Нов скандал в българската политика: НПЗ Бургас ще спре?

Политическите елити в България дълги години не могат да постигнат никакво съгласие. Международните изследвания отбелязват няколко основни характеристики на българската политика. Първо, налице е нарастваща тенденция към самоизолация: София често се разминаваше със западните партньори. Редица европейски директиви не са имплементирани в българското законодателство или не се изпълняват ефективно, което многократно води до наказателни процедури. Второ, недостатъчните действия по отношение на европейската интеграция доведоха до изтласкване на България до статута на аутсайдер в еврозоната и Шенгенското пространство.

Горивото разпалва кризата

Влизането в Шенгенското пространство се превърна в обект на спекулации за българските елити. Този аргумент в момента се използва, за да оправдае прекратяването на концесията на Лукойл за експлоатация на нефтения терминал Росенец край черноморското пристанище Бургас, която е валидна до средата на 2040-те години. Инициативата се прокарва от представители на най-голямата партия в българския парламент ГЕРБ и партията на турското малцинство ДПС. Въпреки че гласуването в Народното събрание мина гладко, много български експерти и политици не са съгласни с конюнктурното решение за планираното прекратяване на концесията. Дори българският президент Румен Радев посочи, че цялата тази история е „плод на корпоративни апетити или кризисен пиар“.

Коментирайки действията на депутатите, президентът на България не само прозрачно намекна за личния им интерес, но и изрази съмнение, че те са наясно с последствията от подобно решение.

„Надявам се да са направили оценка на риска какво има зад пристанището, защото има голяма логистична база, която е на Лукойл. Как ще работи пристанището с тази логистична база, липсата на която ще направи невъзможен транспортирането на петрол до рафинериите“, каза Радев.

Българският парламент преживява трудни времена. Народното събрание няма изградена управляваща коалиция с мажоритарен вот. Сега се формира ситуационен съюз от партиите Продължаваме промяната, Демократична България, ГЕРБ и ДПС, но с предстоящите местни избори през октомври ситуацията може да се промени. А спорът за концесията демонстрира общата атмосфера на нервност и разделение в българския елит.

Изключителната бързина съпътстваше усилията за приемане на закона. В нарушение на регламента те проведоха последователно първо и второ четене. Освен това не бяха разгледани възражения по документа от една от страните, което противоречи на определената процедура за гласуване.

Интерес на лобистите

Подобно бързане с приемането на закона говори за бизнес интересите на депутатите лобисти, смята Мартин Владимиров, експерт от Центъра за изследване на демокрацията в България.

реклама

„Има вариант, при който рафинерията да спре работа и това е от полза за тези, които имат възможност да внасят голямо количество гориво през Варна, вместо през Бургас“, каза Владимиров.

Според него тази дейност „няма нищо общо с руската инвазия в Украйна“. „Тази ситуация е само извинение. Руската инвазия се използва от депутатите за тяхна изгода”, отбеляза експертът.

Версията се потвърждава и от неволното признание на депутата от ГЕРБ Делян Добрев, който онзи ден спомена в интервю, че прекратяването на концесията на терминал Росенец е било обсъждано още през януари. Тогава депутатите вероятно са смятали, че шансът да прокарат закона е малък, но сега са решили, че моментът е подходящ.

При спиране на рафинерията депутатите може да се опитат да прехвърлят вината за негативните последици върху изпълнителната власт и президента. Като се има предвид, че в България няма други петролни рафинерии, дори временно прекъсване на производството в Бургас ще доведе до горивна криза, която очевидно ще разпали още повече политическата криза.

Заплаха за работните места

Работниците в рафинерията в Бургас са далеч от политическите интриги, но се страхуват да не останат без работа заради прекратяването на концесията. В отворено писмо от синдикалната организация на българските нефтохимици се казва, че прекратяването на договора може да спре работата на рафинерията.

