Най-добрите представители на Южна Европа в борбата с изменението на климата

A докладва публикувано от Европейския съвет по външни отношения показва, че Румъния и Гърция са сред най-активните страни членки на ЕС по въпросите на изменението на климата, пише Кристиян Герасим, Кореспондент от Букурещ.

Усилията за увеличаване на използването на възобновяема енергия се увеличиха Гърция, както и планове за закриване на електроцентрали, работещи с въглища, и продължаване на прехода към зелена енергия.

Икономическият спад, причинен от пандемията COVID 19, също може да е изиграл роля при определянето на програмата за усилията на Гърция за разработване на алтернативни енергийни средства. Гърция се стреми да привлече много нужда от чуждестранни инвеститори и преминаването към зелена енергия може да е просто начинът да се направи. Гърция също се стреми да се позиционира като лидер по въпроса за климатичните действия и в момента участва в проект за разработка с германския автомобилен производител Volkswagen, показва докладът на ECFR.

Друг фаворит в търсенето на зелени технологии е Румъния, която вижда много обсъждания европейски екологичен курс като възможност за развитие на своята икономика и разчита повече на зелената енергия, тъй като инвеститорите стават по-наясно с проблема с климатичните предизвикателства.

И в Румъния се водят продължителни дебати за поетапното премахване на въглищата. Миналия месец избухна национален спор, когато над 100 миньори в долината Жиу в Румъния се барикадираха под земята в знак на протест срещу неизплатените заплати.

Въпросът за миньорите в Румъния подчертава истински национален и европейски проблем. Много страни се сблъскват с проблеми, които правят прехода към зелена енергия с политици от двете страни на пътеката, които правят аргументите за и против хода.

Тогава заместник-председателят на Комисията Франс Тимерманс се намеси и каза, че няма бъдеще за въглищата в Европа и Румъния трябва да остави въглищата зад себе си. Тимерманс оглавява реализацията и прилагането на Зелената сделка и директивите, които ще гарантират неутралността на климата до 2050 г. в ЕС.

реклама

От друга страна, България се е ангажирала да запази въглищния си сектор още 20-30 години, показва докладът. Европейската държава от Югоизточна Европа се опитва да навакса останалата част от ЕС при прехода към по-екологични алтернативни енергийни източници. И все пак докладът отбелязва значителна промяна в отношението си към зелените технологии през последните години.

Забележителен пример за член на ЕС, възприемащ консервативен подход към стратегията за климата, може да бъде намерен в Словения.

Докладът отбелязва, че Словения е намалила значително своите климатични амбиции, след като новото правителство пое властта през януари 2020 г. Новото правителство не разглежда Европейския зелен договор като икономическа възможност за страната.

За разлика от Словения, Хърватия е значително по-отворена за европейската зелена сделка. В Хърватия усилията на ЕС в областта на климата обикновено са положително приети от правителството, гражданите и медиите, но въздействието на пандемията COVID-19 маргинализира въпроса. Освен това приемането и прилагането на ключови политики, свързани с климата, са изправени пред многократни закъснения, се казва в доклада.

Споделете тази статия: