Профсъюзите казват, че Директивата за минималните заплати вече работи

Въпреки че крайният срок за държавите-членки да приемат Директивата на Европейския съюз за адекватни минимални заплати е чак през ноември, проучване на профсъюзите показва, че тя вече повишава минималните ставки на заплащане, определени в различни страни. Анализът е извършен от Европейския профсъюзен институт (ETUI), независимият изследователски и обучителен център на Европейската конфедерация на профсъюзите, който обединява европейските профсъюзи в единна европейска организация-чадър.

Нов доклад за политиката на ETUI показва, че Директивата за адекватни минимални заплати – дори преди официалното й транспониране в националното законодателство, чийто краен срок е 15 ноември 2024 г. – вече оказва влияние върху определянето на минималната работна заплата в редица държави-членки на ЕС като България , Хърватия, Германия, Унгария, Ирландия, Латвия, Румъния, Испания и Холандия.

Последните данни, налични от началото на тази година, показват значително номинално увеличение на законоустановените минимални заплати в 15 от 22-те държави от ЕС, в които минималната заплата се основава на законодателство (няма законоустановена минимална заплата в Австрия, Дания, Финландия, Италия и Швеция). Два фактора играят важна роля за това:

1. Високите нива на инфлация продължават да преобладават в целия ЕС, което превръща запазването на покупателната способност на хората с минимална заплата в политически приоритет.

2. Много държави-членки вече използват „двойния праг на приличие“ на наскоро приетата Директива за адекватна минимална заплата (дефиниран като 60% от средната заплата и 50% от средната заплата).

Понастоящем само Словения отговаря на този двоен праг за приличие, което показва необходимостта от по-нататъшни значителни увеличения на минималната работна заплата в целия ЕС. Въпреки това ETUI илюстрира как този праг вече влияе върху определянето на националната минимална работна заплата и политическите дебати дори преди да стане национален закон.

Въздействието на двойния праг на благоприличие се проявява по различни начини, като въвеждането на принципа от 50% от средната заплата в българското законодателство, двойният праг се превръща в политическа насока в Хърватия, Кипър определя минималната заплата на 60% от средната и Ирландия поема ангажимент да направи същото.

реклама

В други страни директивата вече дава информация за национален дебат относно адекватността на съществуващите минимални заплати и осигурява основа за кампании на синдикатите за тяхното увеличаване.

Според Торстен Мюлер, автор на доклада за политиката на ETUI Зората на нова ера? Въздействието на Европейската директива върху адекватните минимални заплати през 2024 г, „директивата не е насочена към определяне на правно обвързващи стандарти, а към предоставяне на политически и нормативни референтни рамки. Това важи и за двойния праг на приличие.

„Това обаче означава, че истинското значение на директивата зависи от нейното използване от националните участници и ефективното й транспониране в националното законодателство. Следователно решаващият урок, научен от досегашния опит, е, че прилагането на директивата трябва да се бори на национално ниво от всички онези прогресивни участници, които се стремят към повече социална конвергенция и по-малко неравенство в заплащането и бедност сред работещите“.

Споделете тази статия: