Свържете се с нас

Узбекистан

Перспективи на реформите в контекста на развитието на независим Узбекистан

ДЯЛ:

Публикуван

on

Ние използваме вашата регистрация, за да предоставяме съдържание по начини, по които сте се съгласили, и за да подобрим разбирането ни за вас. Можете да се отпишете по всяко време.

Международна научно -практическа конференция на тема "Нова ера и перспективи за развитие на Узбекистан" се проведе в Ташкент в Международния дворец на форумите.

В международната експертна платформа директорът на Център за икономически изследвания и реформи (CERR) към Администрацията на президента на Република Узбекистан, д -р Обид Хакимов, изнесе презентация.

В речта си Обид Хакимов говори за повратните моменти в реформите в Узбекистан, по -специално за икономическите посоки.

Независим Узбекистан празнува 30 -годишнината си за 2 дни. В навечерието на придобиването на независимост икономиката на страната далеч не беше успешна, а стандартът на живот беше един от най -ниските в бившия СССР. Делът на населението със среден доход на глава от населението е по -малък от 75 рубли на месец, докато в страната като цяло е малко повече от 12%. С разпадането на СССР икономическите връзки започнаха да се разпадат, производството падна, а и без това ниския стандарт на живот и социална защита бързо намаляха.

В тези трудни условия беше разработен модел на собствен преход към пазарни отношения, основан на пет принципа: икономиката има предимство пред политиката, държавата действа като основен реформатор, върховенството на закона, силната социална защита и реформите бяха проведени през етапи.

Към средата на десетите развитието на узбекската икономика започна да се забавя поради твърде строга административна регулация и близост. През 2016 г. новият президент на Узбекистан Шавкат Мирзийоев започна нов етап на реформи във всички сфери на живота. През февруари 2017 г. той одобри Стратегията за действие за петте приоритетни области на развитие на Узбекистан през 2017-2021 г.

Ключови области на новия етап: подобряване на държавното и социалното изграждане, гарантиране на правовата държава и реформа на съдебната и правната система, развитие и либерализация на икономиката, развитие на социалната сфера, гарантиране на сигурността, провеждане на балансирана и конструктивна външна политика. Във всички тези области през последните години бяха предприети важни стъпки.

реклама

Паричната политика

До 2017 г. една от основните критики към узбекската икономика беше неефективната парична политика, основана на непазарни правила. През 2017 г. въвеждането на безплатна конвертируемост на валута значително подобри бизнес средата.

Участието на правителството на финансовите пазари изкривява пазарите и води до неефективност. От 1 януари 2020 г. лихвените проценти по заеми, емитирани от търговски банки в национална валута, започнаха да се определят на ниво не по -ниско от лихвата на рефинансиране на Централната банка, а от 1 януари 2021 г. търговските банки получиха правото самостоятелно определя лихвените проценти.

Положителното въздействие на реформите в тази област се доказва и от оценките на Световната банка, намаляването на инфлацията позволи на Централната банка да намали основния лихвен процент от 16% на 14%. Кредитният растеж на икономиката се забави от 52% през 2019 г. на 34% през 2020 г. Въпреки намаляването на коефициентите на капиталова адекватност и увеличаването на проблемните заеми, финансовата система на Узбекистан има достатъчно капитал (над минималните изисквания на Базел III), за да се справи с потенциалните кредитни сътресения.

В съответствие с основните насоки на паричната политика за 2021 г. и за периода 2022-2023 г. са поставени цели за намаляване на инфлацията до 10% през 2021 г. и постоянна цел на инфлацията от 5% от 2023 г. Настоящата „относително стегната“ парична политика условията ще останат в сила до края на 2021 г. Очаква се консолидираният бюджетен дефицит да падне до 2.5% от БВП през 2022 г. Структурните реформи ще продължат и регулираните цени ще бъдат либерализирани през 2022-2023 г.

Фискална политика

Друга ключова реформа, насочена към намаляване на данъчната тежест и опростяване на данъчната система, беше въвеждането на нова версия на Данъчния кодекс. От 2018 г. се взема курс към поетапно премахване на данъчните облекчения и преференции. Но COVID-19 принуди правителството да търси данъчни облекчения като част от безпрецедентен правителствен пакет за стимулиране на пандемията в подкрепа на населението и икономиката.

През периода 2017-2020 г. приходите на държавния бюджет като цяло се увеличават с 2.7 пъти. В същото време постъпленията от преки данъци се увеличават 3.9 пъти, косвени данъци - 1.8 пъти, данъци върху ресурсите и данък върху имотите - 3.1 пъти. Ръстът на бюджетните приходи се дължи главно на увеличаване на броя на данъкоплатците.

Освен това по -нататъшните подобрения в данъчната политика ще продължат през следващите години. По -специално, ролята на екологичните данъци остава незначителна, което изисква увеличаване на екологичния фокус на данъчното облагане. Важни области на данъчната реформа ще бъдат също: намаляване на данъчния натиск върху разходите на предприятията, стимулиране на инвестициите и иновациите.

***

В заключение, Обид Хакимов отбеляза, че динамичният растеж на узбекската икономика, който се наблюдава през последните години, както и икономиките на други страни, се забави от пандемията на коронавирус, но тази година се възстановява активно.

БВП през първите три месеца на 2021 г. се е увеличил с 3%. Световната банка прогнозира, че икономическият растеж в Узбекистан през 2021 г. и 2022 г. ще достигне съответно 4.8% и 5.5%, а ЕБВР - 5.6% през 2021 г. и 6% през 2022 г. Текущите икономически реформи вече произвеждат осезаем положителен ефект, който само ще се засили в контекста на растежа на световната икономика след възстановяване след пандемията.

Събитието беше организирано от Академията на науките в Узбекистан, Министерството на външните работи, Министерството на висшето и средното специализирано образование и Министерството на културата.

На него присъстваха Александър Сергеев, президент на Академията на науките на Руската федерация, Мурат Журинов, президент на Академията на науките на Република Казахстан, Мурат Джуматаев, президент на Академията на науките на КР, Фарход Рахими, президент на Академията на науките на Република Татарстан, Владимир Квинт, академик на Академията на науките на Руската федерация, директор на Центъра за стратегически изследвания на Института за математически изследвания в сложни системи на Московския държавен университет, Садик Сафаев, първи заместник Председател на Сената на Олий Меджлис на Република Узбекистан, Акмал Саидов, първи заместник -председател на Законодателната камара на Олий Меджлис на Република Узбекистан, Бехзод Юлдашев, президент на Академията на науките на Република Узбекистан и др. .

Споделете тази статия:

EU Reporter публикува статии от различни външни източници, които изразяват широк спектър от гледни точки. Позициите, заети в тези статии, не са непременно тези на EU Reporter.
Китай и ЕСПреди 8 часа

 La «fin de la croissance chinoise»? Non au conformisme aveugle

БизнесПреди 1 дни

Компаниите продължават да се радват на предимствата на 5G, докато Wipro и Nokia си сътрудничат

Бахамски островиПреди 2 дни

Бахамските острови подават правни становища относно изменението на климата до Международния съд

LifestyleПреди 2 дни

Трансформиране на вашата всекидневна: Поглед към бъдещето на развлекателните технологии

Хоризонт ЕвропаПреди 2 дни

Учените от Суонзи получиха безвъзмездна помощ от 480,000 XNUMX евро по Horizon Europe в подкрепа на нов проект за научни изследвания и иновации

АвтомобилизъмПреди 2 дни

Fiat 500 срещу Mini Cooper: Подробно сравнение

Зелена сделкаПреди 4 дни

Термопомпите са от решаващо значение за зеления преход за стоманодобивната и други индустрии

УкрайнаПреди 5 дни

PMI, призната от Украйна за „спонсор“ на войната, продължава да оперира в Русия и се ползва от украински данъчни облекчения

Тенденции