Япония
Проблемът с Курилските острови като препъни точка между Русия и Япония
Проблемът за териториалния суверенитет над Южните Курилски острови или териториалният спор между Русия и Япония е нерешен от края на Втората световна война и остава такъв, какъвто е и до днес, пише Алекс Иванов, кореспондент на Москва.
Въпросът за собствеността на островите остава във фокуса на двустранните отношения между Москва и Токио, въпреки че руската страна полага активни усилия да „разтвори“ този въпрос и да му намери заместител главно чрез икономически проекти. Въпреки това Токио не се отказва да се опита да представи проблема с Курилските острови като основен в двустранния дневен ред.
След войната всички Курилски острови са включени в състава на СССР, но собствеността върху островите Итуруп, Кунашир, Шикотан и групата острови Хабомай се оспорва от Япония, която ги смята за окупирана част от страната. Въпреки че самите 4 острова представляват доста малка площ, общата площ на спорната територия, включително икономическата зона от 200 мили, е приблизително 200.000 XNUMX квадратни километра.
Русия твърди, че нейният суверенитет над южните Курилски острови е абсолютно легален и не подлежи на съмнения и дискусии, и декларира, че не признава самия факт за съществуването на териториален спор с Япония. Проблемът със собствеността на южните Курилски острови е основната пречка пред пълното уреждане на руско-японските отношения и подписването на мирен договор след Втората световна война. Освен това промените в руската Конституция, одобрени миналата година, сложиха край на курилския въпрос, тъй като Основният закон забранява прехвърлянето на руски територии.
Руският президент Владимир Путин наскоро отново очерта чертата на спора с Япония за статута на южните курили, който продължи 65 години. На основното събитие на Източния икономически форум в началото на септември 2021 г. той посочи, че Москва повече няма да решава съдбата на островите двустранно и постави под въпрос силата на Декларацията от 1956 г., която определя отношенията между Съветския съюз и Япония. Така Путин премахна заплахите, които биха възникнали в случай на прехвърляне на островите, казват експерти, но това може да лиши Далечния Изток от японските инвестиции.
В Декларацията от 1956 г. Съветският съюз се съгласява да прехвърли островите Хабомай и островите Шикотан на Япония при условие, че действителното прехвърляне на тези острови към Япония ще бъде извършено след сключването на Мирен договор между Съюза на съветските социалистически републики и Япония.
В условията на Студената война непредсказуемият и очевидно слаб съветски лидер Никита Хрушчов искаше да насърчи Япония да приеме статута на неутрална държава, като прехвърли двата острова и сключи мирния договор. По -късно обаче японската страна отказа да подпише мирен договор под натиска на САЩ, които заплашиха, че ако Япония оттегли претенциите си към островите Кунашир и Итуруп, архипелагът Рюкю с остров Окинава, който тогава беше под САЩ администрация въз основа на Мирния договор от Сан Франциско няма да бъде върната в Япония.
Президентът Путин, изказвайки се на Източния икономически форум във Владивосток, обяви, че предприемачите на Курилските острови ще бъдат освободени от данъци върху печалбата, имуществото, земята за десет години, както и ще намалят застрахователните премии; са предвидени и митнически привилегии.
Японският външен министър Тошимицу Мотеги заяви, че специалният данъчен режим, предложен от Владимир Путин на Курилските острови, не трябва да нарушава законите на двете страни.
„Въз основа на посочената позиция бихме искали да продължим да водим конструктивен диалог с Русия, за да създадем подходящи условия за подписване на мирен договор“, добави Мотеги.
Япония заяви, че плановете на Москва за създаване на специална икономическа зона на Курилските острови, които бяха обявени на Източния икономически форум (ЕЕФ) във Владивосток от руския президент Владимир Путин, противоречат на позицията на Токио. Според генералния секретар на японското правителство Кацунобу Като, призивите към японски и чуждестранни компании да участват в икономическото развитие на територията не отговарят на „духа на споразумението“, постигнато от лидерите на двете държави относно съвместните икономически дейности на островите на Кунашир, Итуруп, Шикотан и Хабомай. Въз основа на тази позиция премиерът Йошихиде Суга напълно игнорира ЕФЕ тази година, въпреки че неговият предшественик Шиндзо Абе присъства на форума четири пъти. Трудно е да не споменем, че изявлението на Suga е просто популистки жест - настоящият премиер е много непопулярен, рейтингът на правителството му е паднал под 30%, докато японските твърдолинейни хора обичат политици, които обещават да „върнат островите“.
Плановете на Русия за интензивно и бързо развитие на Курилите, които бяха обявени през юли 2021 г. по време на пътуване до региона от премиера Михаил Мишустин, бяха незабавно посрещнати враждебно в Токио. Кацунобу Като нарече това посещение „противно на последователната позиция на Япония по отношение на северните територии и предизвиква голямо съжаление“, а външният министър Тошимицу Мотеги го нарече „нараняващ чувствата на японския народ“. Протест беше изразен и пред посланика на Русия в Япония Михаил Галузин, който го счете за "неприемлив", тъй като Курилските острови бяха прехвърлени на Русия "законно след Втората световна война".
Заместник -министърът на външните работи на Русия Игор Моргулов също изрази недоволството си във връзка с "недружелюбни стъпки в контекста на териториалните претенции на Токио" към Русия. А прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков посочи, че правителственият глава „посещава онези руски региони, които счита за необходими и върху развитието на които, включително в сътрудничество с нашите партньори, предстои много работа . "
Очевидно е, че проблемът с Курилските острови, както се разглежда от японската страна, е малко вероятно да намери своето решение при условията на Токио.
Много анализатори и не само в Русия са убедени, че настояването на Япония за така наречените „северни територии“ се основава на чисто егоистични и практически интереси. Самите острови едва ли представляват някаква осезаема полза, предвид скромните им размери и суровия характер. За Токио морското богатство в икономическата зона в съседство с островите и отчасти възможностите за развитие на туризма са най -важни.
Москва обаче не напуска Токио с никакви надежди по отношение на територии, като предлага вместо това да се съсредоточи върху икономическото сътрудничество, което би дало на двете страни много по -осезаеми резултати, отколкото безплодни опити да се противопоставят една на друга.
Споделете тази статия:
-
АрменияПреди 4 дни
Армения подклажда надпреварата във въоръжаването в Южен Кавказ
-
УкрайнаПреди 4 дни
Правене на бизнес в Украйна: казус от Excalibur
-
спортПреди 4 дни
Пол Никълс наддава за рекорден триумф за златна купа
-
Централна АзияПреди 3 дни
В „Стратегията на ЕС за Централна Азия“ липсва искреност