Когато Европейският парламент направи промяна в Близкия изток

Картината показва Едуард Макмилън-Скот (вляво), кандидата за президент на Палестина д-р Мустафа Баргути (в средата) и Джон Кери (вдясно), които ръководят мисията за наблюдатели на изборите на САЩ през януари 2005 г..

Докато пиша, гласовете на дипломатическия свят се издигат до безпрецедентни нива на мъка, опитвайки се да удължат временната пауза в конфликта Израел/Газа след ужасяващата терористична атака срещу кибуца на 7 октомври. Това е така, защото на конфликта сега се гледа като на война срещу децата, а не срещу Хамас. На него се гледа и като на провал на демократичния процес, който все още има плитки корени в Близкия изток, пише Едуард Макмилън-Скот.

Бях един от най-дълго управлявалите заместник-председатели на Европейския парламент (2004-2014 г.) и ресорът ми беше Демокрация и права на човека. Това ми даде водеща роля в Евро-средиземноморската парламентарна асамблея, основана през 2004 г. и единственият орган, в който израелците участваха заедно с парламентаристи от ЕС и арабски парламентаристи. Парламентарна асамблея на Съюза за Средиземноморието – Уикипедия

Жозеп Борел, сега върховен представител на ЕС, беше особено вокален след посещението си в региона през последните дни. Борел беше президент на Европейския парламент, когато две ключови политически събития – януарските избори – се проведоха на Западния бряг и в Газа през 2005 г. и 2006 г. Аз председателствах най-големите мисии за наблюдатели на европейски избори от Европейския парламент – 30 евродепутати – към Президентските избори в Палестина през 2005 г., когато ветеранът Махмуд Абас спечели титлата след смъртта на Ясер Арафат, и парламентарните избори през следващата година, в които Хамас беше победител.

През 2005 г. моята делегация в Европейския парламент беше впечатлена от ангажиращия либерален кандидат за президент, лекар Доктор Мустафа Баргути. Към днешна дата Баргути е активен политик и един ден се надявам, че ще му дойде времето да управлява обединена и свободна Палестина. Джон Кери, тогавашен държавен секретар на САЩ, ръководи делегацията на американските наблюдатели.

Резултатът от парламентарните избори през 2006 г. – на които Хамас спечели 44 процента от гласовете – постави дилема за мен и за тогавашния ми американски колега, бившия президент Джими Картър. Заедно с наскоро починалата си съпруга Розалин Картър водеше кампания за демокрация в арабския свят. Това кулминира в проучванията на Pew Research, публикувани за първи път през 2004 г., които показват, че апетитът за демокрация в арабския свят е изключително висок, особено сред жените. Това беше далеч от идеологията на Хамас и Картър и аз се чувствахме неспокойни да обявим резултата за Хамас. Повечето мюсюлмани искат демокрация, лични свободи и ислям в политическия живот | Изследователски център Pew

Палестинската „борба“ е една от най-старите в света и може да бъде проследена до споразумението Сайкс-Пико по време на Първата световна война, в което британски и френски дипломати преначертаха следвоенната карта на Близкия изток с линии в пясъка, запазвайки техните национални интереси, по-специално петролните запаси близо до Мосул, открити за първи път от черното злато, просмукващо се през същия този пясък.

реклама

Неволен заговорник в това, което бързо се възприема като цинично разделяне, беше моят роднина полковник TE Лорънс („от Арабия“), романтичен арабист, който поведе това, което стана известно като Бунта в пустинята, за да преобърне господството на Турция – „Болният човек на Европа“ – съюзник на Германия тогава. Железопътната линия Хиджаз, минаваща от османската мрежа до Медина, беше редовният фокус на формата на партизанска война на Лорънс.

Днешното противопоставяне е съревнование между крайно дясното правителство на Израел, някои от чиито членове изглежда не желаят да се ангажират с цивилизованите демократични норми на политическо поведение и език, и фанатиците сред затворените палестинци, които отдавна използват крайното насилие като основно средство за привличане на внимание. Обикновено бригадата Ал Акса заплаши да убие всеки британски наблюдател на избори, който се осмели да влезе в Газа по време на парламентарните избори.

По време на ангажиментите ми в Близкия изток към мен се присъединиха дълбоко ангажирани и знаещи членове на Европейския парламент, сред които Жозеп Борел беше емблематичен. Всички трябва да се надяваме, че неговата форма на демокрация надделее, или светът ще бъде губещият.

Едуард Макмилън-Скот беше проевропейски консервативен евродепутат от Yorkshire & Humber от 1984 г. През 2009 г. той отказа да се присъедини към новата националистическа група ECR на Дейвид Камерън и седеше като независим, след това либерал, докато не се пенсионира през 2014 г. Покровител на Европейското движение, сега той ръководи форум от 100 души от проевропейски учени, журналисти и политици в Обединеното кралство.

Споделете тази статия: