България 2022, страна на кръстопътя между Русия, САЩ, Европа и Турция

България е в безпрецедентна парламентарна криза. Световен рекорд (определено национален) беше поставен, след като за една година (2021 г.) заседаваха общо четири парламента, избрани на три последователни избора. Такава криза в България, като неспособността на парламента да функционира, се е случвала само веднъж в нашата парламентарна история - преди почти век в края на 1930-те години, когато България беше конституционна монархия , пише Николай Бареков, журналист, бивш евродепутат и бивш заместник-председател на ECR Group 2014-2019.

Кризата от 1930-те години на миналия век завършва с военен преврат през 1939 г., който довежда на власт военна хунта, ръкоположена от тогавашния монарх цар Борис III. Това действие приключи с включването на страната в нацистката коалиция, което доведе до пълен крах, национална катастрофа и съветско нашествие, което завърши с пет десетилетия комунизъм.

Никой анализатор не смее да прогнозира как ще приключи днешната парламентарна криза. Факт е, че след близо десетилетие управление на една партия и един министър-председател - ГЕРБ и Бойко Борисов (2009-2021) властта неофициално премина в ръцете на най-големия му опонент, също генерал, но от армията - ген. Румен Радев.

За да стане кризата още по-безпрецедентна и на ръба на закона, от април България се управлява от правителство, назначено „ex officio”, за което има уредба в Конституцията, но няма наклонени срокове.

За да се стигне до днешната политическа криза, предишното правителство, както и глобалната пандемия Covid несъмнено оказаха влияние. В последните години от управлението си и особено в първата си (2009-2013) и третата (2017-2021) фаза Борисов беше обвинен, че споделя властта с местните олигарси и техните политически проекти, за да заглуши останалата част от опозицията.

В България всеки олигарх има своя партия, а най-лесният начин да спечелите пари е да вземете държавни и обществени поръчки. Някои от олигарсите, близки до Борисов, са защитени от Запада в продължение на много години, но в крайна сметка получиха санкции по закона „Магнитски“ в опит да пренаредят дневния ред на политическите партии.

Други олигарси с невероятна медийна и финансова мощ бяха преки коалиционни партньори на Борисов в управлението му. Основният олигарх, който винаги е имал партия и министри в правителствата на Борисов, е Иво Прокопиев, издател на местни медии, който натрупа огромното си състояние по време на приватизацията на последния крайнодесен политически лидер Иван Костов (1997-2001).

реклама

Тогава министър-председателят на антикомунистическото правителство Иван Костов беше многократно обвиняван, че е продал държавна собственост за десетки милиарди на хора, близки до бившата комунистическа партия и бившите комунистически тайни служби. Един от тях е издателят Иво Прокопиев, който приватизира имоти за десетки милиарди левове за минимални суми и произведе няколко политически проекта, които участваха като коалиционни партньори на Борисов във властта.

Когато олигархията загуби икономическия си интерес, тя временно се противопостави на Борисов и го свали или чрез избори и нови проекти, или чрез протести, а най-често и чрез двете.

Българската олигархия най-образно може да се каже, че е разделена на две части – едната е забогатяла от времето на комунизма и представлява интересите на бившата комунистическа партия и бившата Държавна сигурност; другата част също е свързана с комунистическата партия, но натрупа безбройните си богатства в края на 1990-те години на миналия век чрез процес, наречен "Приватизация за една нощ", при който имоти за близо 100 милиарда лева (30 милиарда паунда) преминаха в ръцете на не повече от десет души.

Големият проблем на Борисов е, че през последните години той използва репресивните служби на страната, за да си разчисти сметките с тези олигарси и никога повече да не трябва да бъде в коалиция, да си партнира с тях или да дели политическа власт. Повечето от тях са арестувани или съдени (осъдени) по големи дела, а имуществото им за милиарди е запорирано - 1/4 милиарда от това е на Прокопиев, а на останалите общо е около 3.5 милиарда лева, смята Анти -Комисията по корупцията се хвали.

Всичко това доведе до логичен разрив и след като прокуратурата нахлу в президентството, за да разследва корупцията, започнаха протести, които прераснаха в искане за оставка на самия Борисов, който все още беше на власт до първите избори за годината.

