Дневният ред на срещата е да се направи преглед на преговорите за определяне на правния статут на Каспийско море с продължителност много години.
След рухването на Съветския съюз в 1992 се появиха четири нови държави на брега на Каспийско море, които са Казахстан, Азербайджан, Руската федерация и Туркменистан. Оттогава насам въпросът за териториалната вяра на морето стана спор между пет независими държави, включително и Иран.
ЗУЛФИЯ АМАНЗОЛОВА
Руската федерация беше единствената страна, която продължи да бъде партията на договорите, тъй като те не отговаряха на интересите на останалите нововъзникващи страни. По този начин процесът на преговори беше започнат с цел да се развие новият правен статут на Каспийско море съвместно. Определянето на правния статут на морето би могло да бъде полза за по-добро съгласие между тези крайбрежни държави във всички области на взаимно изгодни условия.
В 1994 се състояха срещите на експертите и заместник-министрите на външните работи на граничните държави в Каспийския регион. Те обсъждаха проектите на споразуменията за сътрудничество в сферата на проучването на водните връзки и опазването на крайбрежната зона на Каспийско море, както и на Договора за регионално сътрудничество в Каспийско море. По това време Казахстан и Азербайджан изразиха мнението си за необходимостта да се определи новият правен статут на Каспийско море; освен това те заявяват необходимостта от работа по проекта във връзка с разглеждането на Конвенцията за правния статут на Каспийско море.
След това в 1995 в Алмати, заместник-министрите на външните работи на границите на Каспийския регион стартираха първия постоянен механизъм за преговори за определяне на правния статут на Каспийско море сред ръководителите на правните отдели на министерствата на външните работи.
След няколко кръга от преговорите между ръководителите на правните отдели, заместник-министрите на външните работи и министрите на външните работи всички партии осъзнаха жизнеспособността на промяната на нивото на представителите на държавите в преговорния процес до края на 1996 , По този начин министрите на външните работи създадоха постоянната ad hoc работна група за разработване и по-нататъшно подписване на Конвенцията за правния статут на Каспийско море и други свързани документи.
По това време държавите вече са се договорили за някои принципи на дейностите на страните в морето и са определили основните елементи на бъдещия правен статут на морето, като например границите на морските граници, навигационните зони, използването на биорезервове, използването на минералните ресурси и екологията. Те се съгласиха, че правният статут на Каспийско море би трябвало да бъде обхванат в единния документ, който ще служи като основа за по-нататъшни споразумения и договори, регулиращи в бъдеще различните дейности в Каспийско море.
Първоначално държавите имаха различни възгледи за правния статут на Каспийско море, а именно въпросите, свързани с границите на морското деление, използването на минерални ресурси, демилитаризацията и сигурността. Имаше и някои трудности, свързани с прилагането на международното право. По този начин представителите на някои страни смятат, че Каспийско море не може да бъде под нормите на Международния морски закон поради липсата на естествена връзка със Световния океан.
В противен случай някои страни предложиха да се разделят моретата между държавите в суверенните територии, докато другите страни предложиха да използват пълния споделен пет-народен "кондоминиум" подход. Това означава, че Каспийско море трябва да се превърне в море от общо ползване на всичките му природни ресурси. Всяка държава можеше да има една крайбрежна зона на десет мили, за да използва морското дъно и ресурсите си. В становищата на други партии нямаше шанс да се определят границите, а суверенитетът на държавите щеше да бъде ограничен до техните територии.
Това, което можеше да гарантира известно съгласие между държавите, е сравнителното сходство на отношението на държавите към рибната промишленост, корабоплаването и опазването на морската среда.
Що се отнася до нас, постигането на консенсус между всички страни относно разработването на текста на съвместния проект на Конвенцията за правния статут на Каспийско море в Алмати в 1997 беше голям напредък. Проектът се основава на четирите проекта, представени по-рано от страните, като Азербайджан в 1993, Казахстан в 1994, Русия в 1995 и Иран в 1996. Такова решение се обуславя от желанието да се намерят областите на общи интереси, които биха улеснили общото разбиране на решението на въпроса за правния статут на Каспийско море.
Важно е да се отбележи, че първоначално Казахстан предложи да се използват отделните разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право на 1982 при разработването на проекта на Конвенцията за правния статут на Каспийско море и да се адаптират тези разпоредби към особеностите на Каспийско море.
Морското дъно и ресурсите бяха предложени да бъдат ограничени между каспийските държави, на които биха могли да се предоставят права за разработване на минерални ресурси, полагане на тръби и кабели в рамките на техните територии. Външните граници на такива изключителни икономически зони биха могли да бъдат съставени по средната линия, която е еднакво отдалечена от бреговете на противоположните държави, както се прави в международен план и в съответствие с международната технология. Развитието на полета в рамките на икономическите зони на две или повече каспийски държави трябваше да бъде предмет на споразумения за споделяне на производството между заинтересованите страни.
Съгласно решението, предложено от Казахстан, водната зона трябваше да бъде подложена на граници на морските колани и на националните риболовни зони с договорени ширини. Останалата част от морето би била достъпна за свободно навигация на корабите, плаващи под флага на крайбрежните държави. Експлоатацията на биологични ресурси се поема в съответните риболовни зони и в общата водна площ според договорените квоти и чрез лицензиране на дейността. Въздушната област над морето е достъпна и за полети по договорените маршрути.
Хинтерландските държави биха могли да имат право на свободно преминаване към другите морета и Световния океан.
По-късно през октомври 1997 г. позицията му на Република Казахстан беше разпространена като официален документ на ООН. По време на целия процес на преговорите, въпреки нивата и формата им, Казахстан поддържа отношението си по въпроса за правния статут на Каспийско море, което е в съответствие с принципите, нормите и опита.
Следва да се отбележи, че въпреки сложността на проблема и някои несъответствия в интерес на крайбрежните държави, те постепенно осъзнават необходимостта от пакетно разрешаване на всички въпроси на дейностите в морето. При постигането на консенсус относно определена разпоредба на Конвенцията страните стартираха определен международен договор, целящ да осигури сътрудничество в конкретна област. Работата винаги е била в ход.
Общото разбиране за създаването на стабилно правно основание за осигуряване на взаимноизгодно сътрудничество доведе до някои осезаеми резултати. Днес Казахстан е партия на договорите и споразуменията на 18 за Каспийско море, девет от които са петстранни споразумения. Петте крайбрежни държави планират скоро да подпишат още осем споразумения. Страните все още са в процес на съгласуване на други важни документи. По този начин, след подписването на конвенцията за правния статут на Каспийско море и влизането му в действие, ще разполагаме с всеобхватна правна основа, която ще ни позволи да работим взаимно в различни области.
Рамковата конвенция за опазване на морската среда на Каспийско море трябва да се отбележи като един от най-значимите текущи документи, които бяха подписани в Техеран в 2003 от пет крайбрежни държави. Освен това страните подписаха протокола за запазване на биологичното разнообразие на морето. Съгласно тази рамкова конвенция страните са длъжни да опазват морето от последиците от природни и предизвикани от човека извънредни ситуации, да си сътрудничат при създаването на системи за ранно предупреждение и да осигурят наличието на подходящо оборудване и квалифициран персонал за борба с извънредните ситуации в околната среда. да подпише още няколко документа.
Още един документ, който се занимава със сигурността в Каспийско море, бе подписан в 2007 в Баку. Целта на споразумението за сътрудничество в областта на сигурността в Каспийско море е да осигури сътрудничество между крайбрежните държави в борбата срещу незаконните действия в Каспийско море.
В резултат на Четвъртата среща на върха в Каспия в Астрахан в 2010 подписахме още три съществени споразумения. Това са споразуменията за опазване, възстановяване и устойчиво и рационално използване на биологичните ресурси в Каспийско море, споразумение за предприемане на превантивни и реагиращи мерки за опазване на околната среда и човешките същества от последиците от природни и предизвикани от човека извънредни ситуации в морето и Споразумението за сътрудничество в областта на хидрометеорологията.
Що се отнася до процеса на определяне на крайбрежието на Каспийското морско дъно и неговия подпочвен пласт, можем да видим, че до днес морското дъно и морското дъно на Каспийско море са определени в неговите северни и централни зони. Казахстан и Русия подписаха споразумението за разграничаване в 1998. В допълнение към това споразумение протоколът беше подписан в 2002.
Ограничаването на морското дъно и неговото подземно е отразено в споразумението между Казахстан и Азербайджан на 2001 и протокола към споразумението в 2003. Също така има споразумение между Казахстан, Азербайджан и Русия по точка на кръстовище на границата на границите на прилежащите им територии на морското дъно в Каспийско море, подписана в 2003.
Споразумението между Казахстан и Туркменистан за определяне на морското дъно на Каспийско море бе подписано в 2014.
След постигането на споразумението за кръстопът между демаркационните линии на морското дъно между Казахстан, Азербайджан и Туркменистан, страната ни ще завърши всички правни договорености по отношение на суверенните си права за използването на подпочвените води на Каспийско морско дъно.
Русия и Азербайджан вече са подписали подобно споразумение.
Все още се водят преговори по въпроса за процеса на определяне на морското дъно в южната част на Каспийско море между засегнатите страни.
Без да се впускаме в подробности за всички трудности на преговорите и някои дипломатически усилия, можем да заключим, че можем да наблюдаваме как крайбрежните държави се стремят да постигнат компромис и да търсят взаимно приемливи решения, за да постигнат консенсус във всички възникнали проблеми.
Имахме консолидирани подходи по отношение на границите на суверенитета, суверенните и изключителните права на крайбрежните държави, режима на корабоплаване, свободата на достъп на всички плавателни съдове от Каспийско море до световните океани и обратно, и по отношение на офшорна инсталация на тръбопровод. Освен това бяха приети принципите за стабилно равновесие на въоръженията в Каспийско море, за спазване на договорените мерки за осигуряване на взаимно доверие, както и за липсата в Каспийско море на въоръжените сили на страни, различни от петте крайбрежни държави.
Дневният ред на Петата среща на високо равнище в Каспийския регион, който ще се проведе в Казахстан, е почти завършен. С надежда и оптимизъм очакваме предстоящата среща на президентите да стане ориентир. Сигурни сме, че споразуменията между президентите ще увеличат възможностите за реализиране на силния потенциал на крайбрежните държави, който ще даде импулс на по-нататъшното им сътрудничество. Казахстан, Азербайджан, Иран, Русия и Туркменистан имат достатъчно възможности да гарантират устойчивото развитие на Каспийския регион и мирния живот на своите граждани.
Авторът е посланик на Министерството на външните работи на Казахстан.