„Днес, поради действията на народните представители, отново сме принудени да се тревожим за бъдещето си. Няма други подобни мощности в България, където ние, нефтохимичните инженери и квалифицирани работници, бихме могли да намерим работа, ако решението за прекратяване на концесията за терминал Росенец ще направи невъзможно Лукойл да управлява предприятието“, се казва в писмото.

Освен това Синдикатът на българските нефтохимици изрази дълбоко възмущение от изявленията на отделни депутати, които оправдаха отнемането на концесията с обвиненията на рафинерията в контрабанда.

Важен момент е, че концесионерът притежава цялата тилова част на пристанището. В резултат на оттеглянето на концесията държавата ще остане с няколко корабни места, а всички съществуващи съоръжения, резервоари, тръби, кранове, устройства и друго оборудване, което е на Лукойл Нефтохим Бургас и не е част от концесията. В същото време пристанищните връзки за товарене и разтоварване също са органично свързани с рафинерията, а петролът, доставен с танкери, се транспортира по тръби до бургаската рафинерия. Оттам готовите за износ продукти се изпращат по тръба до пристанището.

Няма железопътна връзка с пристанището и разтоварването на голям танкер с гориво, бензин или дизел би било сериозен проблем, който ще бъде трудно решен без преминаване през инфраструктурата, собственост на сегашния концесионер и собственик на рафинерията.

Всъщност прекратяването на тази концесия може да доведе до пълна невъзможност за работа на рафинерията. Българските нефтохимици бият тревога и се чудят коя е била основната насока на депутатите, за да ги накара да направят своите „унищожителни предложения“.

Опасен прецедент

Депутатът от БСП Румен Гечев посочи не само технологични, но и възможни правни последици от прекратяването на концесията. Опасният прецедент е нарушение на международното право, което противоречи на аргумента на правните лобисти за ускоряване на движението към Шенген:

"Това ще има огромни последици за България: може да доведе до сериозно намаляване или спиране на производството на горива. Когато посегнем на 35-годишна концесия, ще има дела за стотици милиони. И как тогава ще искат да влязат чужди инвеститори в концесионни договори с България?"

Икономическият експерт Красен Станчев посочва и негативните правни последици от това решение:

„Договорът не е нарушен от концесионера и няма основания за прекратяването му. Ембаргото, наложено от Брюксел на Русия, засяга продукти и дейности, търговски сделки и др. По отношение на рафинерията в Бургас и тръбопровода за Унгария има изключение до края на следващата година. Така дейността на Лукойл по внос на суров петрол от Русия е освободена от забрани. Санкциите обикновено се прилагат към фирми и физически лица. Няма глобални санкции срещу Лукойл и не виждам на какво правно основание може да се приеме закон за разваляне на подписания договор.”

За България необмислено решение, водещо до загуба в съда, няма да е нищо ново – през 2012 г. държавата реши едностранно да се откаже от строителството на АЕЦ „Белене“, проект на компанията „Росатом“. Руското предприятие вече е произвело първия комплект оборудване за Белене, а за българската АЕЦ е сглобен реактор. Росатом заведе дело за 1 милиард евро. През юни 2016 г. Арбитражният съд към Международната търговска камара в Женева се произнесе в полза на руската компания, като осъди България да компенсира щети в размер на над 600 млн. евро.

Ситуацията с концесията на терминала изглежда много сходна.

Несъгласни с действията на колегите си в българския парламент, политическа партия "Възраждане" дори възнамерява да сезира Конституционния съд за спирането на концесията на Лукойл в пристанище Росенец. Това каза лидерът на партията Костадин Костадинов на брифинг в Народното събрание. Костадинов нарече прибързания вот нарушение на закона.

Право на вето върху закона има и президентът на България Румен Радев, като в този случай законът може да се върне за ново разглеждане в парламента, но за приемането му ще са необходими гласовете на половината от всички депутати, а не на присъстващите залата по време на гласуването, което може да не даде на лобистите необходимия брой гласове.

Споделете тази статия: