Регионалната интеграция е наложителна за мира и сигурността в Южен Кавказ

Падането на сепаратисткия режим в района на Карабах в Азербайджан през септември завърши процеса на деокупация на окупираните територии на страната. Това на практика сложи край на продължилия десетилетия конфликт между Армения и Азербайджан за споменатия регион. Взаимното признаване на териториалната цялост на двете страни, и по-специално признаването от страна на Армения на Карабах като част от Азербайджан, постави силна основа за по-стабилно и мирно бъдеще между двете нации. Изявлението на председателя на арменския парламент Ален Симонян от 28 ноември относно признаването от страна на Армения на териториалната цялост на Азербайджан, включително района на Карабах, и неговото подчертаване, че „въпросът с Карабах вече не съществува за Ереван“ обещават по-конструктивно развитие в бъдеще, пише Васиф Хюсейнов¹.

Тази положителна динамика между двете страни създава добра основа и за интеграцията между трите страни от Южен Кавказ. Няколко инициативи за тази цел бяха въведени от различни участници след края на Втората Карабахска война (27 септември – 10 ноември 2020 г.). Тези инициативи могат да бъдат категоризирани в две групи.

Първо, беше предложено да се създадат платформи за сътрудничество в региона заедно с околните или други външни сили. През декември 2020 г. президентите на Азербайджан и Турция съвместно предложиха формата 3+3 (Армения, Азербайджан, Грузия „плюс“ Русия, Турция и Иран). Въпреки че работата в тази посока се забави след първата заместник-министерска среща през декември 2021 г., участващите страни (с изключение на Грузия) активираха отново тази групировка през октомври 2023 г., след падането на сепаратисткия режим в Карабах. Този формат е в съответствие с подхода „регионални решения на регионалните проблеми“, който е приоритетен от Азербайджан в контекста на регионалната геополитика.

Друга инициатива с участието на външни сили беше въведена от грузинското правителство през септември 2021 г. Колебайки се да се присъедини към рамката 3+3 поради конфликта на Грузия с Русия, министър-председателят Иракли Гарибашвили представи мирно предложение, наречено Инициативата за мирно съседство, „ за насърчаване на мира и стабилността в Южен Кавказ“. Неговото предложение е формирано във формат 3+2 (Армения, Азербайджан, Грузия „плюс“ ЕС и САЩ), който според Гарибашвили ще „улесни диалога и изграждането на доверие и ще доведе до прилагането на практически решения на регионалните въпроси от общ интерес с нашите партньори от САЩ и ЕС“. Тази инициатива обаче не постигна същото ниво на успех като формата 3+3.

Втората група инициативи за регионална интеграция се фокусира върху създаването на тристранен формат на трите държави от Южен Кавказ. Това е от изключително значение за мира и сигурността на региона, както и за неговата икономика, свързаност и просперитет. В исторически план различни външни сили са следвали стратегия „разделяй и владей“ по отношение на страните от Южен Кавказ и са манипулирали регионалните конфликти за собствените си интереси. От една страна, тази намеса създаде ново напрежение и враждебност сред местните нации, от друга страна подкопа усилията на тези народи да разрешат своите спорове. На този фон лидерите на тези страни никога не са се срещали тристранно през целия постсъветски период, въпреки че се събраха на други многостранни платформи.

Въпреки различни инициативи от страна на Азербайджан и Грузия за свикване на среща на лидерите на трите страни след Втората карабахска война, арменското ръководство демонстрира последователно и по неясни причини предпазливо поведение към тази инициатива в тристранен формат. На този фон Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2023 г. предостави благоприятна възможност за лидерите на Армения, Азербайджан и Грузия да се съберат на панел, посветен на Южен Кавказ. Арменският премиер обаче предпочете да не участва заедно с колегите си от Азербайджан и Грузия. Забележително изключение от тази тенденция се случи през юли предходната година, когато арменският външен министър посети Тбилиси, за да участва за първи път в двустранна среща с азербайджанския си колега.

След това посещение обаче нямаше срещи на върха на лидерите или значителни мирни преговори в Грузия, нито имаше тристранни инициативи до октомври 2023 г. Този момент съвпадна с разпускането на сепаратисткия режим в района на Карабах в Азербайджан. Успешният резултат от усилията на Азербайджан срещу сепаратистите и възстановяването на териториалната цялост на страната изиграха положителна роля за напредването на този дипломатически процес. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев, най-известният защитник и защитник на регионалната интеграция, категорично подчерта тази позиция в обръщението си към нацията след военния триумф на страната му над сепаратистите в района на Карабах на 20 септември 2023 г.:

реклама

„Ние предлагаме бъдещето на страните от Южен Кавказ да се основава на мир, спокойствие и развитие. …Не е далеч денят, когато Азербайджан и Армения ще уредят проблемите помежду си, ще подпишат мирен договор и страните от Южен Кавказ ще започнат да работят за бъдещо сътрудничество в тристранен формат.“

Този подход е подкрепен от грузинския министър-председател Гарибашвили, който на пресконференцията си с президента Алиев след посещението на последния в Тбилиси на 8 октомври, заяви, че „нашето бъдеще трябва да бъде мирно и стабилно и всичките три страни от Южен Кавказ трябва да се справят с самите регионални въпроси“. Президентът Алиев изрази подкрепата си за този подход, като потвърди, че страната му разглежда Грузия и като по-подходящо място за арменско-азербайджанските мирни преговори. „Няколко страни, а също и някои международни организации се опитват да подкрепят процеса на нормализиране между Армения и Азербайджан днес. Ние приветстваме това. Ако не е едностранчив и пристрастен, разбира се, ние приветстваме всяко посредничество и помощ. Според мен обаче, като се имат предвид както историческите връзки, така и географският фактор, най-правилният вариант в тази област със сигурност би бил Грузия“, каза той.

След него на 26 октомври в кулоарите на Форума по пътя на коприната в Тбилиси се състоя първата среща между министър-председателите на Грузия, Армения и Азербайджан. Това беше историческо събитие, което събуди надежди в региона. Тримата премиери дадоха положителни послания за бъдещето на региона и очертаха своите предложения за тази цел. Трите държави трябва да се възползват от този импулс, да свикат повече срещи на високо ниво и да приложат осезаеми стъпки към насърчаване на интеграцията в Южен Кавказ.

Несъмнено това начинание се сблъсква с различни предизвикателства, възникващи както на ниво 3+3, така и на тристранно (Армения-Азербайджан-Грузия). Но в името на мира и сигурността в Южен Кавказ тези инициативи имат първостепенно значение. Наложително е страните от региона да попречат на вакуума на властта, произтичащ от отслабването на руското влияние, да превърне Южен Кавказ в бойно поле за съперничество между великите сили. Регионалната интеграция се откроява като жизнеспособно решение в този контекст.

1 Д-р Васиф Хюсейнов е ръководител на отдела по западни изследвания в Центъра за анализ на международните отношения (AIR Center) и помощник-преподавател в университетите ADA и Khazar в Баку, Азербайджан.

Споделете тази статия: