Европейската комисия харчи 1.23 милиарда евро за реформа на психичното здраве в ЕС

Европейската комисия (ЕК) обяви забележителна стратегия за психично здраве за справяне с това, което беше наречено „тиха епидемия“, подкрепена с 1.23 милиарда евро финансиране.

Признавайки психичното здраве като основен стълб на цялостното здраве, Комисията предложи обширна, междусекторна инициатива, която се стреми да трансформира начина, по който се разглежда психичното здраве в Европейския съюз.

Психичното здраве е повече от индивидуален или семеен проблем; оказва значително влияние върху нашите икономики и общества. Според Комисията проблемите с психичното здраве са засягали приблизително 84 милиона души в ЕС преди пандемията от COVID-19, на изумителни разходи от приблизително 600 милиарда евро годишно – над 4% от БВП. Работното място също не е пощадено, като 27% от работниците съобщават, че изпитват стрес, депресия или безпокойство, свързани с работата.

Психичното здраве обаче не съществува във вакуум; то се формира от различни лични и външни фактори. Неотдавнашни кризи като пандемията от COVID-19, агресията на Русия срещу Украйна и ескалиращата тройна планетарна криза на изменението на климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването усложниха тези предизвикателства. Комисията подчерта как пандемията е засегнала особено младите хора и тези с предшестващи психични заболявания. Например самоубийството се превърна във втората водеща причина за смърт сред младите хора в ЕС на възраст 15-19 години. Освен това повишената цифровизация, демографските промени и промените на пазара на труда представиха сложна мрежа от предизвикателства и възможности.

Зад тези цифри стоят милиони „лични истории“, включително тези на деца и тийнейджъри, които стават прекалено зависими от цифрови устройства, социално изключени хора, възрастни хора, изпитващи самота, работници, борещи се с прегаряне, и хора, които се чувстват изолирани поради своята идентичност или местоположение. Съобщението особено подчертава значението на ранната интервенция, превантивните мерки, висококачественото и достъпно психично здравеопазване и социалната реинтеграция след възстановяване.

В отговор на този спешен призив за действие и като признава основните права на всички граждани на ЕС за достъп до превантивни здравни грижи и висококачествено лечение, президентът фон дер Лайен обяви новата цел на Комисията – „Насърчаване на нашия европейски начин на живот“. Новата стратегия се фокусира върху три водещи принципа: правото на достъп до адекватна и ефективна превенция, правото на достъп до висококачествени и достъпни грижи за психичното здраве и способността за реинтегриране в обществото след възстановяване.

Инициативата е всеобхватна и призовава за сътрудничество между национални и регионални участници, здравни и нездравни политически сектори и различни заинтересовани страни, вариращи от пациенти и организации на гражданското общество до академичните среди и индустрията. Споделената цел е „да се оборудват тези субекти с инструментите, необходими за стимулиране на промяната и стимулиране на съществуващите структури на глобално ниво“.

реклама

Важно е, че новата стратегия на Комисията ще подкрепи държавите-членки в усилията им да постигнат целите на Световната здравна организация за незаразните болести до 2025 г. и целите за устойчиво развитие до 2030 г.

Кампаниите, включително Mental Health Europe (MHE), се застъпваха точно за този вид развитие – насочване към психичното здраве в по-широк обществен и икономически контекст. Като призовава за координиран, междусекторен подход и очертава ясен път към подобрение, той има потенциала да доведе до промяна на парадигмата в грижите за психичното здраве в целия Европейски съюз. Някои заинтересовани страни обаче призоваха за допълнителни мерки, включително конкретни цели, показатели, показатели и механизми за наблюдение на напредъка за държавите-членки.

Като част от новото усилие ЕС планира да насочи 10 милиона евро за укрепване на психичното здраве в общностите, като се фокусира върху уязвимите групи като деца, млади възрастни и мигранти или бежанци. Развитието на личното психично здраве също не трябва да се пренебрегва и трябва да включва разпространението на техники за облекчаване на стреса като когнитивно-поведенческа терапия (CBT) или навици като водене на дневник, добър сън и използване на средства за облекчаване на стреса като топки за стрес или дъвчене на дъвка без захар , тъй като изследователите смятат, че актът на дъвчене повишава фокуса чрез намаляване на стреса и безпокойството.

Важно е, че стратегията също се стреми да разчупи широко разпространената стигма около психичното здраве. Комисар Кириакидес подчерта необходимостта от по-голямо приемане и разбиране, заявявайки: „Добре е да не си добре“.

Заместник-председателят на ЕК Маргаритис Схинас предупреди да не се очакват така наречените бързи решения, заявявайки: „Няма бутон за щастие, който да натиснете“. Основната цел е да се интегрира психичното здраве във всички области на политиката, от образованието и околната среда до заетостта и дигиталния свят, което показва, че психичното здраве не е само здравен проблем, но и обществен. Стратегията отразява преминаването към признаване на психичното здраве като еднакво важно с физическото здраве, необходима промяна за по-добро справяне с „тихата епидемия“, засягаща милиони в ЕС.

Споделете тази статия: