Сесията на Съвета за сигурност на ООН за Армения-Азербайджан: Борба за мир или манипулация?

44-дневната война през 2020 г. между Азербайджан и Армения сложи край на дълготрайната окупация на района на Карабах в Азербайджан и отвори нови възможности за реинтеграция на арменците, живеещи в Карабах, в Азербайджан и траен мир в региона - пишат Шахмар Хаджиев и Таля Ишкан.

За съжаление, по време на консултации и мирни преговори между арменското и азербайджанското правителство, с участието на посредници и в които следконфликтните преговори се основаваха на взаимното признаване на териториалната цялост и суверенитет, се случи противоречиво събитие, когато на 16 август Съвет за сигурност на ООН се срещнаха по инициатива на Армения.

Струва си да се отбележи, че усилията на Армения в Съвета за сигурност на ООН да подчертае предполагаемите нарушения на правата на човека и хуманитарните проблеми, причинени от пропускателния пункт на Азербайджан на пътя Лачин, в крайна сметка бяха неуспешни. Въпреки това неотдавнашната сесия на Съвета за сигурност на ООН разкри тревожна слабост по отношение на механизмите за мир и сигурност, както и политическото посредничество, което застрашава следконфликтните преговори за нормализиране на отношенията между двамата съперници и подкопава мирните усилия на Азербайджан, включително установяването на период на реконструкция, за да се премахнат белезите от войната и в крайна сметка да се постигне помирение.

Случаят, представен от Армения на августовската сесия на Съвета за сигурност на ООН, се основава на твърдението, че пропускателният пункт на Азербайджан на пътя Лачин „нарушава човешките права“. Тези обвинения също бяха поставени за разглеждане от Международен съд (МС) и отхвърлен неотдавна през юли 2023 г.

Освен това Армения твърди, че има „хуманитарни проблеми“, тъй като те твърдят, че има ограничения за пътуване, въпреки отричането на Азербайджан и факта, че е имало случаи на арменци, преминаващи границата през контролно-пропускателния пункт Лачин през посочения период. В същото време трябва да се признаят суверенните права на Азербайджан, тъй като арменската страна очевидно е използвала пътя Лачин две години след освободителната война, за да проникне военен персонал, заедно с боеприпаси, мини и терористични групи, и също така го е използвала за експлоатация на ресурси незаконно.

Въпреки явните пристрастия на страни като Франция, придружени от някои други, специалната сесия не успя да даде значими резултати. Тази ситуация възпрепятства напредъка на текущите мирни дискусии и създава нови пречки. Например арменският външен министър Арарат Мирзоян може да бъде чут да обявява пълна подкрепа за сепаратистите, скрито в реч, изразяваща хуманитарна жертва - въпреки ясни доказателства, включително в социалните медии, които доказват, че няма хуманитарна криза. Междувременно сепаратистки лидери в района на Карабах обявиха веднага след заседанието на Съвета за сигурност, че на пазара се пускат нови количества месни продукти. Друг забележителен елемент е, че Армения изпрати външния си министър да произнесе реч, докато Азербайджан беше уверено представен от постоянния си представител в ООН. Вместо мир и пълна регионална интеграция, Армения все още се надява на международна намеса, за да преследва своята агресивна политика и териториални претенции, и подобни действия блокират реинтеграцията на арменските жители на района Карабах в Азербайджан.

Трябва да се отбележи, че нациите, които са били главни посредници по време на минали конфликти, като Франция, показаха необичайно силна подкрепа за арменската позиция. Повдигащата вежди френска позиция поражда безпокойство относно безпристрастността при международното посредничество при конфликти. Действията на Франция доведоха до окончателна и пълна загуба на доверието на тази страна като възможен посредник. Съобщава се, че Франция се обединява с Армения, за да организира антиазербайджанска резолюция в Съвета за сигурност на ООН, което може да се счита за явна провокация и със сигурност подкопава мирните преговори.

реклама

За разлика от тях страни като Турция, Албания и Бразилия възприеха пацифистки и конструктивни дискурси. Тези страни признават решението на Азербайджан, което е да се използва алтернативен маршрут за доставки през град Агдам за облекчаване на хуманитарните предизвикателства в региона. Тези държави се застъпват за диалог и прилагането на решения, основани на международното право.

По време на речта си постоянният представител на Азербайджан в ООН, Яшар Алиев, показа доказателство, включително отпечатани подробности за арменското население в региона, което доказва липсата на каквато и да е хуманитарна криза в района на Карабах. Той отново подчерта, че „това, което Армения се опитва да представи като хуманитарен въпрос, е наистина провокативна и безотговорна политическа кампания за подкопаване на суверенитета и териториалната цялост на Азербайджан“.

Съществува реална вероятност чрез тези действия Армения да възпрепятства гладкия диалог за мир с Азербайджан, както и между етническите арменци от района на Карабах и Баку. Това със сигурност изглежда проблем за реинтеграцията и трайния мир, защото Армения демонстрира непрекъснати действия в разрез с Съвет за сигурност резолюции, признаващи териториалната цялост и суверенитета на Азербайджан. Освен това подобни действия могат да попречат на мирния диалог, тъй като Армения все още предявява териториални претенции.

В отговор на събитията, свързани със Съвета за сигурност, Азербайджан повтори, че опитите на Армения да инструментализира ООН многократно са се провалили. Стана ясно, че пътят към решение се основава на конструктивен ангажимент и прилагане на международното право и ангажименти в тази рамка. Азербайджан също подчертава необходимостта от признаване на суверенитета и териториалната цялост като основа за регионален мир и стабилност.

Азербайджан ясно показа, че официален Баку няма да прави никакви компромиси по отношение на териториалната цялост и суверенитета. Освен това Азербайджан поддържа предложението си да използва Агдамския маршрут за доставки в района на Карабах. Азербайджан също предложи пряк диалог между официален Баку и карабахските арменци за започване на процеса на реинтеграция. Като продължение на предишни срещи между страните беше договорено среща между арменските представители на Карабах и Азербайджан да се проведе в град Евлах, Азербайджан. Представителите на карабахските арменци обаче в последния момент отказаха да присъстват на тази среща. Нещо повече, тяхното отхвърляне на отварянето на маршрута Агдам за доставки и настояването за засилване на преминаването през пътя Лачин демонстрира, че основната цел на арменската страна е да използва дезинформация и политическа манипулация, за да окаже натиск върху Азербайджан.

Като се имат предвид горепосочените обстоятелства, правилният отговор на световната общност по този въпрос трябва да бъде прозрачно отношение, зачитане на териториалната цялост и подкрепа на всички пътища за доставка на хуманитарна помощ в региона на Карабах. Както отбеляза помощник на президента на Азербайджан, Хикмат Хаджиев, „азербайджанското правителство иска стоките да се доставят не само по пътя Лачин от Армения, но и от азербайджанския град Агдам, тъй като той исторически свързва Карабах с континенталната част на Азербайджан и е по-евтин и по-удобен.“

В крайна сметка неотдавнашната специална сесия на Съвета за сигурност на ООН олицетворява сложността и напрежението, присъщи на отношенията между Армения и Азербайджан. Принципите на териториалната цялост и суверенитет трябва да преобладават в региона и международната общност трябва да възприеме конструктивен подход към граничния контрол, като се има предвид, че Азербайджан установи контролно-пропускателния пункт на своята международно призната територия. В Южен Кавказ, регион, белязан от десетилетия кръвопролития и недоверие, крайната цел е да се изгради доверие между страните и да се подкрепи регионалната икономическа интеграция.

Авторите са:

Шахмар Хаджиев, старши съветник в Центъра за анализ на международните отношения

Таля Ишкан, специалист по международна политика и сигурност и професор в  Национален автономен университет на Мексико

Споделете тази статия: