Балканите – следващото голямо нещо във възобновяемата енергия

Страните от Балканския регион, с изключение на Румъния, която показва сходни показатели с Гърция, преживяха собствена "зелена" революция през последните години, но все още далеч не се считат за наситени пазари.

Цифрите говорят сами за себе си, както се вижда от данните, представени на неотдавнашната конференция Renewables Balkans, проведена в Букурещ, и тези числа подчертават големите възможности, които съществуват за гръцките енергийни компании, ако си поставят правилните цели, ако избягват грешки и ако те бързат. В България, най-развитата от седемте страни, инсталираната мощност от възобновяеми източници достигна 5.2 GW миналата година, което се равнява на 40% от тази на Гърция, която в момента възлиза на 12 GW. В Хърватия капацитетът е 3.6 GW, в Сърбия 3.1 GW, следвана от Албания с 2.5 GW, Босна с 2.1 GW и на последните места Черна гора и Северна Македония с по 0.8 GW.

Страните от Западните Балкани преживяват „бум“ на инвестициите в слънчева енергия, но техните мрежи изостават. Възобновяемите енергийни източници могат да помогнат за облекчаване на енергийната криза, докато страните се отдалечават от въглищата. Представители на индустрията обаче казват, че има опасения и разпределителните системи не са готови за новите енергийни източници. Разширяването на мрежата, съхранението на енергия и по-строгите регулации са само част от начините, по които страните се опитват да се борят с този проблем.

В Северна Македония бизнесмените инвестират "доста агресивно" в слънчеви електроцентрали, според министъра на икономиката Крешник Бектеши. Страната му, която е вносител на енергия, се превърна в регионален център за възобновяеми енергийни източници. Към 2021 г. са изградени соларни паркове с мощност 139 мегавата (MW). Страната планира да произведе до 300 MW нова слънчева енергия до края на 2023 г. Преносните и разпределителните мрежи обаче не са готови да поемат такива внезапни притоци на слънчева енергия. Другото решение, макар и скъпо, е да се съхранява електроенергия, която се генерира само през деня. Поради това законодателството в Северна Македония беше променено, за да задължи инвеститорите да осигурят съхранение на електроенергия в батерии в райони, където мрежата вече е запазена.

Едно сравнение с Гърция е достатъчно, за да разберем къде са съседните страни и какви са перспективите им. Днес инсталираната мощност от възобновяеми източници в Гърция е 12 GW, а проектите за свързване към енергийната система достигат 16 GW, което означава общо 28 GW. Тоест мощността, инсталирана днес в осемте страни, споменати по-горе, е равна на тази на Гърция плюс проектите, които ще бъдат свързани.

Те наистина присъстват на съответните пазари, "сканират" ги, набелязали са цели и обсъждат финансиране, но липсват големите новини за инвестиции, въпреки че единственият път, по който трябва да вървят, е експанзия в чужбина, под. условия гръцкият пазар вече е наситен.

реклама

Споделете тази статия: