Високата инфлация създава затруднения за големите централни банки

Докато европейският пазар на облигации пада, президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард (на снимката) каза на 28 юни, че централната банка ще започне програма за изкупуване на облигации в петък, за да ограничи евентуални дългови кризи. ЕЦБ обмисля запазване на „гъвкавостта“ при разпределянето на своите реинвестиции в огромния си портфейл за закупуване на облигации от 1.7 трилиона евро, като същевременно стартира нова програма за стабилизиране на пазарите. Освен това работи върху нов инструмент за закупуване на облигации за справяне с така нареченото „разпокъсване“. Лагард каза, че инструментът ще позволи лихвените проценти да се повишават "доколкото е необходимо", за да допълнят стабилизиращата инфлация при целта от 2%. Позицията на ЕЦБ като „купувач от последна инстанция“ облекчи до известна степен разпродажбата на европейските облигации и доходността на държавните облигации на някои държави с висок ливъридж спадна, пише Wei Hongxu.

Съгласно решението на ЕЦБ да повиши лихвените проценти през юли, за да противодейства на инфлацията, предложената от нея програма за изкупуване на облигации, макар и да облекчава възможна криза на пазара на облигации, ефективно противоречи на предстоящото затягане на паричната политика. Изследователи от ANBOUND посочиха, че подобно на тези, прилагани от Федералния резерв и Банката на Япония (BOJ), паричната политика на ЕЦБ също е изправена пред предизвикателства. С високата глобална инфлация, която стеснява пространството на паричната политика, дилемата между инфлация и заетост става все по-често срещана. Това не е добра новина за глобалната икономика и капиталовите пазари, тъй като противоречието между икономическия растеж и инфлацията ще измъчва големите централни банки за дълго време.

Лагард каза, че ЕЦБ ще остане „гъвкава“ по отношение на реинвестирането на портфейла от ОЕПЛПО, което трябва да бъде на 1 юли. „Ние ще гарантираме, че правилното предаване на нашата политическа позиция в цялата еврозона е запазено“, каза тя. „Ние ще се справим с всяка пречка, която може да представлява заплаха за нашия мандат за ценова стабилност“.

Настояването на ЕЦБ да играе ролята на „купувач от последна инстанция“ всъщност извлече поуки от кризата с европейския държавен дълг, предизвикана от финансовата криза от 2008 г. Поради бавното вземане на решения от страна на ЕЦБ по това време и нежеланието й да насърчава облекчаване, икономиките и финансовите системи на страни с висок ливъридж като Гърция, Италия и Испания претърпяха огромни загуби от дълговата криза. След това ЕЦБ най-накрая стартира количествено облекчаване през 2014 г., за да се справи с двойните заплахи от дефлация и кризата с държавния дълг по това време, което стабилизира икономическите и финансови системи на съответните държави. Общо ЕЦБ в момента купува над 49 трилиона евро облигации, което се равнява на повече от една трета от БВП на еврозоната. През последните две години ЕЦБ е купила повече облигации от всички допълнителни облигации, емитирани от 19-те национални правителства на еврозоната, което й дава огромен ливъридж върху разходите по заеми в региона.

Тъй като европейският пазар е на път да се сбогува с отрицателните лихвени проценти, след като ЕЦБ започне да повишава лихвените проценти, увеличението на разходите по заеми неизбежно ще доведе до нови рискови фактори на пазара на облигации. Последиците от нарастващите лихвени проценти не само ще доведат до икономически растеж на различни страни, изправени пред спад, но също така е вероятно да доведат до нов кръг от неизпълнение на дългове. Такава е цената, която централната банка трябва да плати за своите мерки срещу инфлацията. Въпреки това, както при Фед, пазарните инвеститори са също толкова скептични, че политиката на затягане на ЕЦБ ще бъде ефективна за справяне с инфлацията. В момента нивото на инфлация в еврозоната е достигнало над 8%, което е повече от четири пъти над целта от 2% на ЕЦБ. Последните данни за CPI в еврозоната през юни се очаква да достигнат рекордно високо ниво от 8.5%. Високата инфлация е не само енергийното изкривяване, предизвикано от конфликта между Русия и Украйна, но и ограниченията на корекцията на веригата за доставки.

Тези фактори означават, че нивото на инфлацията трудно ще се удържи в краткосрочен план и ще спадне бързо. Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн каза, че централната банка трябва да остане бдителна през следващите месеци, тъй като инфлацията може да продължи да расте и икономиката на региона може да се забави поради потреблението. Междувременно Morgan Stanley заяви, че се очаква икономиката на еврозоната да изпадне в лека рецесия през четвъртото тримесечие на тази година, тъй като показателите за доверието на потребителите и бизнеса се свиха поради намалените енергийни доставки в Русия, докато инфлацията остава висока. Очаква се икономиката на еврозоната да се свие за две тримесечия, преди да се върне към растеж през второто тримесечие на следващата година, водена от нарастващите инвестиции. Въпреки рисковете от икономическо забавяне, ЕЦБ все още се очаква да повишава лихвените проценти на всяко заседание до края на годината, кулминирайки с повишение до 0.75% през декември, като се има предвид постоянно високата инфлация. Ако обаче икономическите перспективи се влошат значително, ЕЦБ може да спре да повишава лихвите след септември. Това всъщност показва, че централната банка не разполага с много ефективни средства в условията на висока инфлация. Може само да възприеме подхода „една стъпка по стъпка“ и да се приспособи между инфлацията и рецесията.

Подобна ситуация се случва и в САЩ и Япония. Фед също е изправен пред противоречивия избор на инфлация и рецесия, докато Банката на Япония трябва да обмисли поредица от ефекти от промяната на политиката си за облекчаване. Ситуацията в Япония е донякъде подобна на тази на ЕЦБ, тъй като за централната банка е трудно да затегне своята валута чрез свиване на баланса си. След като японската йена продължи да се обезценява, нивото на инфлацията надхвърли целта от 2% за един ред, поставяйки BOJ в трудна позиция. Ако политиката на облекчаване, препоръчвана от Abenomics, бъде прекратена, за да се справи с инфлацията, това ще доведе до увеличаване на доходността на японските държавни облигации, в допълнение към срива на балона на японския фондов пазар. Тъй като Япония като цяло е изправена пред безпрецедентно ниво на ливъридж, не е оптимистично, че японските компании могат да си позволят увеличението на лихвените проценти. В същото време BOJ натрупа голям брой държавни облигации и рискови активи. След като балансът бъде намален и продаден, това ще засили разпродажбите на капиталовия пазар, като по този начин ще предизвика криза на капиталовия пазар, засягаща както акциите, така и дълговете. Тази криза, особено дълговата криза, ще предизвика фатален шок и въздействие върху икономиката.

реклама

Тази перспектива е и причината, поради която ЕЦБ все още се бори да спре изкупуването на облигации, дори ако е решена да повиши лихвените проценти. Относително, поради специалната роля на щатския долар в международната валута, Фед не се сблъсква с по-големи рискове, когато повишава лихвените проценти, докато свива баланса си, а по-скоро е в относително активна позиция. Въпреки това Фед също е изправен пред риск от рецесия, причинена от ускорено затягане на политиката. Това е подобно на положението на ЕЦБ и Банката на Япония. Балансирането на инфлацията и икономическата стагнация би било основното предизвикателство, пред което са изправени големите икономики, а също така е и дилема, пред която трябва да се изправят основните централни банки в света.

Заключение за окончателен анализ

Като се има предвид високото ниво на глобалната инфлация, големите централни банки в света са склонни да приемат политики на затягане. Въпреки това противоречието между инфлацията и икономическия растеж, както и произтичащият от това проблем с дълга, стават все по-осезаеми. При тези противоречия централните банки обикновено са изправени пред дилемата, че докато пространството за парична политика е стеснено, трудностите на политиката са се увеличили. Това също означава, че тези централни банки са в неудобната ситуация на провал на паричната политика и че световната икономика трябва да се справи със заплахата от стагфлация за дълго време.

Споделете тази статия: