Афганистан: Споделена отговорност

Постоянната позиция на Пакистан е да призовава за споразумение с преговори в Афганистан, включващо всички страни, харесвали ги или не, с ключова цел да се предотврати поредната хуманитарна и бежанска криза. Макар че за някои може да звучи като изхабен запис, яснотата и целенасочеността на това послание никога не намаляват през годините, пише Фарух Амил, бивш постоянен представител на Пакистан в ООН и председател на OIC в Женева

Тъй като няколко държави и нагласи сега държат Афганистан и неговите привидно неразрешими проблеми на една ръка разстояние, кризата далеч не е приключила. Наистина е облекчение, че една безкрайна война очевидно е приключила. Но какво да кажем за афганистанските граждани, които сега преживяват тежка зима на икономическа мизерия? Безпристрастният глас на ООН навсякъде е недвусмислен, направо от самия генерален секретар. ООН подчерта, че в момента 23 милиона афганистанци са изправени пред безпрецедентни нива на глад. Този шокиращ, неприемливо висок брой нараства всеки ден, тъй като дори малката средна класа е тласкана надолу в една вече поразена от бедност страна.

Когато безнадеждността достигне нова ниска точка, натискът за движение ще стане неизбежен. Вече отчаяни, предимно млади хора рискуват живота и тялото си при опасни пътувания през Иран до Турция, която, подобно на Пакистан, има огромен брой бежанци. Със сигурност това не е резултат, който някой иска. Да се ​​мисли, че бежанците няма да кървят в крепостта Европа също е грешка.

Трябва да има среден път, който да свързва идеологическите позиции от всички страни. За някои е изкушаващо да настояват, че афганистанската хуманитарна криза вече е бебе на някой друг, но със сигурност старата поговорка, че „разбиваш я, ти я притежаваш“ остава актуална. Кои пръсти не са били в афганистанския пай? Отвъд признаването на моралната отговорност трябва да има простата хуманитарна отговорност.

Като помага на афганистанския народ в този критичен момент, международната общност може да подтикне, тласне и повлияе на тази страна към постепенно приобщаващ подход, който гарантира правата на човека, особено тези на момичетата и жените. Игнорирането им сега само ще влоши съдбата им. Колективното наказание никога не е било решение на нито един проблем. Или жестоките и циничните чакат някакъв тотален срив, сякаш за да докажат някаква извратена точка? А цената на подобна политика в човешки план е ненужното и неописуемо страдание на милиони, като децата са най-засегнати.

Освен това ужасното продължаващо преживяване на глобалната криза Covid-19 демонстрира глупостта на игнорирането на международната координация и необходимостта от колективни действия. В днешния взаимосвързан свят нека никой не се заблуждава, че може да бъде имунизиран от далечни проблеми, за които погрешно вярва, че не го засягат. Афганистан, който дори не може да се изхранва, ще бъде трудно притиснат да се погрижи за предизвикателствата, свързани със здравеопазването. Жестокият, постоянно мутиращ вирус, който прескача континентите за миг на око, ще намери плодородна почва в тази страна.

Що се отнася до тези, които непрекъснато говорят за това, че Пакистан дава „сигурно убежище“ на всякакви хора, какво ще кажете за тази мисъл: Да, вярно е. Пакистан е дал убежище на пет милиона афганистанци в продължение на 42 години. За разлика от някои други жестоки нации, които имат склонност към проповядване, Пакистан никога не е отблъснал никого, независимо дали става дума за поляците през 1948 г. или босненците през 1990-те, или постоянната струйка на рохингите от 1980-те до сега.

реклама

Докато афганистанският народ е основната жертва на този конфликт, целият регион пострада изключително много. Въздържан от постигане на истинския си потенциал чрез дивидентите на предприятията и търговията във взаимосвързан регион, Афганистан сега е на задна скорост, което е рецептата за повече проблеми в съседство.

За съжаление съседните страни, които са на прага на значително ускоряване и интегриране на своите икономики в силни междурегионални връзки, се оказват изправени пред друга потенциална ера на нестабилност по границите си. Вместо да използват ограничените си ресурси за създаване на възможности, те ще трябва да бъдат отклонени към нуждите за управление на кризи. Докато Пакистан никога не е изразявал „умора на бежанците“, както някои от по-богатите страни, със собствения си вътрешен икономически натиск той не може да поеме нова огромна вълна от бежанци, която да добави към съществуващите милиони.

Целта на предстоящата извънредна сесия на Съвета на външните министри на ОИК е привидно да пренасочи намаляващото внимание на света върху тежкото положение на афганистанците. Като част от ислямското братство е задължително на толкова много нива да се пристъпите към чинията и да помогнете на събратята мюсюлмани в Афганистан. Това е навременна и важна конференция. Неговите спонсори се нуждаят от насърчение и подкрепа.

OIC е най-голямата група след самата ООН. Тя трябва да се превърне в релевантен и ефективен глобален глас, както направи с кризата с рохинджа, дори до степен, че през 2018 г. получи първата си съвместна резолюция с ЕС в историята в Съвета по правата на човека. Къде е подобно определяне на целта на афганистанците днес? Не страдат ли? Извънредната сесия на OIC трябва да бъде отвъд топлите, приятни думи, излагащи възвишени принципи. Тя трябва да има за цел да осигури студени, ясни, осезаеми и спешни стъпки, особено икономически, които действително помагат на афганистанския народ. Докато светът не трябва да подвежда афганистанския народ в зимата на отчаянието, еднакво слаб отговор от страна на OIC със сигурност ще бъде жесток обвинителен акт за сегашното състояние на уммата. Всъщност OIC повече от всякога се нуждае от укрепване на доверието на обикновените граждани в целия мюсюлмански свят. Изоставянето на Афганистан не може да бъде наследство на ОИК.

Писателят Фарух Амил е бивш постоянен представител на Пакистан в ООН и председател на OIC в Женева.

Споделете тази статия: