Мирният договор между АЗЕРБАЙДЖАН и АРМЕНИЯ е далеч на хоризонта

Конфликтът между Армения и Азербайджан беше голямо предизвикателство за сигурността и постави пречки пред регионалната икономическа и политическа интеграция в Южен Кавказ. Втората война в Карабах в края на 2020 г. сложи край на окупацията на голяма част от азербайджанските територии и отвори нови хоризонти за регионална икономическа интеграция и стабилност. С подписването на Тристранната декларация на 9 ноември 2020 г. между Азербайджан, Армения и Руската федерация, която сложи край на Втората война в Карабах, страните се споразумяха да подкрепят усилията за следвоенен мир и икономическото развитие - пише Шахмар Хаджиев, старши съветник в Центъра за анализи на международните отношения.

Последните две години бяха най-динамичният период за мирни преговори между двете страни от Южен Кавказ, тъй като президентът на Република Азербайджан Илхам Алиев и арменският министър-председател Никол Пашинян се срещнаха на различни платформи, за да обсъдят много спорни въпроси и да постигнат дългоочакваното подписване на мирно споразумение. Последната тристранна среща между президента на Азербайджан Илхам Алиев, премиера на Армения Никол Пашинян и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел се проведе в Брюксел, където страните обмениха мнения относно нормализирането на отношенията си, продължаването на преговорите по мирния процес, делимитацията на границите, отварянето на транспортни комуникации, изтегляне на арменски военни части от териториите на Азербайджан и разоръжаване на незаконни военни отряди. Анализирайки динамиката на преговорите между Армения и Азербайджан, е възможно да се отбележи, че въпреки постигнатия известен напредък по въпроси като делимитация на границите и повторно отваряне на транспортните маршрути, окончателният мирен договор между страните остава неуловим след последните събития в региона.

Заслужава да се отбележи, че взаимното признаване на суверенитета и териториалната цялост и потвърждаването на липсата на териториални претенции един към друг са два основни приоритета за Баку. Според арменския премиер Никол Пашинян „Ереван признава териториалната цялост на Азербайджан, която включва Нагорни Карабах, при условие че е осигурена безопасността на арменското му население“. Сепаратисткият режим в Карабах обаче открито се противопостави на решението на Никол Пашинян и дори го осъди за това. Колкото и да е странно, случаят, представен от Армения на августовската сесия на Съвета за сигурност на ООН, нарушава и мирните преговори и подкрепя реваншистките сили в Карабах. Всъщност Армения експлоатира пътя Лачин две години след войната, за да внедри военен персонал, заедно с боеприпаси, противопехотни мини и терористични групи.

Освен това Азербайджан поддържа предложението си да използва Агдамския маршрут за доставки в района на Карабах. Азербайджанското общество на Червения полумесец изпрати конвой с хуманитарна помощ, състоящ се от 40 тона продукти от брашно от Баку до област Агдам в района на Карабах, но сепаратистите отказаха да приемат помощ по пътя Агдам-Ханкенди. само хуманитарната помощ изпратено от Руския червен кръст по пътя Агдам-Ханкенди беше прието от сепаратисткия режим в Карабах. Както бе отбелязано от помощника на президента на Азербайджан Хикмат Хаджиев, „доставките на помощи от Руския Червен кръст ще преминават по пътя Агдам „в координация“ с азербайджанското дружество на Червения полумесец“. '

Друго противоречиво събитие се случи на 9 септември 2023 г., когато сепаратисткият режим в Карабах незаконно проведе т.нар.президентски избориЧетири от петте парламентарни сили – Свободна родина, Ардарутюн (Справедливост), Дашнакцутюн и Демократическата партия на Арцах – номинираха държавния министър Самвел Шахраманян, който стана новият президент на сепаратисткия режим. Азербайджан осъди незаконните избори в Карабах, тъй като е явно нарушение на суверенитета и териториалната цялост на страната Провеждането на „незаконни избори“ в района на Карабах в Азербайджан противоречи на основните принципи на ОССЕ, Хартата на ООН и международното право.

Веднага след незаконните избори много международни организации и държави по света като Организацията за ислямско сътрудничество (OIC), Организацията на турските държави (OTS), ЕС, Съвета на Европа, както и Великобритания, САЩ, Унгария, Румъния, Пакистан, Турция, Грузия, Украйна, Молдова и т.н. не признаха така наречените „президентски избори“ в Карабах. Например, на Европейския съюз  заяви, че не признава конституционната и правна рамка, в която са проведени т. нар. „президентски избори“ в Ханкенди/Степанакерт (Нагорни Карабах) на 9 септември 2023 г. Освен това по време на пресконференция, Държавен департамент Говорителят Матю Милър каза, че САЩ не признават Карабах като "независима и суверенна държава", като по този начин не признават резултатите от онези така наречени президентски избори, които бяха обявени през последните няколко дни. Той продължи да заявява, че "Съединените щати ще да продължи да подкрепя силно усилията на Армения и Азербайджан за разрешаване на неуредени въпроси чрез пряк диалог“.

В момента арменско-азербайджанските мирни преговори са в задънена улица след премиера на Армения Никол Пашинян поздрави народа на т.нар. „Арцах” по случай Деня на независимостта. От една страна, арменският премиер призна териториалната цялост и суверенитет на Азербайджан. От друга страна, поздравявайки сепаратисткия режим, той е против териториалната цялост и суверенитета на Азербайджан. По този начин такъв противоречив подход към мирния процес нарушава доверието и може да предизвика нова война в региона.

реклама

На фона на подобно развитие Армения вече започна да концентрира сили близо до границата между двете страни и в Карабах. След подписването на Армения и Индия военни споразумения с цел въоръжаване на арменската армия с тежко оръжие, пратка оръжие от Индия за Армения беше транспортирана през Иран. Оръжейната сделка включваше значителни експортни поръчки на многоцевни ракетни установки Pinaka (MBRL), противотанкови ракети, ракети и боеприпаси на стойност 250 милиона щатски долара. Такива смъртоносни оръжия подхранват реваншистки идеи в Армения и застрашават регионалната сигурност.

Разбираемо е, че реваншистките групи в Армения все още вярват, че конфликтът не е приключил и Армения трябва да патронира режима в териториите под контрола на сепаратистите. По този начин те целят изграждането на „сивата зона“, което е неприемливо за Азербайджан. Тази тактика включва политическа, икономическа и военна подкрепа на сепаратисткия режим в Карабах и в същото време продължаване на преговорите с Азербайджан без значителни резултати. Подобна тактика представлява най-голямото предизвикателство за мирните преговори и не може да предотврати бъдеща ескалация на конфликта в региона. В заключение, нормализирането на отношенията между Армения и Азербайджан носи значителни икономически ползи за целия регион. Ако Армения е заинтересована от подписване на мирен договор на базата на взаимното признаване на суверенитета и териториалната цялост на другата страна, тогава Ереван трябва да спре политическите манипулации. Разрешаването на конфликти ще създаде нови възможности за регионална икономическа интеграция и повишена свързаност

Споделете тази статия: