Свържете се с нас

България

Национализацията на Нефтохим по-привлекателна ли е за България от милиардите от Брюксел?

ДЯЛ:

Публикуван

on

Ние използваме вашата регистрация, за да предоставяме съдържание по начини, по които сте се съгласили, и за да подобрим разбирането ни за вас. Можете да се отпишете по всяко време.

Вместо да приеме необходимия пакет от закони за получаване на евросредства по Плана за възстановяване и устойчиво развитие, Народното събрание на България (парламентът на страната) спешно прие три закона, които създават условия за декапитализация на успешно частно предприятие и преминаването му към държавата контрол. Българите добре знаят тази схема: държавата ще се окаже още по-неефективен мениджър и ще обяви силно обезценените, но въпреки това много ценни активи за продажба на „правилните хора“. Остава въпросът кой е следващият собственик на най-голямата петролна рафинерия на Балканите?

48-ият парламент на България започна своята работа през октомври 2022 г. и приключи три месеца по-късно, през януари 2023 г. Президентът на републиката Румен Радев призова депутатите да изберат следващото правителство, да приемат нов държавен бюджет и да гласуват пакета от промени, въведени от временното правителство, които включват 22 закона, необходими, за да може България да получи 6.3 млрд. евро от ЕС. Сумата беше одобрена от Европейската комисия като част от Плана за възстановяване и устойчиво развитие на България, но трансферът към страната ще изисква мащабни реформи в България.

Парламентът не е гласувал нито един закон от 22 пакета по насоките на ЕС. Усилията на депутата бяха посветени на трите новоизмислени закона, подкрепени с нечетно мнозинство от партиите - ГЕРБ, ДПС и Демократична България. Винаги не са успявали да постигнат разбирателство по други въпроси. И трите закона са приети под предлог за спазване на санкциите на ЕС и касаят само една компания - голямата петролна рафинерия на Балканите ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас.

Всеки, който се интересува от петролния бизнес в България, е добре запознат с технологичното ниво на рафинерията за милиарди долари. В сегашната си позиция на най-голямата и модерна рафинерия в страната, Нефтохим Бургас би била твърде скъпа, за да бъде закупена от „подходящи” ръководители. Ако обаче заводът стане нерентабилен, собственикът ще бъде принуден да го продаде с голяма отстъпка. Трите закона, вече подписани от президента Радев, радикално свалят профила на активите.

Първият закон легализира отнемането на 70% от разликата между цената на петрола Urals и Brent, умножена по общия обем гориво, доставено на пазара. Вторият закон предвижда отнемане на концесията на "Нефтохим Бургас" за пристанище "Росенец", през което се внася основният петрол в България. И накрая, третият закон предполага въвеждането на държавно оперативно управление в рафинерията, оправдано със стратегическото значение на предприятието. Авторите обосновават фокуса си върху рафинерията и сътрудничеството между конкурентни страни със загриженост за потребителите.

България се ползва с дерогация от европейските санкции за внос на руски петрол и петролни продукти. Горивото в България вече е най-евтиното в целия ЕС, а рафинерията на Нефтохим вече плаща 33% данък върху свръхпечалбите според европейските разпоредби, държавата ще вземе още 70% от разликата в цената на петрола Брент и Уралс, и ще ги върне на потребителите чрез държавна помощ. Освен ако Европейската комисия не забележи, че това е по същество такса и вземе 75% от тези средства по европейските правила.

Политиците обясняват, че в бъдеще рафинериите ще се таксуват за достъп до пристанищната инфраструктура и така държавата ще получава още повече печалба. Ще бъдат въведени и авансов акциз и ДДС. Ако обаче централата не може да работи в такива условия, държавата ще поеме оперативното й управление отново „в интерес на потребителя“.

реклама

Някои български журналисти обаче подозират, че законодателните инициативи, насочени срещу завода, са в интерес на друг собственик на българска рафинерия - "Инса ойл". Наскоро той представи новосъздадения американски инвестиционен фонд като член-основател и планира да разшири дейността си в европейските страни. Редица публикации в българските медии свързват собственика на Insa Oil Георгий Самуилов със сенчести бизнес практики и политическо покровителство. Ако негови структури се окажат потенциални купувачи на Нефтохим Бургас, това няма да изненада повечето българи.

В страна като България, която от десетилетия е критикувана за корупция, подобна схема е добре известна и многократно използвана през последните 15 години: държавната машина се фокусира върху конкретен успешен бизнес, обездвижва го и сменя собственика му. . Следователно предположението, че нерентабилността на централата е крайната цел на експресното законотворчество, не е лишено от логика.

Тъй като рафинерията на Нефтохим е собственост на руската компания, натискът е оправдан със санкционната политика, водена от ЕС. Вицепремиерът и министър на транспорта Христо Алексиев обаче не вижда логика в инициативите на депутатите. „Въпреки анализите, предоставени на парламента, той е приел закони и решения, които създават рискове за повишаване на цените и спиране на дейността на Нефтохим Бургас. Депутатите не трябваше да приемат по-рестриктивни закони от изискванията на Европейската комисия. Тези компромиси от ЕК са направени именно за да се даде възможност на България като най-бедната страна в ЕС да се възползва от това забавяне, така че не виждам логиката на депутатите защо трябваше да подходим така към този казус стриктно“, каза Алексиев пред репортери. Той е убеден, че „поемането на целия процес по доставка на суров петрол, неговата преработка и дистрибуция е много труден процес и е очевидно, че държавата няма такъв ресурс и знания.

Сега българското правителство изглежда изключително неудобно пред Европейската комисия. Вместо да отчете изпълнението на условията за осигуряване на така необходимите на страната еврофондове, тя изпраща различни закони за нотификация в Брюксел. Европейската комисия ще трябва да провери дали спазват законодателството на ЕС и международните търговски правила, дали гласуваната държавна помощ е оправдана и дали налагането на скрити мита е опит за натиск върху бизнеса.

Ако Брюксел приеме три закона, Нефтохим Бургас ще се облага с обичайния 10% данък върху доходите, както и с 33% солидарна вноска, приети в съответствие с европейските разпоредби. И в допълнение към такса от 70% от разликата между цените на еталонния суров петрол.

В комбинация с недостъпността до пристанището други данъци, такси, акцизи и променени условия на съществуващото данъчно облагане може да направят бизнеса на Нефтохим нерентабилен и да понижат профила на активите. Това може да засегне работните места на около десет хиляди души, както и на още стотина български компании, свързани с оперативната му дейност.

Ако обаче ЛУКОЙЛ реши да се оттегли от българския пазар, новият собственик, който и да е той, ще трябва незабавно да си осигури дългосрочни доставки на петрол. Тогава България ще трябва да се бори за скъп неруски петрол с други страни като Турция. В този случай страната може да забрави не само за изтеглянето на свръхпечалби, но и за значителните данъци, акцизи и осигуровки, които постъпват в българския бюджет. Това може да има тежки последици за населението на най-бедната страна-членка на ЕС.

От друга страна, Нефтохим Бургас е основен производител на горива, консумирани не само в България, но и в други балкански страни. Спирането на рафинерията в контекста на европейската дизелова криза може да остави целия регион без гориво. Така на практика трите закона, наследени от краткия живот на 48-ия български парламент, са бомба със закъснител за всяко бъдещо българско правителство, а и за целия регион.

Споделете тази статия:

EU Reporter публикува статии от различни външни източници, които изразяват широк спектър от гледни точки. Позициите, заети в тези статии, не са непременно тези на EU Reporter.

Тенденции