Перспективи за международно сътрудничество за осигуряване на устойчивост на климата в Централна Азия

Централна Азия е един от най-уязвимите региони на света към климатичните промени. Регионът, характеризиращ се със суша, резки температурни колебания и ниски валежи, както и разнородно разпределение на ресурсите, е особено уязвим от изменението на климата.

Според Програмата за развитие на ООН средната годишна температура в Централна Азия се е повишила с 0.5°C през последните 30 години и се очаква да се повиши с 2.0-5.7°C до 2085 г. Повишената честота и скорост на екстремни метеорологични явления и природните бедствия заплашват физическата сигурност, критичната инфраструктура и достъпа до здравеопазване и образование. Икономическата и социална нестабилност, ниските нива на научноизследователски капацитет и високата деградация на селскостопанските и природните ландшафти също оказват негативно влияние върху способността на централноазиатските държави да се справят с изменението на климата.

1. Климатът и свързаните с него водни, енергийни и други проблеми оказват сериозно негативно влияние върху всички страни в региона.

Първо, изменението на климата застраши водната и енергийната сигурност на страните от Централна Азия. Ледниците се свиват (намаляват по размер с 30% през последните 50-60 години), докато търсенето на вода и енергия в региона нараства. Според прогнозите до 2050 г. населението на Централна Азия ще се увеличи от 77 милиона на 110 милиона души. Според експерти от ФАО и Световната банка водните ресурси на глава от населението в страните от Централна Азия са достатъчни (около 2.3 хил. м3⁾ , а проблемът в региона не е техният дефицит, а изключително нерационалното им използване. Наличието на вътрешни възобновяеми водни ресурси в страните надолу по течението е слабо.

Тази ситуация ще се влоши не само от изменението на климата, но и от растежа на производството, селското стопанство и населението, което ще доведе до повишено търсене на вода.

Азиатската банка за развитие ( ADB ) прогнозира намаляване на водните обеми в басейните на Сирдария и Амударя с 10-15% до 2050 г. Реките са най-важните източници на вода в Централна Азия, което се отразява на недостига на вода в страните от региона. Настоящият воден дефицит в Узбекистан може да нарасне до 7 милиарда кубически метра до 2030 г. и до 15 милиарда кубически метра до 2050 г., като се вземе предвид намаляването на водните обеми в басейните на Сирдаря и Амударя.

Както знаете, най-големият екологичен проблем в региона остава пресъхването на Аралско море. Страните в региона имат много малко прилагане на технологии за пестене на вода, ограничена координация на системите за управление и липса на систематичен подход към общи водни мрежи, включително по-малки реки и езера. На този фон е необходима по-активна работа на международните структури, като Международния фонд за спасяване на Аралско море и Междудържавната координационна водна комисия на Централна Азия по въпросите на Аралско море.

реклама

На второ място, всяка година страните от региона са изправени пред суша, която намалява добивите на културите, а в някои случаи води до пълното им унищожаване, като по този начин нанася огромни материални щети на селското стопанство и създава заплаха за продоволствената сигурност на целия регион. Селското стопанство представлява 10-45% от БВП на страните от Централна Азия. В селското стопанство са заети 20-50% от работещото население, докато, според FAO, повече от половината обработваема земя в региона, подхранвана с дъжд, е редовно подложена на суша и почти всички напоявани площи изпитват високи или много високи нива на воден стрес.

Сушата може да бъде причинена и от разрушителни пясъчни и прашни бури, които могат да преместят милиарди тонове пясък през континентите. Пустините се разширяват, намалявайки количеството налична земя за отглеждане на хранителни култури.

Топлинният стрес, причинен от високите температури, изостря недостига на вода и намалява количеството на наличните пасища, което води до по-ниски добиви от култури и се отразява неблагоприятно на животновъдството.

На трето място, въздействията върху производството на енергия от повишаващите се температури и намалените валежи, както и заплахите за инфраструктурата за производство и пренос на електроенергия от екстремни метеорологични явления, подкопават веригите за доставки и енергийната сигурност.

