Подобна несигурност има за целите на президента Путин в Украйна. Той поставя свалянето на Виктор Янукович (помниш ли го?) И какво последва от него до западните заговори срещу Русия. От това следва, че Русия е правилна да се бори колкото е възможно по-добре за това, което той смята за свое присъщо право да управлява Украйна чрез пълномощници, като по този начин държи Запада в опасност. За повечето на Запад това е очевидна глупост. Украйна е главоболие, което никой на Запад не искаше, но използването на сила на Русия срещу нея представлява заплаха за европейския ред. Изправяйки се пред тази заплаха, както трябва, засилва (поне в краткосрочен план) връзката, която е възстановена между Путин и руския народ. Всеки път, когато има шанс Путин да постигне компромисно споразумение, както имаше при близкото поражение на руските агенти в Луганск и Донецк миналия месец, Путин вместо това удвои залозите си и разпали кризата.
Киев няма алтернатива - ако Украйна трябва да докаже жизнеспособна държава с дългосрочно бъдеще - но да се противопостави на руския военен натиск, доколкото е възможно. Първият елемент на споразумение, за който се предполага, че може да удовлетвори Кремъл, би било окончателното и трайно изключване на Украйна от НАТО и ако някой си припомни как това започна с отхвърлянето на Янукович от Споразумение за асоцииране, вероятно от по-близки отношения с ЕС като добре. Но нито един от тези елементи не би бил сигурен за днешния Кремъл без ефективно руско управление над Киев. Водещият проект на Путин на Евразийски съюз вече е повреден. Украинците няма да забравят просто, че Русия е откраднала Крим, подбуди анархията на Изток и използва руски войски срещу тях.
Вторият предполагаем елемент на сделката е признаването на някаква форма на отделен статут поне за Донецк и Луганск плюс задържането на Крим от Русия. Дори и това да може да бъде договорено, то също не може да бъде стабилно. Нито Донецк, нито Луганск са „народните републики“, подкрепяни от Русия бунтовници и техните руски помощници твърдят, че са такива. Абсорбирането на Крим в Руската федерация се оказва достатъчно трудно. Предизвикателството и разходите за поддържането на части от Източна Украйна като отделни от останалата част на страната, да не говорим за поглъщането им в самата Русия, биха били страхотни и Русия ще трябва да поеме разходите. По този начин Москва по този начин ще инсталира друга корумпирана и репресивна клептокрация на своите граници, с несигурно бъдеще, в зависимост от продължаващото руско господство на размирната неприятна Украйна.
Путин е ефективно на власт от 15 години. С течение на времето той е станал доминиращ и изолиран. Има такива на Запад, които твърдят, че е реалистично само да се приеме неизбежното и да се разреши кризата в Украйна до голяма степен при неговите променящи се условия. Може да се твърди, че това може да бъде непочтено - въпреки че, разбира се, трябва да се признае дълбочината на руското чувство - но би било по-добре от поредния кръг на кръвопролития. Това обаче в действителност не би било решение, а прелюдия към по-нататъшните проблеми в Украйна и по-нататъшното задълбочаване на авторитарното управление в самата Русия.
Ето защо това парче започна, като се позовава на настоящата трагедия като на Русия, както и на Украйна. Въпрос на въпроса доколко Путин, въпреки силата си на воля и възприетата способност да маневрира Запада, вече е извън своята дълбочина. Може би би могъл, както се съобщава, да е казал на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, да стигне до Киев след две седмици, ако реши да направи това. Но той нямаше представа какво да прави, след като пристигне. Цената на действията му досега, ако се поддържа, би била повече, отколкото Русия би могла да понесе за повече от няколко месеца, дори без санкциите, които са я засегнали далеч по-силно, отколкото мнозина на Запад предполагат. По-дългосрочното бъдеще, което той предлага на страната си, е тъмно и перспективите му са съизмерими с това. Той е излъгал не само Запада, но и руския народ.
