Европа трябва да ускори прилагането на "Средния коридор"

Тези дни президентът на Казахстан е на посещение в Азербайджан. Двете държави от Каспийския регион укрепват не само политическото сътрудничество, но и транспортните връзки, което е особено важно за Европа в контекста на войната в Украйна и атаките на проиранските хуси срещу европейски кораби в Червено море.

След като Русия започна военна агресия в Украйна, традиционните транспортни връзки, свързващи Азия със страните от ЕС, бяха прекъснати. Освен това атаките на хутите в Червено море са засегнали значително вноса и износа от Европа.

От ноември до декември 2023 г., поради атаките на бунтовниците хуси, световната търговия е спаднала с почти 1.5%. Ситуацията се влоши през януари 2024 г., когато САЩ и техните съюзници започнаха военна операция в Йемен. Транзитът на кораби през Суецкия канал е намалял с 30% спрямо януари 2023 г.

Това доведе до силно увеличение на цените на доставката в света. Икономистите са изчислили, че настоящите прекъсвания на доставките през Червено море са имали по-голямо въздействие върху корабоплаването, отколкото пандемията от COVID-19.

Заради транспортните затруднения цените на стоките растат много бързо, което удря по джобовете на обикновените европейци, чието възмущение тревожи бюрократите в Брюксел, особено преди решителните избори за Европейски парламент.

Като алтернатива на Европейския съюз, транскаспийският международен транспортен маршрут или среден коридор има значителен потенциал.

Идеята на «Нов път на коприната» е стоките от Китай да преминават бързо от Казахстан до брега на Каспийско море. Освен това стоките достигат до Европейския съюз през Азербайджан и Грузия. Всичко това се планира да бъде обсъдено в Баку по време на разговорите между президента на Казахстан К. Токаев и неговия колега президент И. Алиев.

реклама

Според транспортни експерти обемът на трафика по този коридор се е увеличил с 86%, достигайки 2.8 милиона тона, в сравнение с 1.5 милиона през 2022 г. Това е значително увеличение в сравнение с едва 586 хиляди през 2021 г.

Следователно Казахстан и Азербайджан се превръщат във важни транспортни центрове между Азия и Европа. Двете държави обаче имат и своите ползи от реализацията на проекта.

Например, Казахстан може да изпрати своя петрол, уран и пшеница в Европа. Специално развитие получава проектът за изграждане на оптична комуникационна линия по дъното на Каспийско море. От своя страна за Баку също е важно да разшири капацитета на Средния коридор и да прокара оптична линия по дъното на Каспийско море.

Трябва да се отбележи, че Казахстан изглежда важен партньор за Баку в Централна Азия. В Казахстан са регистрирани над 900 компании с участието на азербайджански капитал, работещи основно в областта на търговската и посредническата дейност, пътното и капиталното строителство, преработката и логистиката.

От своя страна в Азербайджан работят около 150 казахстански компании в областта на промишлеността, селското стопанство, търговията, услугите, строителството и транспорта.

Осъзнавайки значението на развитието на алтернативни транспортни маршрути, Европейският съюз проведе първия инвеститорски форум в Брюксел на 29-30 януари тази година като част от инициативата Global Gateway за транспортни връзки между ЕС и Централна Азия.

В столицата на ЕС вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис обяви, че европейски и международни финансови институции са се ангажирали да инвестират 10 милиарда евро (приблизително 10.8 милиарда щатски долара) в развитието на устойчиви транспортни връзки в Централна Азия.

Ефектът от развитието на Средния коридор ще бъде усетен и от други централноазиатски държави, които нямат излаз на море, но се интересуват от разширяване на търговията с Европа.

Така че Узбекистан и Туркменистан, за разлика от Казахстан, нямат железопътни връзки с Китай. Предложеният от Пекин железопътен проект Китай-Киргизстан-Узбекистан се оценява от експерти като много скъп и сложен предвид планинския релеф на региона, както и високите политически рискове.

Като се има предвид този фактор, в дългосрочен план Казахстан ще има статут на основна транзитна територия в Централна Азия, а Азербайджан трябва да поддържа необходимия потенциал за укрепване на „средния коридор“.

Двустранните отношения между Баку и Астана придобиват характер на стратегическо сътрудничество, отчитайки фактора на перспективните транспортни връзки, както и политическия съюз на тюркските държави.

В този контекст експертите смятат, че Европейският съюз трябва бързо и решително да увеличи инвестициите в „средния коридор“, ако Брюксел иска да запази геополитическата си позиция в Централна Азия.

Споделете тази статия: