Защо България умишлено пренебрегва енергийната политика на ЕС?

Преди повече от десетилетие Европейската комисия коментира "високата енергийна интензивност, ниската енергийна ефективност и недостатъчната екологична инфраструктура възпрепятстват бизнес дейността и конкурентоспособността”, която съществува в България – пише Дик Рош, бивш ирландски министър по европейските въпроси и бивш министър на околната среда.

От този доклад малко се е променило. Седемнадесет години след влизането си в ЕС България използва четири пъти повече енергия на единица БВП от средното за ЕС. Докато други страни членки, които се присъединиха към ЕС след 2004 г., значително намалиха своята енергийна интензивност, България отбеляза малък напредък. Не е в крак с партньорите от ЕС. Възниква въпросът защо България умишлено игнорира енергийната политика на ЕС?

Духът на солидарността

Руската инвазия в Украйна през 2022 г. представи големи предизвикателства за Европейския съюз.

В енергийния сектор, където от известно време беше очевидно, че ЕС е прекалено зависим от вноса на руски изкопаеми горива, предизвикателствата бяха особено остри.

В навечерието на инвазията износът на руски газ спадна с 80 милиарда кубически метра. Въпреки че ЕС вече беше поел ангажимент да прекрати постепенно вноса на руски изкопаеми горива „възможно най-скоро“, спадът в доставките на руски газ и избухването на война поставиха перспективата за много реална криза. Имаше мрачни прогнози, че Европа може да се превърне в пустош от тъмни заледени градове с предприятия и домакинства, изправени пред огромни сметки за енергия, и с енергоемки индустрии, изправени пред закриване. Това беше време за солидарност и бързи действия на ЕС.

ЕС, за негова чест, бързо реагира на кризата. На 29 юни 2022 г. Регламент ЕС 2022/1032 беше приет от съзаконодателите на ЕС.

реклама

Законодателните промени бяха въведени в рекордно кратко време поради това, което комисар Карди Симсън определи като „дух на солидарност“ сред ключовите играчи в ЕС.

Регламентът за съхранение на газ от юни 2022 г. и регламентът за прилагане, приети през ноември следващата година, поставят амбициозни цели за съхранение на газ за държавите членки. Страните от ЕС трябваше да се опитат да запълнят 85% от общия капацитет за подземно съхранение на газ в ЕС през 2022 г. и да запълнят 90% от капацитета за съхранение на газ в Европа до 1 ноември 2023 г.

Тези цели не само бяха изпълнени, но и надминати. До ноември 2022 г. е постигнато средно за ЕС ниво на съхранение от 94.9%. До края на отоплителния сезон през 2022 г. средното ниво на съхранение остава високо при 83.4% от капацитета. До ноември 2023 г. нивото на съхранение на газ в ЕС беше 99% от капацитета.

Договореностите, въведени в този регламент, изиграха централна роля за избягването на енергийната криза в ЕС, която мнозина бяха прогнозирали.

Солидарността е по-малко очевидна в една област

Този дух на солидарност обаче беше по-малко очевиден в една област. Ролята на частните оператори в защитата на европейската газова промишленост беше недостатъчно призната. Никъде това не е толкова очевидно, отколкото в случая с България.  

Постигането на амбициозните цели на ЕС за съхранение, определени през 2022 г., изисква изключително сътрудничество между държавите-членки: то също така изисква тясно сътрудничество между правителствата и играчите от частния сектор.

Докато се подготвяха регламентите на ЕС, цените на газа рязко скочиха. Онези, които изготвят законодателството, признават, че разходите за закупуване на газ за съхранение могат да представляват сериозни финансови предизвикателства за газовата индустрия и по-специално за частните оператори.   

За справяне с финансовите рискове член 6б, параграф 1 от регламента, приет през юни 2022 г., задължава държавите членки да „вземат всички необходими мерки, включително предоставяне на финансови стимули или компенсации на участниците на пазара“, участващи в постигането на „целите за попълване“, определени в регламента .

Механизмът за обезщетение, определен в регламента, имаше за цел да защити всички доставчици на газ, които „пристъпиха към плочата“ и изиграха своята роля в усилията на ЕС да премине през зимите на 2022 г. и 2023 г. Механизмът не беше приложен по този начин в България.

Винаги Outrider

В навечерието на Съвета по енергетика на ЕС през март 2023 г. Комисията издаде своя доклад относно функционирането на договореностите за съхранение на газ.

Докладът дава положителен преглед на мерките, предприети от държавите-членки за изпълнение на задълженията за съхранение на газ. Той обаче не спомена за компенсаторните механизми, въведени в държавите-членки. За разлика от тях българските политически фигури не мълчаха по въпроса.  

В дните преди заседанието на Съвета тогавашният български министър на енергетиката Росен Хистов обяви, че обсъжда със заинтересованите страни въпроса за компенсаторен механизъм, който, според него, ще покрие разходите за много скъпия газ, който се вкарва в България подземни хранилища. Министърът, който не уточни кои са заинтересованите страни, с които е в контакт, каза, че намерението му е да повиши цената на газохранилището с колегите си в Брюксел.

По темата се изказа и президентът на България Руман Радев. Той предложи ЕС да се намеси, за да подкрепи усилията на държавите-членки да намерят начин да компенсират спада в стойността на газа, поставен в хранилищата. Идеята на президента, че Брюксел трябва да си вземе сметката, се провали.  

Вместо да въведе компенсаторен механизъм, който е в съответствие с изискванията, въведени от ЕС през юни 2023 г., България въведе схема за нисколихвен заем, която предостави на Булгаргаз 400 милиона евро, средства, които малцина очакват, че някога ще бъдат изплатени. Частните оператори, които кандидатстваха да се възползват от схемата, не стигнаха до никъде; те бяха „оставени на студено“, принудени да поемат огромното бреме на финансирането на газа, който беше закупен, когато цените на природния газ бяха най-високи за всички времена от техните собствени ресурси.

Споразумението отново илюстрира българската склонност да използва всяка възможност, за да извлече предимство от държавно предприятие с по-малко от стерлингови резултати, в ущърб на частните оператори, абсолютната антитеза на политиката на ЕС.

Време е за действие от ЕС

Европейската комисия беше забележително, според мнозина, прекалено толерантна към специалната позиция, която държавният Булгаргаз, част от групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ), заема в енергийния сектор на България.

Както бе споменато по-рано, Комисията през 2013 г. отбеляза българската висока енергийна интензивност, ниска енергийна ефективност и недостатъчна екологична инфраструктура, които според него възпрепятстват „бизнес дейността и конкурентоспособността“. Тези негативни позиции възникнаха и продължават да съществуват в немалка степен от принудителния контрол, който държавната „Булгаргаз“ упражнява в енергетиката.

През 2018 г. Комисията след дългогодишна проверка глоби компанията със 77 милиона евро за блокиране на достъпа на конкуренти до ключова инфраструктура и нарушаване на антитръстовите правила на ЕС. Действията на Комисията предизвикаха ярък политически отпор в България. В един момент всички 176 присъстващи народни представители в българския парламент гласуваха за отхвърляне на позицията на ЕК.

След налагането на тази глоба българското правителство прие това, което някои видяха като знак, че нещата се променят. Той въведе програма, според която значителни количества газ трябваше да бъдат предоставени на трети страни. Това беше оценено като стъпка в правилната посока, която ще насърчи либерализацията на българския газов пазар. Тази надежда беше краткотрайна: програмата беше спряна без обяснение месец преди да влезе в действие.

През януари 2023 г. още една демонстрация на изключителната позиция на групата Булгаргаз в България беше демонстрирана чрез съобщението, че компанията, без никакво уведомление до ЕС, е подписала изключително противоречиво споразумение с турския си партньор BOTAS.

Това споразумение осигурява „заден вход“ за навлизането на пребраниран руски газ в ЕС, противоречи на стремежите на ЕС да откаже Европа от руските изкопаеми горива, подкопава „енергийния суверенитет“ на ЕС и дава на турското политическо ръководство значителен лост за използване в бъдещи отношения с ЕС.

 Споразумението предоставя впечатляващи конкурентни предимства и на двете страни по него и укрепва хватката, която Булгаргаз има над конкуренцията в България.

Макар и възхваляван от българското правителство по време на подписването му, споразумението BOTAS-Булгаргаз беше силно критикувано от българското правителство, което встъпи в длъжност през юни миналата година. Правителството преразглежда споразумението като част от проверката на политиките, приети от неговия предшественик.  

Споразумението предизвика тревога и в Европейската комисия. Миналия октомври Комисията обяви проверка на споразумението и поиска от "Булгаргаз" да й предостави изчерпателен списък от документи, свързани с него. Това съобщение е свързано със съобщението, направено на 7^th Февруари, че Комисията счита, че България не е изпълнила задълженията си по Регламента за сигурността на доставките на газ, може да е знак, че толерантността към степента, в която енергийната политика на България, особено по отношение на газа, е на изчерпване. Времето ще покаже.

Да се ​​върнем на поставения в началото въпрос – защо България умишлено игнорира енергийната политика на ЕС? Отговорът, поне отчасти, изглежда е изключителна вяра на някои политически кръгове в модела на държавна собственост.

България съвсем не е единствената страна-членка, която се присъедини към ЕС с държавни предприятия в ключови икономически сектори. Ирландия е пример за това. Когато Ирландия се присъедини към тогавашното ЕИО през 1973 г., държавните предприятия бяха ключови играчи в енергетиката, транспорта, комуникациите и имаха присъствие в редица други сектори. Държавните предприятия в Ирландия са създадени по-скоро по практически, отколкото по идеологически причини. Те изиграха важна роля в своето време. През годините, откакто Ирландия се присъедини към ЕС, значителен брой от тези компании бяха погълнати изцяло или частично от частния сектор. Други по различни причини са излезли от бизнеса. Тези, които остават, работят на либерализиран и конкурентен пазар. Въпреки че някои може да съжаляват за тези промени, практическата реалност е, че отворената конкурентна икономика, в която частните предприятия се насърчават да процъфтяват, е ключът към икономическия растеж на Ирландия. България не е толкова различна от Ирландия – една отворена конкурентна икономика е по-вероятно да постигне резултати, отколкото вкопчването в икономически модел, вкоренен в миналото.   

Дик Рош е бивш ирландски министър по европейските въпроси и бивш министър на околната среда

Снимка от КУОН ДЖУНО on Unsplash

Споделете тази статия: