От икономическа гледна точка Европа се възстановява добре и въпреки снайперите Европейският съюз продължава тихо да издига сътрудничество и консенсус по безброй фронтове. Но политически това е в беда. Подобно на вълците, екстремистките политици се чукат по петите на основните партии. ЕС е закъснял за структурни и институционални реформи, но радикалната промяна носи риска да бъде разкъсана от конфликти за нейното бъдеще.
Тогава какви са перспективите за зряла дискусия в Европа, която може да възвърне общественото доверие в ЕС и да осъществи реформи, които да подкрепят солидарността и икономическото си благосъстояние в условията на глобална конкуренция?
Анализаторите все още усвояват речта на френския президент Еманюел Макрон от Сорбоната миналия месец, ключов елемент от която беше призивът му за „огромен дебат“, обхващащ шест месеца догодина, за да се подготви почвата за гласуване на изборите за Европейски парламент през 2019 г. Неговото 90-минутно обръщение към студентите предизвика почти озадачаващ брой идеи за реформи, много от които несъмнено имаха за цел да предизвикат реакции.
Макрон изрази мислите си малко след като германските избиратели значително намалиха подкрепата си за канцлера Ангела Меркел и след годишната реч на Съюза на Жан-Клод Юнкер, в която той предложи паневропейските избори за президент на ЕС ръководи Европейската комисия, превърната в изпълнителна.
Така че, въпреки че четвъртата администрация на Меркел може да се окаже по-слаба и по-малко способна да отстоява реформите в ЕС, добрата новина е, че другаде има по-реформистко настроение, като Макрон изглежда решен да го насърчи.
Никой не знае как ще се развие предложението на френския президент, че всяка държава от ЕС трябва да проведе своя „демократична конвенция“. Възможно е да се появи предположение, след като лидерите на ЕС се срещнат тази седмица за Европейския съвет. Това обаче може да е прекалено оптимистично, тъй като реформата на ЕС е толкова политически взривоопасна, че правителствата на страните-членки я заобикалят от години.
Въпреки това институционалните структури на ЕС са широко признати за тежки. Разширяването на ЕС допринесе за забавяне на колективните отговори на Европа на предизвикателствата на глобализацията.
Повечето от политиките за Европа, които популистките партии настояват, са неприемливи, но критиките им към ЕС понякога са оправдани. Необходима е драстична рационализация, за да се възстанови доверието в нея и да се спре нарастващото евроскептично вълнение.
Ако идеята на Макрон националните конвенции да оформят общоевропейски дебат да даде плод, това може да не се поддържа от правителствата. Що се отнася до ново мислене, те са проблемът, а не решението. Почти същото може да се каже и за самия Брюксел. Миналата седмица бившият шведски премиер Карл Билд отбеляза иронично на кръглата маса на високо равнище на "Приятели на Европа", че трябва да има петгодишна забрана за конференции, свързани с ЕС, които се провеждат в Брюксел, а не другаде в Европа.
Първата стъпка към разклащане на механизмите на ЕС би била да се изброят идеите, които да бъдат разгледани. Предложението на Юнкер за избор на един-единствен президент на ЕС е само едно. Множеството предложения на Макрон включват временно жертване на френския еврокомисар като част от драстично избиване на членството в колежа само на 10. Той също така би искал да премине към повече евродепутати, които нямат връзки с националните политически партии.
Други предложения варират от преразглеждане на начина, по който членовете на ЕП са избрани да преструктурират Европейския парламент. Моят собствен кандидат за обсъждане би бил да го направят двукамерна чрез избирането на горната камара, съставена от регионални представители. Накратко, европейски сенат.