Световното осъждане на Израел не помага на търсенето на истината

Трагичната смърт на журналистката от Ал Джазира Ширин Абу Аклех (На снимката), който беше убит миналата седмица при престрелка в палестинския град Дженин, предизвика световно демонизиране на Израел, което не помага за търсенето на истината за смъртта на Акле. Видяхме световно осъждане — или по-скоро криминализиране — на израелци и израелски лидери от почти всички медии, които безкритично приеха разказа за израелската вина и престъпността, предлаган от палестинците, пише Фиама Ниренщайн.

И все пак по отношение на отказа на палестинската власт да проведе съвместно разследване на инцидента, до степен да откаже да произведе самия куршум, който уби Аклех, цари мълчание по целия свят. Това рефлексивно и твърде често криминализиране на Израел създава фалшив и клеветнически разказ за еврейското насилие и жестокост. Това не е нищо по-малко от популяризирането от международното обществено мнение на кампанията на палестинците за възкресяване на тяхната „кауза“ след период на почти забрава. За да продължи тази кампания, ПА ще никога съгласие за обективно изследване на доказателствата, свързани със смъртта на Аклех – вероятно поради страх от това, което може да намери.

Всъщност палестинците вече са получили това, което са искали: сблъсъци и насилие по улиците на Йерусалим, които са наводнени с палестински знамена. Израелската реакция на сблъсъците по време на погребението на Аклех в Йерусалим, освен това, доказва тезата на интелектуалеца Дъглас Мъри в последната му книга, че Западът е най-големият си враг. Министърът на обществената сигурност на Израел Омер Барлев създаде комисия, която да разследва поведението на собствената израелска полиция на погребението, въпреки че палестинците очевидно възнамеряваха да използват събитието, за да предизвикат демонстрация или бунт, които полицията се опита да предотврати дори докато крещяха клеветнически лозунги и ги хвърляха камъни.

Медийното отразяване на това шокиращо поведение беше внимателно цензурирано. Братът на Акле, например, казал на онези, които се опитвали да откраднат ковчега на Акле, „За бога, нека я сложим в колата и да завършим деня“. Не е изненадващо, че световната преса отказа да съобщи това, като вместо това избра да представи реакцията на полицията или като непредизвикана, или вдъхновена от покварена жестокост. В Би Би Си, CNN и всички други медии с репортери на местопроизшествието нарисуваха израелската полиция в точно същата клеветническа светлина. Тази капитулация пред палестинското насилие и пропаганда не се ограничаваше само до медиите. Говорителят на президента на САЩ Джо Байдън Джен Псаки нарече изображенията от погребението на Акле „много обезпокоителни“, докато Европейският съюз заяви, че е „дълбоко шокиран“. Никой не попита как всъщност са се развили събитията, като вместо това избра да криминализира и демонизира израелската полиция.

Нямаше и никакъв интерес към ежедневните трудности и опасности, пред които е изправена полицията, която е натоварена с изключително трудната задача да предотврати терористични атаки и насилствени сблъсъци в страна, която е постоянно във война. Но дори лидерите им са ги изоставили. От полицията казаха, че просто се опитват да осигурят подредено погребение. Барлев обаче изглежда — заедно с враговете на Израел — подозира обратното, въпреки че това е неговата собствена полиция.

Очевидното предположение в такъв случай и в такъв контекст е, че полицията не е изправена пред погребение, а пред палестинска демонстрация, която заплашваше да се превърне в бунт. Те трябва да се изправят срещу тълпа от хора, скандиращи лозунги на омраза и отмъщение. Тълпата хвърляше камъни по тях — и камъните могат да убиват. Полицията беше в експлозивна тактическа и политическа ситуация, в която по време на Рамадан и след него Израел беше измъчван от множество терористични атаки и насилие на Храмовия хълм. Те реагираха по начин, който, каквото и да заключи разследването, беше разбираем.

Това, че израелски министър е изоставил собствената си полиция в момент на насилствено и непропорционално международно осъждане, представлява нещо мрачно и необичайно. Разбира се, Израел е демократична държава, която е отговорна за поведението си. Логично е тя да даде публично отговор на такава вълна от осъждане. И това се случи. Въпреки това, подобно разследване отнема ресурси на израелската полиция в труден момент, след три седмици, в които 19 израелски цивилни бяха убити при терористични атаки. Те бяха убити в името на същото знаме, което покриваше улиците на Йерусалим при погребението на Акле. Дори не е необходимо да питаме какво би се случило, ако израелски гражданин пренесе израелско знаме през Рамала — те няма да издържат дълго.

Напълно легитимно е САЩ, ЕС и всъщност Израел да призоват за задълбочено разследване на смъртта на Акле и насилието на нейното погребение. Но такова разследване не може да бъде обективно, ако априори делегитимирането и демонизирането на израелската полиция и израелските сили за сигурност като цяло продължава. Ако се случи, тогава всяко разследване ще бъде просто още един опит за насърчаване на стратегията на палестинското ръководство за изкореняване на израелския суверенитет и легитимност в международната общност.

Споделете тази статия: