Срещата на върха на Г-20 трябва да се фокусира върху глобалния растеж

Срещата на върха на лидерите на Г-20, която се провежда на Бали, Индонезия (15-17 ноември), е възможност да се съсредоточим върху това как да върнем глобалната икономика в правилния път. По-конкретно, как да се подобрят търговските и икономически връзки между ЕС и големите нововъзникващи нации като Индонезия, Индия и Бразилия, пише Ларс Патрик Берг, германски евродепутат от ECR.

Индонезия, която понастоящем е председател на Г-20, видя първоначалния си дневен ред изпреварен първо от шока от руската инвазия в Украйна и след това от произтичащата от това глобална енергийна криза и съпътстващото я драматично покачване на инфлацията. Срещата на върха е възможност да се погледне отново този първоначален дневен ред: индонезийският президент Джоко Удово идентифицира три основни проблема, които са добре преценени предвид дългосрочното им значение за глобалния просперитет.

ЕС трябва да стимулира тези усилия в подкрепа на първоначалния дневен ред на Г-20 на Индонезия, тъй като трите основни проблема, идентифицирани от Индонезия, са от съществено значение за глобалните амбиции на ЕС.

Това са: първо, продължаване на изграждането на устойчивост на глобалните здравни пазари, за да се стимулира възстановяването след COVID и да се подготвим за бъдещи пандемии. Второ, стимулиране на прехода към устойчива енергия. И трето, приоритизиране на приобщаващото икономическо развитие по света чрез сътрудничество между развитите и нововъзникващите икономики.

И така, каква е позицията на ЕС – и как напредваме – по тези важни приоритети преди срещата на върха?

Що се отнася до здравната устойчивост след COVID, ЕС остава глобален лидер. Степента на ваксиниране е висока, икономическата активност се възстанови и Комисията и държавите-членки бяха по-активни в предоставянето на подкрепа на развиващите се нации, Световната здравна организация и глобалните усилия за ваксиниране. Винаги има още какво да се направи, но напредваме добре.

За прехода към устойчива енергия картината е много по-смесена. В някои области ЕС е водещ – ангажимент за инвестиции във възобновяеми енергийни източници, например; и изпълнението на Парижкото споразумение. Въпреки това, нашите разпоредби относно използването на възобновяеми горива, включително наистина устойчиви отпадъчни продукти и странични продукти, се ръководят от протекционизъм и политическо позициониране, а не от науката. Това разбираемо е причина за голямо разочарование за страните партньори. 

Отпадъчните продукти от производството на палмово масло, важен износ на устойчива енергия за домакина на Г-20 Индонезия, са изправени пред забрана, тъй като евродепутатите имат предубедени пристрастия към горивата от развиващите се страни. Неотдавнашното гласуване в парламента на Регламента за устойчивите авиационни горива („ReFuel EU“) изрично изключи палмовото масло, независимо от нивото му на устойчивост.

Това е ненаучно правене на политика – но и морално съмнително. Комисарите обикалят света, изнасяйки лекции на страни като Индонезия за значението на глобалните правила (напр. СТО) и значението на устойчивата енергия (напр. използване на отпадъчни продукти) – и след това евродепутатите предлагат да се разкъсат ангажиментите на СТО и да се въведе търговска дискриминация срещу устойчивите горива. Това няма да помогне с нищо за глобалния енергиен преход и ще посее недоверие сред нашите съюзници.

Това ни води до третия приоритет за срещата на върха: приобщаващ глобален икономически растеж. Трябва да се изправим пред фактите: по този показател ЕС не просто се проваля. Понякога нашата политика активно вреди на напредъка към тази цел. Протекционистките регулации на ЕС, налагани предимно от местни лобистки групи и неправителствени организации в опит да ограничат бизнеса и свободните пазари, се очертаха като една от най-големите бариери пред растежа. 

Като най-големият интегриран единен пазар в света, ЕС следва да бъде двигател на световната търговия; вместо това ние сме в застой. Търговските сделки с Индия, Индонезия, Меркосур и други са в различни състояния на провал или пренебрегване. Това са над 1.5 милиарда души, с които бихме могли да имаме по-добри търговски условия, достъп до нови пазари и намалени разходи за европейския бизнес.

Този ангажимент за протекционизъм също вреди на тези в развиващия се свят, които се нуждаят от търговия и икономически растеж. Това е загуба-губа.

Председателството на Г-20 на Индонезия заслужава голямо признание за опита си да върне тези важни стратегически дискусии преди срещата на върха. Има належащи опасения в Европа, да: подкрепа на Украйна; справяне с непосредствената енергийна криза. Но не можем да изпуснем от поглед по-голямата картина – нашите партньори със сигурност не са. В интерес на всички в Европа е да се ангажираме с тази програма – и да осигурим истински устойчив енергиен преход и истинско приобщаващо глобално икономическо сътрудничество.

Стига дребни забрани и протекционизъм търговски ограничения. Да вървим към растеж.

Споделете тази статия: