Новото българско правителство и предстоящите предизвикателства

Българският парламент подкрепи новото правителство, съставено от Кирил Петков, с което сложи край на продължителна политическа криза, пише Кристиян Герасим.

Кирил Петков спечели подкрепата на парламента в понеделник (13 декември), като спечели 134 от 240 гласа, за да бъде избран за нов премиер на страната. С това приключва десетилетното управление на бившия дясноцентристки премиер Бойко Борисов.

Кирил Петков, завършил Харвард и бивш министър на икономиката, основа дясноцентристката партия „Продължаваме промяната“ само два месеца преди изборите и изненадващо спечели изборите на 14 ноември с 25.7% от гласовете.

Петков обяви в петък, че е подписал широко коалиционно споразумение с три други политически партии: Социалистическа партия, Демократическа България (дясноцентристка) и "Има такъв народ" (антисистемна, популистка). Българите се надяват, че тази нова коалиция ще доведе до по-добър жизнен стандарт. България остава най-бедната страна членка на ЕС.

„Няма да губим повече минута, няма да похарчим един неефективен лев (българска валута)“, каза Кирил Петков, 41-годишният предприемач, който наскоро се обърна към политиката.

Друг приоритет, споменат от Кирил Петков: ускоряване на кампанията за ваксинация срещу Covid-19: само с 26% от населението, напълно ваксинирано, тази балканска страна с 6.9 милиона души е последната в Европейския съюз по отношение на ваксинацията и е регистрирала едни от най-високите Коефициент на смъртност от COVID в света.

Екипът на Петков включваше и членове от различни бизнес среди. Министър на финансите и европейските фондове в правителството на Петков ще бъде неговият приятел Асен Василе, на 44 години.

реклама

„Нулева корупция ще бъде мотото на нашето правителство“, обеща Кирил Петков. Той иска реформа в администрацията и укрепване на държавните институции. „България има остра нужда от промяна. Ще положим всички усилия да привлечем най-добрите хора в правителството и да направим преглед на съдебната система“, каза Кирил Петков.

Новият кабинет също ще трябва да се справи с ниския процент на ваксиниране и продължаващата здравна криза поради пандемията COVID.

България е най-слабо ваксинираната страна в ЕС. Подобно на Румъния, повече от 90% от пациентите, хоспитализирани за COVID-19, не са ваксинирани. Европейският център за превенция и контрол на заболяванията съобщи, че само 25.5% от възрастните в България са напълно ваксинирани, по-малко от 37.2% в Румъния. Това е доста под средното за ЕС от 75%.

България, с рекордно висок процент на смъртност от COVID, подобно на Румъния, е измъчвана от фалшиви новини и медицински специалисти, призоваващи хората да не се ваксинират.

Българските болници са претоварени през последните месеци, като пациент с COVID е изпратен в чужбина за лечение.

Съседна Румъния също търси помощ в чужбина, активирайки Механизма за гражданска защита на ЕС. В изявление, Европейската комисия обяви изпращане на медицински консумативи. Освен помощ, идваща от Австрия, Дания, Франция, Холандия и Полша, помощ изпратиха и държави извън ЕС като Молдова и Сърбия.

България също е дарила неизползваните си ваксини основно на съседни страни от Западните Балкани. По-рано това лято министърът на здравеопазването Стойчо Кацаров каза, че 150,000 19 ваксини срещу COVID-XNUMX, предимно AstraZeneca, ще бъдат предоставени безплатно на страните от региона, особено на Северна Македония, Албания, Косово и Босна.

Тъй като много българи също избягват ваксините, балканската нация търси извън Европа места, където да дари хиляди ваксини. Правителството в София обяви, че отдалеченото кралство Бутан ще получи 172,500 XNUMX дози AstraZeneca jab.

Друг горещ въпрос в дневния ред на новото правителство ще бъде присъединяването на България към Шенгенското пространство.

Опитът на България и Румъния да се присъединят към зоната за безконтролно пътуване беше едно неравномерно пътуване. След като беше одобрен от Европейския парламент през юни 2011 г., Съветът на министрите го отхвърли през септември 2011 г., като правителствата на Франция, Холандия и Финландия се позоваха на опасения относно недостатъците в мерките за борба с корупцията и в борбата с организираната престъпност. Докато Франция премина към подкрепа на кандидатурата на Румъния, съпротивата продължи от Германия, Финландия и Холандия. През 2018 г. Европейският парламент гласува резолюцията в полза на приемането на двете страни, като поиска Съветът на Европейския съюз „да действа бързо“ по въпроса.

Шенгенските зони са европейската зона, свободна от пътувания, която сега се състои от 26 европейски държави – предимно от ЕС, но също така и 4 държави извън ЕС – които официално премахнаха всички паспортни и други видове граничен контрол на взаимните си граници. Окончателното решение за присъединяване към Шенгенската зона е по-скоро политическо и трябва да бъде взето единодушно от всички членове на Европейския съвет, органът на ЕС, съставен от държавните или правителствените ръководители на всички страни-членки на ЕС. Това обикновено се случва, след като Европейската комисия провери определени технически критерии и Европейският парламент даде зелено светлина на процедурата.

Споделете тази статия: