Две изложби от Узбекистан ще станат основната музейна атракция на Париж за следващите шест месеца

По време на официалното посещение на президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев във Франция, по покана на президента на Франция Еманюел Макрон, ръководителите на двете държави откриха две големи изложби: „Великолепието на оазисите на Узбекистан. На кръстопътя на караванните пътища“ в Лувъра и „Пътят към Самарканд. Чудеса от коприна и злато“ в Института на арабския свят, пише Равшан Маматов, министър-съветник, Посолство на Република Узбекистан в Кралство Белгия.

И двете изложби са посветени на историята и културата на Узбекистан. Изложбата в Лувъра обхваща 5-6 век пр. н. е. до царуването на Тимуридите, а Институтът по арабския свят представя експонати от 19 - средата на 20 век, както и картини на туркестанския авангард от колекцията на Узбекистан държавни музеи.

Как започна всичко

През октомври 2018 г. президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев направи официално посещение във Франция за първи път. Като част от културната програма се проведе екскурзия до Лувъра. По това време идеята за организиране на мащабна изложба в този музей, посветена на богатото историческо и културно наследство на Узбекистан, вече се оформяше и държавният глава горещо я подкрепи.

Трябва да се отбележи, че това беше предшествано от няколко много важни събития.

През 2009 г. археологът и изследовател Роко Ранте ръководи археологическа мисия в Бухара в сътрудничество с екипа на Самаркандския археологически институт към Академията на науките на Република Узбекистан. От узбекска страна се оглавява от Джамал Мирзаахмедов, а по-късно от Абдисабур Раймкулов. През 2011 г. Ранте покани Анри Лоарет, бившия директор на Лувъра, в Узбекистан. След оценка на наличния исторически материал се взема решение да се започне планиране на евентуална експозиция, която придоби конкретни очертания през 2017 г.

Малко по-късно, вече в района на Самарканд в Узбекистан, по време на други разкопки, които също бяха извършени съвместно с френски специалисти, беше открит уникален зороастрийски резбован панел. Находката се смяташе за откритие от световна класа.

реклама

Предполага се, че на мястото на разкопките се е намирал селският дворец на владетелите от предислямските времена (до 8 век). В цитаделата е открита предна стая, по-голямата част от която е била заета от тристепенен подиум, където според учените владетелят е седнал на трона, а панелът просто е украсявал стените на залата.

Наред с тях са открити и други уникални находки. Стана ясно, че Узбекистан ще може да покаже на света нещо много ценно от историческа и културна гледна точка.

Фондацията за развитие на изкуството и културата на Узбекистан, представлявана от изпълнителния директор Гаяне Умерова, и Музеят Лувър подписаха споразумение за партньорство и започна подготвителната работа, която беше ръководена от заместник-председателя на Съвета на фондацията Саида Мирзийоева.

Изложбата в Лувъра беше планирана да се проведе през 2020-2021 г., но COVID-19 наруши тези планове и трябваше да бъде отложена за 2022 г. През този период стана ясно, че би било логично да се представи екскурзия не само в древната история на Узбекистан, завършваща с 15 век, но и да разкаже за следващите периоди до съвремието, което би направило тази работа изчерпателна и пълна. Въз основа на това беше решено да се проведат две изложби: едната в Лувъра, а втората в Института за арабския свят.

Четиригодишно пътуване

За подготовката на двете изложби е създадена специална комисия. Той беше ръководен от министър-председателя на Република Узбекистан, в който участваха директорът на Института по история на изкуството към Академията на науките на Република Узбекистан и консултант по проекта Шокир Пидаев, директорът на Центъра за ислямска цивилизация Шоазим Миноваров, министри , учени, археолози, както и директори и куратори на музеи, от които е планирано да се заемат експонати.

Започнаха големи реставрационни дейности. Повече от 70 предмета са реставрирани специално за изложбата от 2018 г. В проекта участва екип, включващ повече от 40 реставратори по хартия, дърво, метал, скулптура, стъкло и стенопис от Франция и Узбекистан, включително Марина Реутова, Камолидин Махкамов, Шухрат Пулатов, Кристин Парисел, Оливие Тавозо, Делфин Льофевр, Жералдин Фрей, Аксел Делау, Ан Лиеж и др.

Особено трудна и интересна беше реставрацията и консервацията на страниците на Корана на Каталангар от 8 век. Този Коран има огромно религиозно значение за исляма и мюсюлманите и е една от ценностите, които съставляват културното и историческо наследство на цялото човечество.

Реставрационните работи продължиха три години и станаха възможни до голяма степен благодарение на личната подкрепа на Саида Мирзийоева, която тогава заемаше длъжността заместник-директор на Агенцията за информация и масови комуникации. Първоначално беше планирано да се възстановят само 2 страници и Саида Шавкатовна настоя да се възстановят всичките 13 страници.

В реставрацията на този уникален документ участваха Националната библиотека на Узбекистан на името на Алишер Навои, Фондацията за развитие на изкуството и културата към Министерството на културата на Република Узбекистан и Мюсюлманското управление на Узбекистан. Работата е извършена от реставраторите на музея Лувър Аксел Делау и Аурелия Стрери.

'Великолепието на оазисите на Узбекистан. На кръстопътя на пътищата на караваните'

Изложбата „Великолепието на оазисите на Узбекистан. „На кръстопътя на керванските пътища“ обхваща периода от 5-6 век пр. н. е. до епохата на Тимуридите, като разказва за историята на Великия път на коприната, който минава през южната част на днешен Узбекистан. Представени са предмети на монументалното изкуство, стенописи, резбовани детайли от дворци, предмети на художествените занаяти и др. Изложбата включва 169 музейни експоната, по-специално 138 предмета от 16 музея на Република Узбекистан, както и 31 експоната от водещи музеи в света. Сред тях са Лувърът, Националната библиотека на Франция, Британският музей и Британската библиотека, Музеят на Виктория и Албърт в Лондон, Кабинетът на медалите в Париж, Музеят на Гиме и Университетската библиотека за езици и цивилизации (BULAC), Фондация Калуст Гулбенкян в Лисабон.

Куратори на изложбата са Яник Линц и Роко Ранте.

Както отбеляза Саида Мирзийоева, Узбекистан винаги е бил място на културен обмен и търговия, а Великият път на коприната се превърна в известен смисъл в първия глобален икономически проект. Покривайки около две хиляди години, изложбата в Лувъра ще предостави многостранен поглед върху културата на различни цивилизации, съществували на територията на днешен Узбекистан, както и ще покаже уникалното наследство на страната в глобалния културен контекст, което е едно от основните ни задачи.

На свой ред Роко Ранте отбеляза, че изложбата има две основни цели. Първо, това е да покаже цивилизацията и културата на Централна Азия в Европа. А Париж е най-доброто място за това, защото тук се намира един от водещите музеи в света – Лувъра.

Втората цел е да се покаже тясната историческа връзка между Централна Азия и Европа. В крайна сметка тези два региона имат много общи исторически моменти.

Освен това изложбата има образователен смисъл за европейските и френските общества, за да опознаят по-добре Централна Азия. В крайна сметка нейната култура има важно място в човешката цивилизация и е богата на значими исторически личности.

Ранте също отбеляза, че изложбата „Великолепието на оазисите на Узбекистан. На кръстопътя на караванните пътища” в Лувъра ще стане уникален през следващите 30-40 години.

В допълнение към Корана Катта Лангар, особено уникалните експонати включват овъглена дървена плоскост от селището Кафир-Кала, статуя на Буда „Носител на гирлянди“ (1 век пр. н. е. – 1 век сл. н. е.), главата на кушански принц от селището Далверзин-Тепе (1-2 век), известната стенопис от 7 век, изобразяваща ловна сцена, открита в древното селище Варахша в района на Бухара, копие от книгата на Марко Поло от 14 век за скитанията си из Азия.

В същото време, като се има предвид, че през последните 3 години са направени много археологически открития, както и значителни реставрационни работи, част от експозицията ще бъде показана за първи път пред публика.

'Пътят към Самарканд. Чудеса от коприна и злато'

Експозицията на тази изложба, състояща се от повече от 300 експоната от 9 музея на Република Узбекистан, включва предмети на приложното изкуство, които са важни елементи на узбекската идентичност и многообразие.

Посетителите могат да се запознаят с образци на национален текстил, носии, шапки, бижута от 19-ти - средата на 20-ти век, бродирани със злато чапани от епохата на емирството на Бухара, килими и много други, изработени в различни техники.

Изложбата представя и 23 живописни платна, включително произведения на туркестанския авангард от колекцията на Държавния музей на изкуствата на Република Каракалпакстан на името на IV Савицки в Нукус. Между 1917 и 1932 г. Туркестан е особено популярна географска дестинация сред руските авангардни художници. По времето, когато Матис открива Мароко, авангардните художници в търсене на „местен колорит” намират за себе си уникален източник на вдъхновение в богатството на пейзажи, форми и лица на Централна Азия.

Един от най-интересните експонати тук може да бъде тобелик, традиционна прическа на каракалпакска жена през 17-18 век. Tobelik има цилиндрична форма, сглобена от сребърни плочи с коралови и тюркоазени вложки. Смята се, че той е служил като допълнителна украса, нещо като корона, която се е носила на саукеле - сватбена украса.

Тук са представени и кимеши. Това също е женска национална прическа. Kimeshek напълно покрива главата, докато лицето остава отворено. Прилича на качулка. Омъжените жени носеха кимеши в определени цветове, като по този начин подчертаваха статуса си.

Несъмнено вниманието на посетителите ще привлекат аребеките – малки халки за нос. Те бяха изработени от злато и украсени със спирални къдрици, малки тюркоазени и коралови мъниста. Аребеки са носени на дясното крило на носа от млади каракалпакски жени и тези украшения не се срещат никъде другаде на територията на Узбекистан. Ако направите паралели, те могат да бъдат разпознати като аналог на съвременния пиърсинг.

Сред избраните картини са картини на Урал Тансикбаев, Виктор Уфимцев, Надежда Кашина. Има картини на Александър Волков, Алексей Исупов и др. Въпреки уникалния стил на изписване на всяка от тях, всички картини са вдъхновени и обединени от една тема – Изтока и неговия колорит. Така че, след като е видял например картината на Николай Карахан „Чайна близо до къщата под брястовете“, зрителят може веднага да разбере как са се обличали и как са почивали хората от онова време, техния начин на живот и заобикалящата природа.

Много интересна картина на Виктор Уфимцев „Ориенталски мотив“. Родом от Сибир, художникът, докато се запознава с Централна Азия, постепенно усвоява традиционното изкуство на исляма. Това произведение е свободна модернистична стилизация на мюсюлманска миниатюра, която възпроизвежда класическата сцена на банкет. Картината изобразява две жени в покой, към които се движи мъж с плавателен съд. Изглежда, че западният зрител, гледайки това платно, ще може да оцени колко високо уважение към жените винаги е било на Изток.

Като цяло трябва да се отбележи, че цялата колекция като цяло, представена от музея Савицки, е предназначена да разкрие цялото разнообразие, оригиналност и очарование на ориенталската култура и в частност на Узбекистан. И е много символично, че ще бъде представен в Института за арабския свят, който се намира в известната европейска столица. Това още веднъж доказва, че Западът и Изтокът могат перфектно да съжителстват и да се обогатяват взаимно.

Голяма помощ при създаването на експозицията оказаха един от кураторите на изложбата, ръководителят на френското издателство Assouline Publishing Yaffa Assouline и фотографът Лазиз Хамани. В продължение на три години те пътуват из региона, за да търсят и събират материали за публикации за Узбекистан. Изложбата „Пътят към Самарканд. Чудеса от коприна и злато” стана жива илюстрация на тези книги.

Повечето от експонатите, представени на изложбата, никога не са напускали Узбекистан. Но дори тези, които са добре запознати с например чапани, сузани и други произведения, представени в музеите на страната, ще ги видят в нова светлина и гледна точка – в 3D, а това е безпрецедентно преживяване.

Друга ценна част от изложбата е, че всички региони на Узбекистан са представени едновременно с техните различия, школи, техники за производство на продукти.

Както обясни Гаяне Умерова, партньорството с Института за арабския свят позволява по-задълбочено да се изследва културният контекст на Узбекистан, да се подчертае значимостта и богатството на националното му наследство. Културната фондация отдава голямо значение на изложбата, тъй като една от важните й мисии е да повиши осведомеността за историята и културното наследство на Узбекистан в световен мащаб. Очаква се изложбата да представлява интерес за широк кръг хора, които се интересуват от изкуството, занаятите и историята на региона. Разбира се, този проект, успешно създаден съвместно с Института за арабския свят, ще послужи за по-нататъшно развитие на взаимното разбирателство и сътрудничество между хората.

На церемонията по откриването на изложбата беше представен балетният спектакъл „Лазги – танц на душата и любовта” на немския хореограф Раймондо Ребек. Хорезмийският танц Лазги е на повече от 3000 години. Включен е в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

На последно място

Територията, покрита от Пътя на коприната, съдържа следи и съкровища на огромен брой цивилизации и етнически групи, представляващи голямо разнообразие от култури и начини на живот. Това е място на пресичане на много търговски пътища, обмен между Изтока и Запада, номадски и уседнал начин на живот, синтез на култури от различни цивилизации – иранска, елинистическа, тюркска, китайска, индийска, арабска, мюсюлманска, монголска и др.

Изложбите, представени от Узбекистан в Париж, ще позволят на милиони хора от цял ​​свят да видят артефактите от тази велика история със собствените си очи.

Експертите смятат, че тези изложби ще бъдат много ефективни, защото сътрудничеството в една култура много бързо запознава страната и хората със света. 60 милиона туристи посещават Франция годишно. Повече от 10 милиона души посещават Лувъра. Фактът, че Узбекистан ще бъде представен на такова мащабно изложение, ще направи страната по-разпознаваема, ще увеличи интереса към нея, нейната култура и нейната история. Това ще послужи като страхотна реклама за развитието на туризма. Колкото по-добре се опознават хората чрез изложби, взаимно общуване, толкова по-силно е взаимното доверие. А доверието отваря вратата към други области на сътрудничество.

Споделете тази статия: