„Опасни връзки или пътища за по-голямо влияние на глобалната сцена?“ Търговските политики на ЕС към Изтока и Запада от света

Във вторник, 8 юли, в помещението на Science14 Atrium в Брюксел, PubA Affairs Bruxelles беше домакин на дебат относно търговските политики на ЕС към изток и запад на света. Дебатът беше модериран от Стефани Хофман, доцент по политически науки и заместник-директор, Център за конфликти, развитие и изграждане на мира на Института за висше образование, Женева, докато дискутиращите бяха Елена Пересо, член на кабинета на комисаря по търговията Ричард Хауит член на Европейския парламент и S&D говорител по външните работи и Професор по политически науки и директор на изпълнителското образование в Института за висше образование в Женева, Седрик Дюпон.

В първата част на дебата Хофман представи лекторите и основните теми, които дебатът ще засегне. След това тя зададе въпрос „да / не“ на обществеността, който също трябваше да бъде поставен в края на дебата на публиката, а именно: „Може ли търговската политика да засили влиянието на ЕС в световните дела?“. След това тя даде думата на дискутиращите, които могат да продължат да дават своите предварителни изявления.

Разпитан за първи път, отговорът на присъстващите изглеждаше отчетливо позитивно ориентиран.

Хауит започна речта си, като заяви, че вярва, че ЕС трябва да използва търговската политика като инструмент, за да постигне своите политически и икономически цели към международната арена. Той добави, че засилената роля на търговската политика произтича от факта, че европейската икономика все още страда от световния икономически спад и се бори да намери ценни средства за създаване на стабилен и траен растеж. Като се има предвид този сценарий, според Хауит Европейският съюз ще има малко шанс да повлияе на световната политическа арена, ако се възприеме като икономически слаб. Освен това той заяви, че редица неуспехи в рамките на СТО са увеличили използването на двустранни търговски споразумения, които ЕС също въвежда в сила.

Хауит продължи, като отбеляза, че взаимовръзките между политическата и икономическата динамика, както и компромисът, който може да възникне от тези взаимно допълващи се интереси, често са склонни да усложняват както оценката на ситуацията, така и дефинирането на стратегиите, които трябва да се поставят в действие, както в случая с Украйна. Накрая той заяви, че от създаването на Службата за външна дейност Европейският съюз се опитва да направи по-последователни своите търговски и външни политики, въпреки че институционалната координация все още е в ход и политическите условия на ЕС често срещат различни пречки, особено когато икономическите залозите са високи.

Дюпон започна своя принос, като заяви, че в исторически план ЕС рядко е успявал да увеличи влиянието си в глобален мащаб с инструмента на търговската политика, докато бъдещето на търговските политики на ЕС може да бъде различно, тъй като взаимовръзката между търговията и инвестициите става все по-очевидна и вземащите решения все повече осъзнават този факт. Независимо от това, г-н Дюпон изрази скептицизма си относно факта, че в близко бъдеще ЕС ще може радикално да подобри тежестта си върху глобалните икономически дела, както поради липсата на координация по паричните въпроси в международни финансови институции като МВФ, както и поради разногласия между Парламента, Комисията и Съвета. Що се отнася до въпроса за опасностите и възможностите за търговия, Дюпон очерта разликите между трите основни групи търговски партньори, с които ЕС в момента се стреми да сключи споразумения, а именно Северна Америка, някои важни нововъзникващи икономики като Китай, Бразилия и Индия и съседните на ЕС страни.

По отношение на първата група Дюпон заяви, че въпреки че споделените общи ценности са от голямо значение и са били полезни за интеграцията на търговията и инвестициите, преговорите за TTIP подчертават не само разликите между САЩ и Европа при осмислянето на ролята на държавата в няколко ключови области, но също така и известна умора при намирането на обща визия по пътя към либерализация на пазара. По отношение на нововъзникващите икономики Дюпон отбеляза положителното въздействие на ЕС върху либерализацията на пазара, въпреки че ЕС трябваше да възприеме по-реалистичен подход към правата на човека и трудовите права. По отношение на съседството с ЕС Дюпон потвърди, че все още съществува опасността от преливане на ефектите между търговията и сигурността, особено за източните измерения.

реклама

Peresso започна, като потвърди, че Европейският съюз е упражнил глобално влияние върху търговските политики. Тя посочи разликата между търговията и политиките за развитие, като спомена обвързващата сила на търговските отношения като цяло и по-специално на търговските споразумения. Според нея създаването на оптимални условия за протичане на бизнес между оператори с много различни размери чрез прости и много сложни вериги за създаване на стойност е важна част от външната дейност на ЕС. Перессо призна факта, че има известна критика за това, че е внесла и сключила няколко двустранни преговори за споразумение, въпреки това, тя също така посочи, че приписването на тази тенденция изключително на последния законодателен мандат би било погрешно схващане, докато някои споразумения, като напр. този с Колумбия и Перу, бяха сключени благодарение на работата на бившата Европейска комисия.

По отношение на въпроса за междуинституционалната координация в рамките на ЕС, Перессо подчерта плодотворното сътрудничество между Комисията и Парламента още преди влизането в сила на Договора от Лисабон. Накрая тя призна значението на политическата воля, докато взема стратегически и бързи решения, като извади на светлината прожектора на украинската криза, която накара ЕС да ускори процеса на вземане на решения, за да предостави режим на автономни търговски преференции.

Една от основните точки на дискусия се състоеше от въпроса за компромисите между набора от ценности на Европейския съюз и интересите, заложени в преговорите за търговски отношения. Хауит посочи „клаузата за правата на човека“ като важен пример за компромис при разработването на международни правила относно търговията и правата на човека. Хауит, макар да признава важността на този аспект на търговските отношения, подчерта трудностите при налагането на санкции в случай на нарушаване на правилата. Въпреки това той настоя, че ЕС трябва да продължи да следва добрите си намерения. Дюпон се възползва от възможността да доразвие този въпрос, като припомни десетилетния дебат за т. Нар. „Нормативна сила“ на ЕС и за това как трябваше да бъде предаден. По този последен въпрос Дюпон посочи, че дебатът се е изместил от идеалистична към по-реалистична перспектива, особено след кризата и както показват неотдавнашното развитие на отношенията между ЕС и Китай. Перессо потвърди, че от институционална гледна точка би било невъзможно да не се сблъскате с компромиси от всякакъв вид и че те варират в зависимост от участника и въпроса, въпреки това тя напомни на публиката, че основната цел на търговската политика се опитва да максимизира ползите както за икономическите субекти, така и за работниците.

Заключителната част на дебата и сесията за въпроси обхващаха също следните въпроси: преговорите по TTIP и въпроса за прозрачността, миналата търговска стратегия на Европейската комисия, въпроса за корпоративната социална отговорност, връзката между търговията и целите на външната политика, въпросът за регулаторната конвергенция, взаимовръзките между търговията и правата на човека и ролята на СТО.

Разпитана за втори път, публиката отговори, че би искала да види въздействието на ЕС да бъде ограничено нормативно.

Споделете тази статия: