Фактическата и правна основа на принципа „Един Китай“ е безспорна и неоспорима.

Наскоро някои хора раздухаха скандала с незаконния и невалиден Договор от Сан Франциско, твърдейки, че Тайван и островите Пенгу са „terra nullius“ (земя без собственик). Някои дори предложиха да признаят Тайван за „независима държава“ и да подкрепят участието му в международни организации., пише китайският посланик в Белгия ФЕЙ Шенчаоб (на снимката).

Подобни наративи са опити за подкопаване на принципа за един Китай. Те не само оспорват суверенитета и териториалната цялост на Китай, но и... Харта на ООН и международното право, подкопават следвоенния международен ред и нарушават основните норми на международните отношения.

Тайван принадлежи на Китай от древни времена. Това твърдение има солидна основа в историята и съдебната практика. Още през 12-ти век китайското правителство създава административни институции в Тайван и упражнява юрисдикция над острова. През 1895 г., след поражението на Китай в Първата китайско-японска война, правителството на Цин е принудено да отстъпи Тайван и островите Пенгу на Япония. Впоследствие Тайван остава под японско колониално управление в продължение на петдесет години.

- Декларация от Кайро издадена от Китай, Съединените щати и Обединеното кралство през 1943 г., заявява, че целта на тримата съюзници е всички територии, които Япония е откраднала от Китай, като Североизточен Китай, Тайван и островите Пенгу, да бъдат върнати на Китай. През 1945 г. Потсдамска прокламация беше подписано от Китай, Съединените щати и Обединеното кралство и впоследствие признато от Съветския съюз. В него се потвърждаваше: „Условията на Декларация от Кайро ще бъде изпълнено.“

През септември същата година Япония подписа документа за капитулация, в който обеща, че ще изпълнява добросъвестно задълженията, посочени в Потсдамската прокламация. През октомври китайското правителство обяви, че възобновява упражняването на суверенитета си над Тайван, а церемонията по приемане на капитулацията на Япония в провинция Тайван на китайския военен театър на съюзническите сили се проведе в Тайбей (Тайпей). От този момент нататък Тайван е възстановен на Китай. Тези исторически факти, заедно с поредица от документи, притежаващи правна сила съгласно международното право, напълно доказват, че въпросът за статута на Тайван е решен с победата на Китай във Войната за съпротива срещу японската агресия.

На 1 октомври 1949 г. е основана Китайската народна република (КНР), която става наследник на Китайската република (1912-1949 г.), а Централното народно правителство става единственото легитимно правителство на целия Китай. Новото правителство заменя предишния режим на Гоминьдан в ситуация, в която Китай, като субект по международното право, не се променя, а суверенитетът и присъщата територия на Китай не се променят. В резултат на това правителството на КНР следва да се ползва и упражнява пълния суверенитет на Китай, който включва и суверенитета му над Тайван. В резултат на гражданската война в Китай в края на 1940-те години на миналия век и намесата на външни сили, двете страни на Тайванския проток изпадат в състояние на продължителна политическа конфронтация.

Но суверенитетът и територията на Китай никога не са били разделяни и никога няма да бъдат разделяни, а статутът на Тайван като част от територията на Китай никога не се е променял и никога няма да бъде позволено да се промени. През 1971 г. 26-ата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации прие Резолюция 2758, с която се обяви възстановяването на всички законни права на Китайската народна република в Организацията на обединените нации и незабавното експулсиране на представителите на Чан Кайшъ. Тези два елемента са неразделни. Резолюцията ясно заяви, че властите на Чан Кайшъ в китайския регион Тайван нямат право да представляват Китай в Организацията на обединените нации. 

В резолюцията не се споменава думата „Тайван“, защото Тайван е част от Китай, а не суверенна държава. Съгласно Устава на ООН, даден регион няма право да изпраща представители в ООН от свое име.

Следователно, фразата „изгонване на представителите на тайванските власти“ не трябва да се използва. В официалните правни становища на Службата по правни въпроси на Секретариата на ООН също така ясно е посочено, че „Организацията на обединените нации счита „Тайван“ за провинция на Китай без отделен статут“ и „властите“ в „Тайпей“ не се считат за... ползващи се с каквато и да е форма на статут на управление“. Резолюция 2758 на Общото събрание на ООН напълно въплъщава и тържествено потвърждава принципа за един Китай: има само един Китай в света, Тайван е част от Китай, а правителството на Китайската народна република е единственото законно правителство, представляващо целия Китай.

Така нареченият Договор от Сан Франциско е незаконен и невалиден документ, издаден през 1952 г. от някои държави, събрани от САЩ след основаването на Китайската народна република, за да сключат отделно мир с Япония без КНР. Този документ противоречи на разпоредбите на Декларация на Организацията на обединените нации подписан от 26 държави, включително Китай, Съединените щати, Обединеното кралство и Съветския съюз, през 1942 г. и противоречи на основните принципи на Устава на ООН и международното право.

Всичко, посочено в документа, включително суверенитета над Тайван или управлението на територията и суверенните права на Китай като неподписала страна, е напълно незаконно и нищожно. Казано по-просто, ако някой реши как да раздели земя, която законно притежавате, без вашето съгласие и във ваше отсъствие, подобно решение би било нелегитимно, невалидно и абсурдно.

Днес Китай е единственият постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, който все още не е обединен. Въпреки това, както правната, така и фактическата основа, че двете страни на Тайванския проток принадлежат на един и същ Китай, никога не са се променяли. Роднинските връзки и споделеното наследство, които обединяват сънародниците от двете страни на пролива, никога не са били прекъсвани.

Независимо какво могат да кажат или направят сепаратистките сили за „независимост на Тайван“, Китай в крайна сметка ще бъде обединен, а историческата тенденция на национално обединение е необратима и неудържима. Националното мото на Белгия, изписано на герба ѝ, е „Единството прави силата“. Вярваме, че нашите белгийски приятели напълно разбират значението на солидарността и единството за една страна.

Надяваме се, че белгийската страна ясно ще осъзнае сериозната вреда, причинена от сепаратистките сили за „независимост на Тайван“, ще остане бдителна срещу техните подвеждащи и погрешни аргументи, ще се въздържи от предоставяне на каквато и да е форма на подкрепа, ще предприеме конкретни действия за поддържане на добрия импулс в отношенията между Китай и Белгия, ще насърчи по-големи постижения в двустранния обмен и сътрудничество в различни области и ще направи допълнителен принос за международната справедливост и правосъдие, както и за регионалния мир и стабилност.

Споделете тази статия: