Армения
Парадоксални аспекти в арменско-руските отношения
През последните години отношенията между Армения и Русия придобиха парадоксален характер. След Втората война в Карабах проблемите, възникнали между тези две страни, задълбочиха сложността, присъща на отношенията им. Поражението на Армения от Азербайджан засили обвиненията, отправени от арменските власти към Русия. Ръководството в Ереван обвини Русия, че не е изпълнила съюзническите си ангажименти по време на войната и че е предоставила недостатъчна подкрепа. Тези обвинения се превърнаха в една от основните причини за недоверието, възникнало в отношенията им, пише д-р Матин Мамедли, водещ съветник в базирания в Баку Център за анализ на международните отношения.
През последните четири години взаимният вербален обмен и дипломатическото напрежение между арменски и руски официални лица бяха придружени от опитите на Ереван да се сближи със Запада. Усилията на Армения да установи по-тесни връзки със западния свят създадоха образа на сериозна криза в отношенията й с Русия. Армения се стреми да сключи всеобхватни споразумения с Европейския съюз и да разшири контактите си със Съединените щати, но въпреки тези дипломатически маневри военно-политическият съюз между Армения и Русия остава непокътнат.
Границите на Армения с Турция и Иран все още се охраняват от руски граничари, а 102-ра руска военна база в Гюмри продължава да функционира. Тези военно-стратегически реалности показват, че Армения не е направила фундаментални промени в отношенията си с Русия. Въпреки нейните претенции към Запада, зависимостта на Армения от военното и икономическо влияние на Русия остава абсолютна. Това подчертава парадокса във външната политика на Армения: политическата криза с Русия съществува успоредно с продължаващите военно-стратегически и икономически връзки.
Друг важен аспект на тези отношения е бързият растеж на икономическите отношения между Армения и Русия. Ако разгледаме търговския оборот през последните години, той се е увеличил от 2.6 милиарда щатски долара през 2021 г. до 7.4 милиарда щатски долара през 2023 г., като се очаква тази цифра да нарасне до 14-16 милиарда щатски долара до 2024 г. Този ръст потвърждава засилването на икономическия компонент на стратегическите отношения между двете страни. Въпреки че правителството на Пашинян отрече обвиненията, че помага на Русия да заобиколи санкциите, фактите говорят сами за себе си. Значителното увеличение на износа на Армения за Русия затвърждава ролята на Армения в подпомагането на Русия да преодолее санкциите.
В този контекст усилията на Армения да развие икономически връзки с Русия създават друга парадоксална ситуация. От една страна, Ереван търси по-близки отношения със Запада, но от друга остава икономически зависим от Русия. Значителното увеличение на арменския износ за Русия и търговския оборот през периода на руските санкции подчертава задълбочаването на икономическите отношения между двете страни. Това потвърждава, че Армения остава икономически в сферата на влияние на Русия.
Особено забележимо е мълчанието на Запада пред този икономически растеж. Ако друга регионална държава се ангажира с толкова интензивни търговски отношения с Русия, Западът вероятно ще отговори със сурови мерки. Мълчанието на Запада по отношение на икономическите маневри на Армения обаче разкрива селективен подход. Западът не наказва Армения за тази политика, но подобни действия на други регионални играчи биха предизвикали остра реакция. Този селективен подход повдига множество въпроси относно западната регионална политика.
Въпреки че е трудно да се правят точни прогнози за бъдещето на арменско-руските отношения, могат да се наблюдават определени тенденции. Вътрешната политическа динамика в Армения и различните гледни точки сред различните сегменти на обществото по отношение на Русия ще играят решаваща роля при оформянето на бъдещите отношения. В този смисъл опитите на Армения към Запада, особено прозападната политика на правителството на Пашинян, превърнаха отношенията й с Русия в своеобразно дипломатическо бойно поле.
Така парадоксалните аспекти, наблюдавани в арменско-руските отношения, остават един от ключовите фактори, оформящи политическия пейзаж в региона. Устремите на Армения към Запада и нейните маневри срещу Русия могат да доведат до нови етапи на геополитическа конфронтация в бъдеще. Тези конфронтации ще засегнат не само външната политика на Армения, но и тези на други страни в региона. Настоящото състояние на геополитически „разделения“ на Армения между Запада и Русия ще има дългосрочно въздействие върху нейната сигурност и икономически интереси. Поддържането на баланс между тези две сили може да не е устойчиво решение за Армения в дългосрочен план, тъй като и двете сили поставят ограничения върху независимите маневри на Армения и възпрепятстват формирането на по-ясни насоки във външната й политика.
В заключение, бъдещата траектория на външната политика на Армения до голяма степен ще зависи от резултата от продължаващите геополитически конфронтации между Русия и Запада. Нерешителността на Армения между търсенето на по-тесни връзки със Запада и запазването на зависимостта от Русия пречи на способността й да установи по-стабилна и силна позиция в региона. Тази ситуация ще засегне и вътрешната политика на Армения, като потенциално ще доведе до увеличаване на напрежението между прозападните и проруските политически сили в страната.
Споделете тази статия:
-
МолдоваПреди 5 дни
Троянският кон на Кремъл на път за президентството на Молдова
-
Европейска комисияПреди 5 дни
Регулаторни тежести, прекомерно данъчно облагане и загубената директива на ЕС
-
КонфликтиПреди 4 дни
Ипр: Никога не забравяйте
-
EUПреди 4 дни
ЕС и Обединеното кралство приключват технически преговори за бъдещо споразумение за сътрудничество в областта на конкуренцията