На три избора миналата година Борисов спечели сравнително равен брой гласове, но загуби поне две от последните две нови формации - първата се провали и втората, която в момента се опитва да състави правителство.

Борисов се озова във война с цялата олигархия, защото се опита да заеме мястото си чрез собствените си играчи. Засегнатите от листата на Магнитски се опитаха да съставят правителство чрез първия победител в изборите (проектът на шоумена Слави Трифонов), който беше смесица от стари и нови лица, но не успяха поради липса на достатъчно политически членове в парламента.

Вторият опит беше чрез екстремно движение, посветено на промяната и борбата с корупцията, подкрепено от служебния президент Румен Радев и някои от тези олигарси, които два пъти са упражнявали властта с Борисов като коалиционни партньори, създавайки и спонсорирайки малки градски либерални партии.

Новият проект се опитва да се представи като прозападен и либерален с българи, учили на Запад, но всъщност в редиците му има хора, които през последните години са били платени от част от българската олигархия.

Самият лидер Кирил Петков беше забъркан в грандиозен скандал, санкциониран от Конституционния съд за фалшива декларация до президента за липсата на двойно гражданство. А политическият му съюзник Асен Василев беше обвинен от бившите си западни партньори в измама, но много хитра измама.

„Той е измамник, но е много, много умен. Изключително умен. Инвестирахме 15-20 милиона евро за разработване на софтуера, имахме между 30 и 50 програмисти в България. Той измами не само мен, но и приятелите си. Аз беше глупав и наивен и аз му повярвах. Той и няколко програмисти взеха кода и отидоха в Китай и го продадоха на китайското правителство, след като намерих тези клиенти. Софтуерът беше собственост на компанията и той просто го взе и го продаде самият“, каза пред bTV Мортен Лунд, който е бивш съдружник на Асен Василев.

Българският народ обаче направи своя избор, за да може новата формация с помощта на две партии с много противоречиво минало да организира властта - едната е на бившите комунисти (БСП), която има лица от годините на приватизацията и първите комунистически правителства след промените, завършили с крах и протести, и партията на бившия премиер Иван Костов, който се очертава да е на власт за трети път като по-малък коалиционен партньор.

Сега се очертава разнородна идеологически и четворна коалиция с три либерални формации и една лява (лява), социалистическа, наследник на бившите комунисти. Две от четирите партии нямат опит във властта, а другите две имат изключително лош опит с обвинения в корупция и защита на олигарси. Крайнодясната проруска партия, турската партия и сегашната управляваща партия ще бъдат в опозиция.

Опасността идва от факта, че две трети от българите не са гласували на последните избори, а след всеки избор активността на избирателната активност намалява с 10%. Вторият мандат на Румен Радев започва като президент, избран с най-малко гласове в историята на България. За справка – само преди осем години бяха необходими близо 200,000 4 гласа, за да се премине 35-процентната електорална бариера за членство в българския парламент. При избирателна активност около 40-XNUMX% лимитът е двойно по-малък. Голяма част от българския народ, предимно млади хора, не се виждат представени в българските институции.

Оформящата се коалиция от няколко партии - две от тях противопоставящи - ляво/БСП/и дясно/ "Да, България"/, а другите две от тях /"Продължаваме смяната" и "Има такъв народ"/ - без ясна идеология - са нестабилни и несигурно правителство.

Инфлацията, наличието на малък процент ваксинирани, огромната смъртност от COVID-19, изключително високите сметки за консумативи, ток и газ, очертават доста тежка зима и кратък живот на новото правителство.

На практика 60% от българския народ не са гласували за нито една партия в парламента или за президент. Все по-малко са българите в чужбина, които гласуват, въпреки че са получили разширени правомощия в закона от последните парламенти. Като цяло българският народ е зле настроен към коалиции от много партии, които идват на власт само за да настанят чиновниците си на високи постове.

Кандидатурата на Кирил Петков продължава да бъде изключително спорна, тъй като прокуратурата предстои да поиска имунитет му и той ще бъде съден по Наказателния кодекс за фалшиви отличия, за което се предвижда наказание до три години затвор.

