# Пропаганда - „Оръжията, използвани срещу нас, непрекъснато се развиват“

Парламентът призовава за повече действия срещу дезинформацията

Членовете на ЕП са особено загрижени за разпространението на пропаганда чрез социалните медийни платформи. Експертите са съгласни, че феномен на дезинформация има по-голямо влияние от всякога, тъй като цифровите инструменти правят по-лесно и по-евтино за всеки да публикува и споделя новини или информация онлайн.

Нов доклад, който беше приета по време на пленарната сесия през март в Страсбург представя препоръки за противодействие на пропагандата от страни извън ЕС.

Според доклада, разпространението на дезинформацията е станало по-сложно поради нови инструменти, като например приложения за лични съобщения, оптимизация на търсачки, манипулиран звук или изображения, както и по-агресивни.

Докладът осъжда все по-агресивните действия на Русия, Китай, Иран и Северна Корея, които според депутатите целят да подкопаят европейските демокрации и суверенитета на всички страни от Източното партньорство, както и да повлияят на изборите и да подкрепят екстремистките движения.

реклама

Автор на отчета Анна Фотига, полски член на групата ECR, обясни:

Колко безопасни са европейските избори от намеса на трети страни, кибератака и враждебна пропаганда?

Говорим за 27 успоредни уникални избирателни процеси във всяка държава-членка, които могат да бъдат насочени към враждебно настроени участници, използвайки специален набор от инструменти: злонамереното използване на ботове, алгоритми, изкуствен интелект, тролове, глупости и фалшиви акаунти в политически кампании както и кибератаки по време на изборния процес.

Сигурен съм, че след неотдавнашни случаи на намеса в избори и референдуми, държавите-членки започнаха да оценяват ситуациите на техните територии. Инвестирането в капацитет за противодействие на кампаниите за дезинформация и подобряване на способността на гражданите да откриват дезинформация отнема време, плюс използваните срещу нас оръжия непрекъснато се развиват. Ето защо бяха предприети конкретни стъпки на равнище ЕС, като Кодекса на ЕС за практиката по дезинформация, който осигурява прозрачност на политическата реклама и насърчава решителни действия срещу фалшиви акаунти в социалните медийни платформи.

Какво трябва да направим, за да подобрим?

Трябва да мислим една крачка напред, вместо просто да реагираме. Определено трябва да се съсредоточим повече върху злонамереното използване на изкуствен интелект - и да разработим и използваме ИИ, за да можем ефективно да я противодействаме.

От решаващо значение за успеха е публичното именуване на извършителите, техните спонсори и целите, които се стремят да постигнат. Силният отговор от страна на Съюза следва да включва редица мерки, включително насочени санкции.

Някои страни от ЕС са по-уязвими към дезинформация?

Агресивните информационни операции са част от по-широка стратегия. Информационната война, придружаваща военните настъпления, трябва да се приема сериозно и да се противодейства с решителност и единство. Руските кампании за дезинформация продължават да се фокусират силно върху Източна Украйна и Крим, но винаги са насочени към държави, където тя вижда културни, исторически, езикови или политически връзки. The Проектът EUvsDisinfo е развенчал над 4,000 случаи на кампании за дезинформация по широк кръг от теми.

Как можем да се уверим, че докато противодействаме на пропаганда, ние не насърчаваме цензурата или възпрепятстваме свободата на словото?

Както подчертаваме в нашия доклад, свободата на словото и изразяването, както и медийният плурализъм са в основата на устойчивите демократични общества и осигуряват най-добрите предпазни мерки срещу дезинформацията и враждебната пропаганда. Цензурата ще ни подкопае. Ето защо ние подчертаваме значението на прозрачността на собствеността и плурализма на медиите. Най-голямата загриженост, която подчертаваме в нашия доклад, са социалните медийни платформи. Ние разбираме, че забраната на подозрителни сметки може да се разглежда като цензура и следователно такива действия трябва да бъдат ясно оправдани.