Санкциите на ЕС срещу застрахователните компании и риска от екологични бедствия

Алесандро Бертолди, изпълнителен директор на института Милтън Фридман, приканва ЕС да преразгледа режима на санкции срещу застрахователните компании, за да намали рисковете от екологична катастрофа в светлината на неотдавнашен военноморски инцидент и петролен разлив край Тобаго.

На 7 февруари край южния бряг на Тобаго се разигра критичен инцидент, когато корабът на име Гълфстрийм заседна и се преобърна, което доведе до значително петролно разливане в околното море. Това събитие бързо ескалира в най-голямата екологична катастрофа в историята на Тринидад и Тобаго, като разливът засяга приблизително 15 км от бреговата линия на острова и причинява големи щети на неговите коралови рифове. Тежестта на ситуацията накара премиера Кийт Роули да обяви извънредно положение. Водолазите се бориха цяла седмица, за да овладеят изтичането, подчертавайки липсата на готовност и технически възможности на страната да се справи с подобни бедствия.

Ситуацията беше допълнително усложнена от разкритието, че Gulfstream не е застрахован, което доведе до несигурност относно това кой ще поеме финансовата тежест за почистването и компенсацията за причинените щети. Липсата на застраховка произтича от липсата на официална регистрация на кораба. Този инцидент хвърля светлина върху по-широкия проблем в морската индустрия, където се очаква корабите, особено тези, превозващи опасни за околната среда товари, да носят застраховка. Такива застрахователни полици, обикновено защита и обезщетение (P&I), са от решаващо значение, тъй като покриват задължения, включително замърсяване на околната среда и разходите, свързани със спасяването на потънал кораб. По този начин застраховката играе критична роля в защитата не само на интересите на трети страни, но и на околната среда, като гарантира наличието на средства за справяне с всякакви щети.

Тази екологична катастрофа край Тобаго подчертава спешната необходимост всички морски кораби да бъдат правилно застраховани. Нарастващата тенденция на незастраховани кораби може да се дължи на международните санкции, наложени от Съединените щати и Европейския съюз върху търговията с петрол от страни като Венецуела, Иран и Русия. Въпреки че тези санкции не бяха одобрени от Съвета за сигурност на ООН, те доведоха до затягане на застрахователните разпоредби, като застрахователите бяха подложени на натиск да отказват покритие само на базата на подозрения.

Това доведе до парадоксална ситуация, при която собствениците на кораби се оказват задължени да осигурят застраховка, но са ограничени да го направят поради санкциите. Затрудненото положение е подобно на правителство, което изисква от собствениците на автомобили да имат застраховка, като същевременно забранява на застрахователните компании да предлагат полици на определени категории шофьори. Този подход не само не наказва набелязаните цели, но също така засяга по-широки обществени интереси.

Въпреки тези предизвикателства, плавателните съдове продължават да транспортират санкционирани товари, като се възползват от вратички, като например регистрация в юрисдикции с хлабави разпоредби или използване на остарели документи за заобикаляне на ограниченията. Това доведе до увеличаване на така наречения „сенчест флот“ от плавателни съдове, работещи без подходяща застраховка или със съмнителни полици, като по този начин изложи на риск морската индустрия, околната среда и глобалната безопасност.

Скорошни анализи, включително доклад на Атлантическия съвет, изчисляват, че в момента има около 1,400 плавателни съда, работещи под минимален регулаторен надзор, предимно петролни танкери, използващи различни тактики, за да скрият местоположението и произхода на товара. Ситуацията доведе до флота от „танкери-призраци“, които чрез практики като деактивиране на техните системи за автоматична идентификация (AIS) значително повишават риска от морски инциденти. Тези кораби не само избягват протоколите за безопасност, предназначени да предотвратят инциденти в морето, но също така допринасят за вероятността от екологични бедствия, подобни на тези, случили се край Тринидад и Тобаго.

реклама

Нарастващата честота на „танкерите-призраци“ и съответните рискове за околната среда и безопасността подчертават системния неуспех в международната корабна индустрия да управлява ефективно тези предизвикателства. Нежеланието на застрахователите да покрият плавателни съдове, считани за „съмнителни“ поради натиска на санкциите, не възпира тези кораби да транспортират товари, което често води до плаване без никаква застраховка. Този сценарий подчертава спешната необходимост от цялостно преразглеждане на разпоредбите за морска търговия и застрахователните практики. Без значителни промени, морската индустрия е готова за по-нататъшни екологични катастрофи, подчертавайки критичната необходимост от по-отговорно управление и надзор за защита както на околната среда, така и на човешките интереси.

ЕС трябва да се задълбочи в проблема и да оцени възможността за промяна на режима на санкции срещу застрахователните компании. Разлив на петрол в Средиземно море би бил екологична катастрофа, за която европейците ще трябва да поемат отговорност и да поемат пълните разходи.

Споделете тази статия: