На 16 декември президентът Владимир Путин разпореди премахването на режима на свободна търговия на Русия с Украйна. Той заплашваше да го направи от 2011 г. в отговор на вредата, която Русия твърди, че ще понесе от прилагането на задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия (DCFTA) между Украйна и ЕС. За да се избегне този сценарий, миналата година ЕС и Украйна се споразумяха да прекратят DCFTA до декември 2015 г. и да започнат тристранни преговори.
По същество възраженията на Русия срещу ЗВЗСТ на Украйна са по-скоро политически, отколкото икономически. Твърденията за икономическа вреда, произтичаща от ЗВЗСТ, остават лошо обосновано и фалшив. Търговските проблеми се поддават на разрешаване, например чрез прилагането на изискванията на правилата за произход на СТО. И все пак Русия не прояви интерес към прилагането на такива правила и сега изглежда прекратява участието на Украйна в ССТ от 2011 г. на Общността на независимите държави (ОНД) в отговор на стремежа на Украйна за ССТ с ЕС.
Няма решения
Русия по същество възразява срещу предложението за интеграция на ЕС към малката група желаещи постсъветски страни (Украйна, Грузия и Молдова), които тя възприема като посегателство върху законната си територия. Аргументът на Русия, че ангажиментите на ОНД на Украйна са нарушени от Споразумението за асоцииране, е слаб. Всъщност DCFTA беше специално създадена, за да позволи на Украйна да участва в множество споразумения за свободна търговия.
Политическата, а не икономическата основа на загрижеността на Русия беше изложена по време на преговорите, когато бяха внесени далечни искания за радикална ревизия на ЗВЗСТ. Участието на Русия в дискусии по двустранното споразумение между ЕС и Украйна се оказа сериозна грешка, тъй като предостави на Русия платформа, от която да блокира напредъка. В последния кръг от преговори този месец украинският външен министър Павло Климкин, нарича руските предложения „абсурдни“. На свой ред Алексей Улюкаев, министър на икономиката на Русия, продължава да настоява, че ЗВЗСТ е „абсолютно неприемлив“ за Русия. ЗВЗСТ ще влезе в сила на 1 януари 2016 г., датата, на която Русия ще повиши митата за износа на Украйна.
На този фон е озадачаващо, че някои служители в ЕС и Германия настояват, че трябва да се вземат под внимание „законните“ опасения на Кремъл. Германското министерство на външните работи например предложи да се преразгледат стандартите за безопасност на храните в DCFTA, за да се удовлетвори Русия, която иска Украйна да запази онези, отчасти остарели, по-ниски стандарти. Едва ли гъвкавостта на стандартите за безопасност на храните ще успокои Русия. От гледна точка на Москва търговските договорености не са регулаторен, а геополитически въпрос.
Неотдавнашният предложение да се включи в диалог с Евразийския икономически съюз, предложен от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, идва като погрешен опит за намиране на друго техническо решение на това, което по същество е проблем с различни ценности с Русия - кристализирано в възражението си срещу правото на постсъветските страни да продължат икономическата интеграция с ЕС. ЕС все още не е разработил изчерпателен отговор на нормативното предизвикателство, поставено от Русия
Последици за Украйна
Докато преговорите продължиха, обемите на търговия между Русия и Украйна спаднаха в резултат на санкции и ембарго. Износът на Украйна за Русия е намалял повече от наполовина от 2012 г. В отговор Украйна диверсифицира търговските потоци, въпреки че процесът е бавен, болезнен и скъп, особено наред с общия икономически спад и войната с подкрепяните от Русия сепаратисти на изток. Някои сектори, като машиностроенето (с високата си експозиция на руския пазар), са засегнати особено силно, докато други, като производството на храни, се адаптират по-бързо, особено с увеличения износ за Китай. През последната година търговската и енергийната зависимост на Украйна от Русия намаля драстично, като по този начин се намали руският лост върху Украйна.
Преговорите не успяха да дадат решение, тъй като възраженията на Русия не са свързани с технически въпроси. Всъщност опитът на ЕС да се ангажира с такива преговори с Русия и вярата в ЕС, че техническите решения могат да преодолеят геополитическото оспорване изглеждат все по-неподходящи.
