически и дипломатически канали. Имаше телефонни разговори между външни министри и декларации на по-високо ниво. Двете нации споделят толкова много история и култура, с голяма азербайджанска общност в Иран.

Отношенията с Русия ще останат прагматични, с разбиране на нейната историческа регионална роля. Подписала арменско-азербайджанското споразумение за прекратяване на огъня, Русия има „ботуши на земята“. Неговият мироопазващ контингент присъства по покана на правителството на Азербайджан, за да осигури физическата сигурност на етническите арменци в Карабах.

Елчин Амирбеков завърши, като каза, че Азербайджан ще продължи да „гледа картата и размера на онези страни, които ни заобикалят и да научи само едно нещо, че трябва да бъдете много бдителни и много разумни и от положителната страна на историята. Това обяснява способността ни да поддържаме този много фин баланс между различните играчи, когато формираме и провеждаме нашата външна политика... ние не сме заинтересовани да вземаме страна в каквато и да е конфронтация“.

Споделете тази статия:

EU Reporter публикува статии от различни външни източници, които изразяват широк спектър от гледни точки. Позициите, заети в тези статии, не са непременно тези на EU Reporter.
Тринидад и Тобаго12 преди

Санкциите на ЕС срещу застрахователните компании и риска от екологични бедствия

МолдоваПреди 15 часа

Конституционният съд на Молдова отмени забраната за опозиционни кандидати

Централна АзияПреди 1 дни

Aurora Minerals Group е заплетена в държавна корупция

Китай и ЕСПреди 1 дни

 La «fin de la croissance chinoise»? Non au conformisme aveugle

БизнесПреди 2 дни

Компаниите продължават да се радват на предимствата на 5G, докато Wipro и Nokia си сътрудничат

Бахамски островиПреди 3 дни

Бахамските острови подават правни становища относно изменението на климата до Международния съд

LifestyleПреди 3 дни

Трансформиране на вашата всекидневна: Поглед към бъдещето на развлекателните технологии

Хоризонт ЕвропаПреди 3 дни

Учените от Суонзи получиха безвъзмездна помощ от 480,000 XNUMX евро по Horizon Europe в подкрепа на нов проект за научни изследвания и иновации

Тенденции