Обективните анализатори в България знаят, че всички политически атаки в парламента или на улицата се основават преди всичко на социални и икономически интереси. В момента няма партия с ясна идеология, която да защитава определени политически ценности и социален слой, което е истинският проблем тук. Има плаха и несигурна вълна в полза на по-либералните политици за сметка на предишните консерватори, които бяха представени в третото правителство на Борисов и които се провалиха поради огромни корупционни скандали на всички нива на управление.

Това, че България е най-корумпираната, най-бедната и най-нереформираната страна в ЕС, се споделя широко от цялото общество и политическа класа. Има огромни проблеми, които трябва да бъдат решени. Независимо от това, който и да поеме властта, няма да има конституционно мнозинство за каквито и да било реформи.

Например, ако главният прокурор бъде освободен от длъжност и длъжност преждевременно (прекалено рано) е тромава и сложна процедура, която изисква 160 народни представители. Нито една коалиция няма толкова много политически членове. Също така партиите, които остават в опозиция, като ГЕРБ и либералната партия ДПС, са много опитни политически играчи и без тях парламентът не може да работи и да има кворум.

Спокойно можем да кажем, че последните пет години бяха напълно пропилени и загубени за всякакви реформи и развитие на страната, а през последната година властта попадна в ръцете на неопитни хора, номинирани от президента Румен Радев. Известно е, че е получил обществена подкрепа от Съединените щати и евроатлантическите партньори, но твърдението му, че Крим е руски, показва истинската му същност на политик и генерал, свързан с партията, която го номинира - бившите комунисти и цялото задкулисие . тази партия.

Като цяло може да се отбележи, че българските политици са много внимателни към оценките си по отношение на Русия, защото населението е положително за бившата съветска империя, а популизмът достигна своя връх през последните 20 години. Следователно няма да намерите нито един политик, който да обяви публично ваксинация или публично да осъди Владимир Путин и Руската федерация. Маниерите от времената на бившия диктатор Тодор Живков да се спускат пред Висшите сили се спазват от всички играчи на политическата сцена. Очакваната промяна чрез реформи би била трудна в сегашната конфигурация, тъй като не е описана нито в програмата, нито в платформите на партиите, които биха формирали управляваща коалиция.

Лозунгът на победителите на последните парламентарни избори, че ще водят лява политика с десни средства, прозвуча като неясно на горчивата истина, че социално-икономическата и здравна криза ще донесе още повече бедност на българския народ. Еврозоната не позволява увеличение на доходите, напротив – безработицата ще расте през следващите месеци.

Що се отнася до завръщането ми в политиката, ще бъда много кратък. Създаването на нова коалиция със старата комунистическа партия и с либералните формации на практика освобождава цялото политическо поле и през следващата година се очакват нови партии отляво и отдясно. Като десен(консервативен) политик винаги съм защитавал правото на българския народ сам да определя съдбата си, да бъде лоялен партньор в НАТО, но да бъде по-взискателен към институциите и властите в София и Брюксел.

Бих участвал и подкрепял формирането на нов консервативен десен проект, който да проведе необходимите реформи в страната, да събере необходимото мнозинство в парламента и да запази стратегическия интерес на България като западна страна, която трябва да бъде лидер на Балканите.

Решаването на проблема с ветото за Северна Македония е на дневен ред на България. Политиките на предишните правителства бяха погрешни и ще трябва да се намери нов подход за справяне и решаване на този важен проблем. Преди всичко трябва да видим другите примери в света – когато големите държави имат братски народи в съседни държави. България трябва да бъде толерантна към Северна Македония като по-голям брат и да защитава принципа, че в Северна Македония няма българско малцинство, а българо-македонско мнозинство. Правата на това мнозинство трябва да бъдат защитени и това ще стане най-добре, когато многонационална и мултиетническа страна като Северна Македония се интегрира в Европейския съюз.

Николай Бареков е журналист, бивш евродепутат и бивш заместник-председател на ECR Group 2014-2019.

Споделете тази статия: