Свържете се с нас

Китай

#China: От физическия път на коприната до дигитална магистрала Silk

ДЯЛ:

Публикуван

on

Ние използваме вашата регистрация, за да предоставяме съдържание по начини, по които сте се съгласили, и за да подобрим разбирането ни за вас. Можете да се отпишете по всяко време.

цифров-копринен път_650x400_71463490740В заключенията от срещата на върха в Ханджоу на 20-4 септември Г-5 се застъпва, наред с други, за приобщаващ икономически растеж и инвестиции като нейни крайни цели, които трябва да се преследват в световен мащаб. За да постигне тези цели, Г-20 изброи по-специално подобряване на свързаността, цифрово сътрудничество и иновации. Китай даде своята инициатива „Един пояс, един път“ като конкретен пример за това как преследва тези цели на Г-20.  

В късната античност и средновековието Сиан, град, разположен в северозападната част на сегашен Китай, е началната точка на древния път на коприната. Днес Сиан е град от второ ниво. Но инициативата „Нов път на коприната“ върна Сиан в светлината на прожекторите и обещава подновен икономически растеж на града, който мечтае за нова златна ера. В ранното средновековие просперитетът на Сиан е извън въображението.

Това беше един от най-динамичните, отворени и проспериращи градове в света и отчиташе повече жители от най-големия европейски град Константинопол. Говорейки за Сиан днес, хората са склонни да го наричат ​​културен и исторически град, но той се превръща и в модерен град, обхващащ финансови центрове и бизнес инкубатори.

След срещата на върха на Г-20 Китайската камара за международна търговия (CCOIC) и новосъздадената Палата за международна търговия на пътя на коприната (SRCIC) организираха бизнес срещата на върха на коприната и конференцията за сътрудничество и развитие на SRCIC в Сиан. Озаглавено „Съвместни усилия за изграждане на платформа за бизнес сътрудничество и пояс и път“, двудневното събитие събра повече от 500 участници, включително председатели на търговски камари, федерации и фондове от 51 държави, международни организации като Министерството на икономиката на ООН и социални въпроси, заедно с учени от мозъчните тръстове, както и бизнес лидери.

Жан-Пиер Леман, почетен професор по международна политическа икономия в IMD Business School в Швейцария и гост-професор в университета в Хонг Конг, обобщи Новия път на коприната като „лъч слънчева светлина на мрачен хоризонт“, с потенциал да внесе нов усет на оптимизъм и вълнение в момент, когато световната икономика навлиза в „нова норма“ на нисък растеж и светска стагнация, дълбока липса на доверие и търговска политизация.

В неговите очи „Новият път на коприната и морският път е най-амбициозният и вълнуващ бизнес и икономически проект на 21 век“. И кой не би се съгласил с него, след като погледне размера на такъв проект, който ангажира 65 държави и над половината от световното население в Западна, Централна и Източна Европа, Източното крайбрежие на Африка и Западна, Централна и Източна Азия, се простира от Сиан в Китай до Ротердам, през Тихия и Индийския океан, от Индонезия до Средиземно море до Венеция - откъдето Марко Поло започна своите експедиции.

Срещата на върха беше завършена с декларацията от Сиан. Участниците заявяват в тази декларация, че изграждането на пояса и пътя изисква не само участието и съвместните усилия на правителствения сектор, но че трябва да се обърне внимание и на социалните аспекти и да включва НПО. Според декларацията моделът на управление на новия Път на коприната трябва да се състои от триединството на правителството, гражданското общество и бизнес предприятията. Китайският гигантски план на инициативата „Нов път на коприната“ привлече голямо внимание далеч отвъд Сиан.

реклама

Всички виждат големия потенциал за сътрудничество с втората по големина икономика в света и по този начин се опитват да се възползват от всяка възможност да участват във възможни проекти по Копринения пояс и Морския път.

Оттогава Китай положи големи усилия да гарантира открития характер на инициативата и приветства всички нови проекти и нови идеи. Благодарение на него инициативата вече не се ограничава до свързаността на инфраструктурата, а е разширена до подобряване на свързаността в енергетиката, образованието, медицината и други области.

Съвсем наскоро президентът Си Дзинпин призова за „зелен, здрав, интелигентен и мирен“ път на коприната, докато се обръщаше към парламента на Узбекистан на 22 юни.

Огромни възможности бяха и ще бъдат предоставени на страните по Пътя на коприната. До края на 2015 г. Китай е инвестирал над 14.8 млрд. Долара в 49 държави по маршрута, което представлява 12.6% от общите инвестиции в Китай в чужбина. Освен това Китай е договорил проекти на стойност 64.5 млрд. Долара в 60 държави по маршрута, което представлява 44% от китайските чуждестранни договори. А според The ​​Economist има 900 сделки по маршрута, които са на стойност 90 млрд. Долара, а само Китай ще инвестира кумулативни 4 трилиона долара в страните по пътя.

Президентът на ChinaEU Луиджи Гамбардела вярва, че можем да направим още много неща: „Защо не погледнем малко по-нататък и нека не пренебрегваме, че има още един невидим Път на коприната, който ще бъде от полза за всички: Цифров път на коприната.“

Цифровият път на коприната започна да привлича вниманието с официалното откриване на т. Нар. E-SilkRoad, нова онлайн платформа на едно гише, която събира информация за капиталовите потоци, съвпада с бизнеса и предоставя консултантски консултации за търговци и инвеститори на страните членки. Гамбардела посочи, че тази инициатива е в интерес на двете страни, тъй като цифровата трансформация е в ход както в Китай, така и в ЕС. От една страна, Европа завършва своя цифров единен пазар, чиято основна цел е хармонизирането на националните регулации чрез намаляване на бариерите пред бизнес операциите през вътрешните граници на ЕС, осигуряване на мащаб и ресурси на компаниите от ЕС за растеж, както и превръщането на ЕС в още по-привлекателно място за световни компании. От друга страна, Китай залага на инициативи като политиката „Интернет плюс“ и националната стратегия за големи данни, за да стимулира своя цифров растеж като трамплин за икономическото развитие на страната. „Защо не се комбинират и двете в рамките на Договора за кибер копринен път?“ предложи Гамбардела, „китайският бизнес реагира бързо на дигитализацията на индустриалните производствени процеси и бързо предприема стъпки за адаптиране. Европейската производствена индустрия също трябва да е готова за това предизвикателство. Създаването на съюз с Китай, който се интересува да увеличи инвестиционните си нива и възможностите за сътрудничество в Европа, може да бъде ценна възможност за европейската индустрия да ускори своята цифрова трансформация. "

Като конкретни проекти Gambardella предложи: Инфраструктурната основа на дигиталния път на коприната: 5G и Интернет на нещата: Китай и ЕС трябва да провеждат съвместни действия както в областта на научните изследвания, така и в технологичните изпитания. Очакват се и конкретни съвместни инициативи, като първите „Пълен 5G градове“, разположени по протежение на Пътя на коприната.

Нови електронни услуги и приложения за Пътя на коприната: Трансграничната електронна търговия по Пътя на коприната ще улесни МСП, разположени в страните от Пътя на коприната, да достигнат до непрекъснато разрастващите се и все по-взискателни китайски потребители от средната класа. Прилагането на инициативата за електронна WTP на Alibaba по пътя на коприната може да бъде добро начало.

Цифров фонд на Пътя на коприната: Фондът ще подкрепя и инвестира в МСП и стартиращи компании по Пътя на коприната, работещи в 5G, Hi-tech, ИКТ, които са запалени по разширяване на бизнеса на други пазари и тези, които се интересуват от трансформирането на традиционния си бизнес в цифров нечий.

Сближаване на административните изисквания и правила: трябва да се започнат преговори за хармонизиране на китайските и европейските правила за онлайн покупки на цифрово съдържание, насърчаване на висококачествена доставка на колети, хармонизиране на режимите на интелектуална собственост и намаляване на данъчната тежест в ЕС и по Пътя на коприната.

Той подчерта: „Ако инициативата на Европейския цифров единен пазар се разшири от ЕС към Китай, това би създало регулаторна рамка, към която могат да се позовават близо два милиарда крайни потребители, за да защитят своите интереси.“

Гамбардела добави, че такива преговори трябва да се основават на задълбочено академично проучване на съответните интернет регулации в Китай и ЕС, а изпълнителните директори трябва да бъдат включени чрез форум на заинтересованите страни, за да предоставят своя принос за тесни места и проблеми, разубеждаващи преките инвестиции и търговията.

Споделете тази статия:

EU Reporter публикува статии от различни външни източници, които изразяват широк спектър от гледни точки. Позициите, заети в тези статии, не са непременно тези на EU Reporter.

Тенденции