В страни от Централна Азия като Киргизстан и Таджикистан, където водноелектрическата енергия играе централна роля в икономиката, затлачването на резервоари може да намали производството на електроенергия и да създаде допълнителни трудности за управлението на водноелектрическите централи.

Като цяло, според Световната банка, отрицателното въздействие върху климата може да доведе до 20% намаление на производството на водноелектрическа енергия в Киргизстан и Таджикистан през следващите години. Повишените температури на водата или недостатъчните количества вода могат да повлияят негативно на производството на енергия от топлоелектрическите централи в останалата част от региона.

На четвърто място, социално-икономическите последици от изменението на климата в Централна Азия се обясняват с финансовите загуби, причинени от увеличаването на броя и честотата на природните бедствия в Централна Азия, като наводнения, свлачища, лавини, кални потоци, пясъчни бури, пожари, причиняващи огромни материални щети . Според Световната банка в пет страни от Централна Азия от 1991 г. само наводненията са засегнали повече от 1.1 милиона души и са причинили щети за над 1 милиард долара. Като цяло природните бедствия в региона причиняват загуби в размер на около 10 милиарда долара. долара и засягат живота на почти 3 милиона души всяка година.

Изменението на климата, придружено от екстремни метеорологични явления, допълнително увеличава двигателите на бедността. Природните бедствия могат да доведат до принудително разселване на хора с ниски доходи. Наводнения, свлачища и свлачища унищожават населени места и хората остават без препитание. Екстремният недостиг на топлина и вода се отразява негативно на добивите от реколтата и съответно на доходите на фермерите. Освен това, според доклад на Световната банка, до 2050 г. в Централна Азия може да има до 2.4 милиона вътрешни климатични мигранти.

2. Усилията на централноазиатските държави за решаване на глобалните екологични проблеми са тясно свързани с дейността на ООН в тази област. Всички страни от Централна Азия са подписали и ратифицирали Парижкото споразумение, най-голямото многостранно споразумение, свързано с изменението на климата, което е в сила в момента, което има за цел да включи всички държави в цялостния процес на прилагане на амбициозни усилия за борба с изменението на климата и адаптиране към последиците от него.

Държавите от региона участват без изключение във всички международни конференции по опазване на околната среда и са се присъединили към почти всички екологични конвенции на ООН. Те включват: Рамковата конвенция за изменението на климата; Конвенция за биологичното разнообразие; Виенската конвенция и Монреалския протокол за опазване на озоновия слой; Конвенция за борба с опустиняването; Базелска конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане; Орхуска конвенция за достъп до информация, обществено участие във вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда.

През последните години страните от Централна Азия стартираха редица инициативи, целящи да привлекат вниманието на международната общност към екологичните проблеми на региона.

Те включват „Международно десетилетие за действие: Вода за устойчиво развитие 2018-2028 г.“, инициирано от Таджикистан, и нова проекторезолюция, озаглавена „Природата не познава граници: трансграничното сътрудничество е от ключово значение за опазването и устойчивото използване на биоразнообразието“, предложена от Киргизстан.

Необходимостта от предприемане на ефективни мерки за адаптиране към последиците от изменението на климата доведе до особено висок приоритет за Узбекистан по всички ключови въпроси от дневния ред в областта на климата. Така, благодарение на усилията на Ташкент, през 2018 г. под егидата на ООН беше създаден Мултипартньорският фонд за човешка сигурност за региона на Аралско море, който се превърна в надеждна платформа за практическа помощ от международната общност на населението на региона, живеещо на територия с трудна екологична ситуация. Към днешна дата фондът е привлякъл 134.5 милиона долара финансови ресурси от страни донори.

Важно постижение беше, че през 2021 г., по време на 75-ата сесия на Общото събрание на ООН, беше приета специална резолюция, предложена от президента на Узбекистан за обявяване на района на Аралско море за зона на екологични иновации и технологии, съвместно спонсорирана от около 60 държави приет единодушно. По време на събитието, проведено през октомври т.г. На 3-тия международен форум „Един пояс, един път” ( BIS ), узбекската страна предложи да се създаде, с участието на водещи компании от Китай и други чуждестранни партньори в района на Аралско море, Специален демонстрационен технологичен парк за изпълнение на индустриални и социално значими програми, основани на широкото въвеждане на „зелени“ технологии. Ръководството на нашата страна също така предложи стартирането на научна и информационна платформа за трансфер на „зелени“ знания и решения на базата на Международния иновационен център на региона на Аралско море.

Узбекистан редовно взема активно участие в годишните срещи на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата. По време на 27-ата среща, проведена през 2022 г., узбекската делегация се застъпи за консолидиране на усилията за постигане на въглеродна неутралност, насърчаване на възобновяеми енергийни източници, проекти за адаптиране към изменението на климата, борба с опустиняването и деградацията на земята, въвеждане на технологии за пестене на вода и други климатични действия в Централна Азия.

Друг важен аспект беше, че ООН подкрепи намерението на Узбекистан да проведе първия Международен климатичен форум в Самарканд през пролетта на 2024 г., посветен на проблемите на изменението на климата, който предвижда обсъждане на възможностите за международно сътрудничество за намаляване на рисковете и заплахите в региона на Централна Азия и проблемите за привличане на финансиране за климата. По време на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН през септември т.г. В Ню Йорк президентът на Узбекистан пое инициативата за приемане на резолюцията на Общото събрание на ООН „Централна Азия пред лицето на глобалните климатични заплахи: солидарност за общ просперитет“ и предложи обсъждането на основните й разпоредби на Самаркандския форум.

Ръководството на Узбекистан също обръща повишено внимание на интегрирането на концептуални инициативи - „Зеления дневен ред на Централна Азия“ и „Зеления път на коприната“. В тази връзка, изказвайки се на 3-тия форум на BRI, президентът на страната Ш. Мирзийоев предложи „да се разработи пълномащабна програма за зелено развитие за практическото изпълнение на ключови задачи: зелена трансформация и цифровизация на икономическите сектори; създаване на устойчива инфраструктура в транспортния и енергийния сектор; стартиране на „зелени” индустриални мощности; намаляване на бедността и развитие на „интелигентно“ земеделие“.

В този контекст узбекската страна също предложи да се създаде Фонд за зелено финансиране в нашата страна, който ще се превърне в ефективен инструмент за мобилизиране на финансови ресурси за развитието на нисковъглеродна икономика и чисти технологии, както и въвеждането на високи екологични стандарти в страните от Централна Азия.

Горните инициативи на Узбекистан допринасят за увеличаване на участието на страната ни в осигуряването на устойчивост на климата в Централна Азия, легитимират, подкрепят и укрепват „зеления дискурс“ в региона и извън него, твърдо позиционирайки Централна Азия като важен участник в процеса на институционализиране международно сътрудничество в областта на решаването на належащите проблеми на изменението на климата и опазването на околната среда. Те също така ясно се вписват в изпълнението на основните цели и задачи на Стратегията за преход на Република Узбекистан към „зелена икономика“ за периода 2019-2030 г., приета през 2019 г.

Като цяло през последните години се наблюдава засилване на приноса на Узбекистан и други страни от Централна Азия за решаване на най-сложните въпроси, свързани с минимизиране на последствията и адаптиране към изменението на климата в света и отделните му региони. Освен това, както отбелязват експертите на Световната банка в Доклада за климата и развитието на страната, публикуван през ноември тази година, мерките за адаптиране към изменението на климата и декарбонизиране на енергоемката икономика на Узбекистан могат да помогнат за постигане на целите за развитие на страната и подобряване на благосъстоянието на своите граждани.

Хошимова Шаходат
Главен изследовател на Информационно-аналитичния център за международни отношения към Министерството на външните работи на Република Узбекистан

Лиманов Олег
Главен изследовател на Информационно-аналитичния център за международни отношения към Министерството на външните работи на Република Узбекистан

Споделете тази статия: