Отрицателни ефекти от COVID-19 върху общественото здраве - Преглед на изследванията и някои прогнози

Пандемията от коронавирус оказа огромно влияние върху здравеопазването по света. От една страна, той разкри слабости в системите за обществено здравеопазване, като недостиг на медицински персонал, оборудване и лекарства, както и недостатъчна координация и сътрудничество между държавите. От друга страна, това се отрази негативно върху достъпността и качеството на здравните грижи за други категории пациенти, пише Мухаммадсодик Рахимов, старши научен сътрудник на Института за стратегически и регионални изследвания при президента на Република Узбекистан

За осигуряване на макроикономическа стабилност, ефективна социална подкрепа за населението и защита на живота и здравето на гражданите на Узбекистан в периода на противодействие на разпространението на коронавирусната инфекция бяха предприети следните мерки:

• Указ на президента „За мерките за смекчаване на пандемията от коронавирус, кардинално подобряване на системата за санитарно-епидемиологично благосъстояние и опазване на общественото здраве“ от 25 юли 2020 г.;
• Указ на президента „За сформиране на Специална републиканска комисия за изготвяне на програма от мерки за предотвратяване на вноса и разпространението на нов тип коронавирус в Република Узбекистан“ от 29 януари 2020 г. и;
• Постановление на Кабинета на министрите „За допълнителни мерки за предотвратяване на разпространението на коронавирусна инфекция“ от 23 март 2020 г. и др.

Първо, от самото начало на пандемията в Узбекистан, под ръководството на президента Ш. Мирзийоев бяха приети повече от десет нормативно-правни акта за предотвратяване на разпространението на COVID-19 и смекчаване на последиците от него. Тези документи станаха основа за ефективна организация на работата за предотвратяване разпространението на COVID в страната.

Въз основа на заповед на държавния глава „За сформиране на Специална републиканска комисия за изготвяне на Програмата от мерки за предотвратяване на вноса и разпространението на нов тип коронавирус в Република Узбекистан“ от 29 януари 2020 г. е създадена Специалната републиканска комисия. Взети са съответните мерки.

Като част от изпълнението на президентската заповед е създаден антикризисен фонд. Антикризисният фонд в размер на 10 трилиона суми е предназначен за прилагането на мерки за противодействие на пандемията и подкрепа на икономиката в настоящите условия. За сметка на този фонд са предвидени мерки за стимулиране на здравните работници, участващи в организирането на противоепидемичните мерки.

Същевременно с цел предоставяне на специализирана безплатна медицинска помощ на населението по инициатива на държавния глава се открива специализирана болница (Зангията-1 и Зангията-2) с 36,000 XNUMX легла за лечение на пациенти с коронавирус, оборудвана със съвременни медицинско оборудване, е построено за кратък период от време в район Зангиата на Ташкентска област. Създадени са и разпределителни центрове за борба с вируса.

Например "Експо Марказ", "Йошлик", "Атлас" в град Ташкент. Тук са използвани методи за диагностика и временно лечение.

реклама

В същото време в района Юкоричирчик на Ташкентска област за кратко време беше организиран карантинен център за 22 хиляди души. Освен това са изградени карантинни центрове за 7,000 души в областите Наманган, Самарканд, Сурхандария и Република Каракалпакстан.

По време на пандемията през 2020 г. лечебните заведения получиха три МСКТ, 56 рентгенови апарата, 2,303 функционални легла, 1,450 CPAP апарата, 3,300 кислородни концентратора, 2,040 вентилатора, 55 PCR апарата, 12,500 72 кардиомонитора, както и за сметка на бюджетни средства в размер на 500 милиарда суми бяха закупени 90 вентилатора, 10 сърдечни монитора, 1,512 PCR машини и друго оборудване. Освен това чрез спонсорство са закупени 300 детски CPAP апарата, 2,507 вентилатора, XNUMX кислородни концентратора и друга апаратура.

По време на пандемията от COVID-19 в страната бяха формирани списъци на семейства, нуждаещи се от материална помощ и подкрепа – т. нар. „желязна тетрадка“ („temir daftar“) – за социална подкрепа на населението.

За да се осигури по-целенасочена помощ, бяха определени и категории нуждаещи се семейства, включително граждани, които са загубили работата и източниците си на доходи в резултат на карантинните мерки. Освен това, за осигуряване на социалното благополучие на населението, бяха предприети мерки за ограничаване на поскъпването на храните. Нулеви ставки на митата и акцизите бяха определени за 20 хранителни стоки и стоки от първа необходимост (месо, мляко, масло, лук, брашно, захар, марля, хигиенни продукти, вентилатори и др.) До края на 2020 г. при внос в Узбекистан. Материалите, необходими за изграждането на медицински и карантинни съоръжения за контрол на COVID-19, както и стоките за тяхната експлоатация също са освободени от мита и ДДС до края на 2020 г.

Второ, правителството реагира доста бързо на пандемията от коронавирус. Разработен е цял пакет от мерки за ускоряване на икономическото възстановяване през 2020-2021 г. В резултат на това Узбекистан стана една от малкото страни, които успяха да запазят икономическия си растеж - БВП с 1.6% през 2020 г. в контекста на пандемията от COVID-19.

По-специално, глобалният модел за управление на кризи - облекчаване на паричната политика под формата на "наводняване на кризата с пари" от централните банки и намаляване на процента на рефинансиране - не беше отразен в Узбекистан.

Също след обявяването на пандемията през април 2020 г. Централната банка намали лихвата на рефинансиране с 1% (от 16% на 15% годишно). Беше проведена разумна парична политика, за да се избегнат нарастващи рискове от стагфлация (на фона на относително висока инфлация). Узбекистан има нисък външен дълг и здрав държавен бюджет, така че страната имаше поле за антикризисни маневри.

Освен това в първите дни на пандемията президентът подписа указ „За приоритетните мерки за смекчаване на негативното въздействие на пандемията от коронавирус и събитията от глобална криза върху икономическите сектори“ (от 19 март 2020 г.). Отбелязва се необходимостта от предприемане на мерки за подпомагане на секторите на икономиката и населението, осигуряване на макроикономическа стабилност, стимулиране на външноикономическата дейност, гладко функциониране на отраслите и секторите на икономиката и най-важното - предотвратяване на рязък спад в доходите на страната. население.

Осигурена е и финансова и кредитна подкрепа на определени сектори като селско стопанство, строителство, туризъм и здравеопазване. Най-трудният проблем, пред който са изправени всички предприятия в периода на карантината, е липсата на оборотни средства. Кредитната подкрепа за попълване на оборотен капитал се осъществява по два канала чрез Държавния фонд за подпомагане на предприемаческата дейност, който е основната институция за подпомагане в тази посока, както и чрез банките.

Трето, в съответствие с правилата на общата карантина в Узбекистан, за да се намалят негативните последици от пандемията, държавните власти заедно с обществеността предприеха редица примерни мерки.

По-специално, по инициатива на президента Ш. Мирзийоев, всички решения за предотвратяване на разпространението на Covid бяха обсъдени в Кенгашите на народните депутати, взети са предвид мненията на широката общественост и след това са представени за разглеждане от Специалната републиканска комисия. За да се предотврати прекомерното натоварване на лечебните заведения, гражданите бяха информирани периодично чрез медиите и интернет за превантивните мерки и начините за лечение на ковид у дома. Разработени са и специални протоколи за лечение на лица със заболяването, съобразени със степента на заболяването и придружаващите заболявания на пациентите. Периодично се налагаха карантинни ограничения.

Четвърто, международното сътрудничество изигра специална роля в превенцията на пандемията от COVID-19. От самото начало на пандемията президентът на Узбекистан проведе телефонни разговори с всички държавни глави в Централна Азия и Афганистан. По време на тези разговори те обсъдиха както двустранния дневен ред, така и съвместното противодействие на заплахата от разпространение на пандемията от коронавирус в региона и света като цяло.

Международни организации, като ООН, ОНД, ШОС, CCTS, приеха съвместни програми и организираха редица конференции за обмен на практически опит в противодействието на разпространението на коронавирус.

По-специално, в рамките на Петата среща на здравните министри на държавите-членки на ШОС, проведена в Ташкент (09.06.2022 г.), обединяването на взаимните усилия за разширяване на възможностите за използване на качествени медицински услуги по време на
Подробно беше обсъдена пандемията от COVID-19.

Ключова роля в международните усилия на Узбекистан за противодействие на разпространението на коронавируса изигра участието на президента на Узбекистан Ш. Мирзийоев в работата на извънредната среща на върха на Съвета за сътрудничество на тюркоговорящите държави, проведена на 10 април 2020 г. във формат на видеоконференция.
Той предложи редица важни инициативи за отговор на пандемията от коронавирус:
1) Създаване на постоянна система за наблюдение, анализ и прогнозиране на епидемиологичната ситуация в рамките на Тюркския съвет;
2) Създаване на съвместни дейности на министерствата на здравеопазването и водещи медицински институции на тюркоговорящите страни за обмен на информация и опит в профилактиката, диагностиката и лечението на опасни инфекциозни заболявания;
3) Създаване на специална координационна група за контрол на пандемията към секретариата на Тюркския съвет; 4) Осигуряване на населението с необходимите храни, лекарства и лекарства.

Освен това има непрекъснат обмен на опит с властите на страни като Германия, Обединеното кралство, Китай и Турция за подобряване на специфични протоколи за лечение на коронавируса.

Пето, ръководството на Узбекистан потвърди ангажимента си за регионално сътрудничество и призова за съвместен отговор на пандемията от COVID-19 в Централна Азия. Страните от ЦА подкрепиха обмена на опит и информация за борба с коронавирусната инфекция, демонстрирайки регионална солидарност срещу общите предизвикателства. Хуманитарната помощ от Узбекистан за Киргизстан и Таджикистан, а след това от Казахстан за Киргизстан, допринесе за регионалната консолидация в борбата срещу COVID-19.

Узбекистан също е извършил хуманитарни доставки на основни медицински консумативи в Китай, Афганистан, Иран, Киргизстан, Таджикистан, Беларус, Азербайджан, Унгария и Русия.

Въпреки предприетите мерки за предотвратяване на COVID-19 и съобщението на СЗО, че пандемията е приключила, светът все повече осъзнава проблемите, свързани с необходимостта от лечение и превенция на последствията от нея, които са повод за сериозно безпокойство на научната и медицинска общност. Според СЗО всеки десети преболедувал коронавирус декларира, че има постковид усложнения.

Анализът на материали от реномирани международни медицински издания и специализирани експерти ни позволява да идентифицираме редица от относително най-често срещаните пост-COVID заболявания.

- болест на дробовете. Според университета в Ухан, 90 % от преболедувалите ковид са имали белодробни увреждания в различна степен (белодробна фиброза).

Учените смятат, че процесът на възстановяване от това заболяване може да отнеме до 15 години. Недостигът на въздух остава най-честият белодробен симптом на постковид синдрома. След инфекция се записва средно в 32 % от пациентите. Според прогнозите това заболяване води до дихателна недостатъчност и в резултат на това до инвалидност.

- сърдечно-съдови заболявания. Според кардиолозите едно от най-честите усложнения на ковид е увреждането на сърдечно-съдовата система. Отбелязва се, че нарушението на съсирването на кръвта, от което страдат почти всички заразени с коронавирус, може да доведе до образуване на кръвни съсиреци в съдовете. Следователно, промените в твърдостта на съдовата стена често причиняват увеличение в кръвното налягане.

Проучванията показват, че се съобщава за увреждане на сърдечния мускул при 20 % от 500 пациенти, прегледани в болницата в Ухан. Промени се наблюдават и в кръвта при 38 % от изследваните пациенти, т.е. забелязва се повишено съсирване на кръвта и кръвни съсиреци са открити при една трета от този брой пациенти. Според експерти дори след преболедуване от ковид пациентите остават изложени на висок риск от инсулти намлява инфаркти.

В същото време, както отбелязват националните експерти, в Узбекистан напоследък се наблюдава най-яркото увеличение на различни форми на миокардит.

- неврологични заболявания. Експерти от US Националният център за биотехнологична информация смята, че всеки трети пациент след COVID е диагностициран с неврологични заболявания, включително световъртеж, главоболие и когнитивни нарушения след изписване от болницата.

На подобно мнение са и експерти от Научния център по неврология на Русия. По техни наблюдения неврологични усложнения се наблюдават при 80% на преживели тежко COVID-19.

- заболявания на ставите.И проучвания, проведени в Турция, Франция и Италия показват това 65 % от пациентите след COVID са имали болки в ставите намлява миалгия (синдром на болка в мускулите, връзките, сухожилията и фасциите - съединителнотъканни мембрани на мускулите). Според статистиката на СЗО жените са по-податливи на постковид ставен синдром от мъжете.

Също така някои експерти подчертават, че влошаването на състоянието допринася за: натрупването на токсини, образувани след смъртта на заразените клетки, продължителна употреба на антибиотици, намалена двигателна активност и повишено телесно тегло. Узбекските експерти отбелязват още, че след заразяване с ковид в страната зачести диагнозата аваскуларна (асептична) некроза на главата на бедрената кост.

- заболявания на черния дроб и бъбреците.Според китайски експерти, 27 % пациенти, приети в болници в Ухан, Китай, имаше проблеми с бъбреците. От 200 случая в провинциите Хубей и Съчуан, 59% имаха протеин в урината си.

Отбелязва се, че при пациенти с остра хронична бъбречна недостатъчност рискът от смърт е пет пъти по-висок. На фона на вируса дори тези, които преди това не са имали особени оплаквания, могат да получат бъбречно заболяване в 30% от случаите. Китайски учени обаче твърдят, че около 50 % от пациентите, хоспитализирани с коронавирус, са имали признаци на чернодробно увреждане.

Болестите след COVID изискват специално внимание. Испанските експерти твърдят, че тази тенденция от своя страна може да доведе до увеличаване на случаите на инвалидност. На този фон в някои страни, например в Съединените щати, има призиви за приравняване на пост-COVID болестите с увреждането.

Като цяло, много медицински специалисти по света, включително специалисти от Узбекистан, твърдят, че последствията от ковид ще останат непредвидими още дълго време. При тези условия приоритетна насока, както за организаторите на здравната система, така и за научната общност, е по-задълбочено и задълбочено изследване на факторите, обуславящи увеличаване на пост-COVID заболяванията, както и тяхното навременно и квалифицирано лечение. лечение. Също така много експерти смятат, че за да се сведат до минимум последствията от коронавируса, е необходимо да се продължат мерките за пълна ваксинация на населението на света.

Както каза генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, „Време е да научим отново принципа на глобалната солидарност и да намерим нови начини да работим заедно за общото благо. Това трябва да включва глобален план за ваксиниране, който доставя ваксини срещу COVID-19 на милионите, на които досега е отказано това спасително средство".

Въз основа на гореизложеното експертите считат за целесъобразно да се разработи съвместен план за действие на ниво ООН за справяне с неотложни проблеми, свързани с ефективната организация на цялостна работа по изучаване, профилактика и лечение на всички видове посткоитални заболявания, което трябва да допринесе за предотвратяване на нарастването на уврежданията в света.

В същото време, за да се предотвратят бъдещи пандемии или да се намалят негативните им последици, ще бъде целесъобразно да се изведе на глобално ниво прилагането на проекта „Едно здраве“, който е разработен в Германия и се разглежда в преговорите по пандемичен договор, в Глобалната здравна стратегия на ЕС и в концепцията на германското правителство за глобалното здраве.

Споделете тази статия: