Свържете се с нас

Узбекистан

Възраждането на района на Аралско море е възможно само чрез съвместни усилия

ДЯЛ:

Публикуван

on

Ние използваме вашата регистрация, за да предоставяме съдържание по начини, по които сте се съгласили, и за да подобрим разбирането ни за вас. Можете да се отпишете по всяко време.

През последните години под ръководството на президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев бяха предприети всеобхватни мерки с безпрецедентен мащаб и значение в областта на решаването на екологичните проблеми. Мерките за решаване на проблеми, свързани с последиците от пресъхването на Аралско море, са очертани като най-важните приоритети в тази посока, пише Нозим Хасанов, Главен изследовател на ISRS при президента на Република Узбекистан.

Всичко това придобива голяма спешност и актуалност в контекста на глобалното изменение на климата и влошаването на екологичните бедствия. Днес в света има все по-голямо разбиране, че отрицателните промени, свързани с катастрофата в Аралско море, представляват сериозна заплаха не само за страните от Централна Азия, но и за устойчивото развитие в глобален мащаб.

Както знаете, площта на изсъхналото дъно на Аралско море е 4.5 милиона хектара, включително на територията на Казахстан - 2.2 милиона хектара, Узбекистан - 2.3 милиона хектара. Ежегодно от морското дъно се отстранява до 100 милиона тона солен прах, който се пренася на хиляди километри, причинявайки непоправими щети на здравето на населението, природата и икономиката на региона.

В тази връзка бяха предвидени фундаментални промени в подходите за решаване на проблемите на Аралско море в Стратегията за действие за пет приоритетни области на развитие на Република Узбекистан за 2017-2021 г. По-специално бяха очертани системни мерки за смекчаване на негативните последици от глобалното изменение на климата и пресъхването на Аралско море за развитието на земеделието и човешкия живот.

Още на 18 януари 2017 г. в рамките на изпълнението на тези задачи беше приета Държавната програма за развитие на региона на Аралско море за 2017-2021 г. През същата година беше създаден Фонд за развитие на региона на Аралско море, за да осигури надеждно и стабилно финансиране. Важна стъпка в това отношение беше изпълнението на 67 проекта на стойност почти 800 милиона щатски долара, насочени към смекчаване на последиците от бедствието, подобряване на екологичната, социално-икономическата ситуация и условията на живот на местното население.

Значително събитие беше и провеждането през 2018 г. след десетгодишно прекъсване на срещата на Международния фонд за спасяване на Аралско море в Туркменистан.

На срещата бяха обсъдени въпроси за подобряване дейността на фонда, подобряване на екологичната ситуация в региона, координирано управление на водните ресурси, засилване на сътрудничеството между страните от Централна Азия в тази посока.

реклама

Говорейки за необходимостта от обединяване на усилията за преодоляване на негативните последици от кризата в Аралско море и подобряване на социално-икономическата ситуация в региона на Аралско море, ръководителят на Узбекистан подчерта, че IFAS е единствената регионална организация в тази посока, която може да се превърне в ефективен механизъм за взаимодействие между нашите страни.

Също така, голямо внимание беше отделено на прилагането на практически мерки за развитие на водното сътрудничество в региона, насочени към подобряване на екологичната ситуация в района на Аралско море. Предложено е да се образува единен списък и да се осигури съвместната подготовка на иновативни проекти, като се вземе предвид опитът от изпълнението на такива проекти в екологично неблагоприятни региони на света, както и отпускането на дългосрочни концесионни заеми и безвъзмездни средства за тези цели .

За тази цел през 2018 г. при президента на Република Узбекистан е създаден Международен иновационен център Аралско море, който е предназначен да активизира усилията в областта на научните изследвания, трансфера на технологии и образованието в условия на соленост. Учените са доказали, че засаждането на такова пустинно растение като саксаул върху изсушеното дъно ще помогне да се запази слой пясък и сол, да се промени структурата на почвата и да се възстанови биологичното разнообразие.

Бяха разпределени значителни финансови и човешки ресурси, за да се превърне пустинята в оазис. И въпреки трудната 2020 г., която беше изцяло насочена към борба с коронавирусната инфекция, мащабната екологична работа, започнала на пресъхналото дъно на Аралско море, не спря.

Според последните данни площта на горските насаждения върху изсъхналото дъно на Аралско море е достигнала 1.2 милиона хектара.

В същото време е важно да се отбележи, че контролът върху изпълнението на укази и резолюции на президента, насочени към развитието на зоната на Аралско море, е засилен. За тези цели през 2020 г. в Сената на Олий Маджлис беше създаден Комитетът за развитие на региона на Аралско море. Под негово ръководство се работи активно за реализиране на редица проекти, насочени към трансформиране на зоната на екологична криза в зона на социално-икономическо развитие. Например в района на Тахтакупир в Каракалпакстан е инсталирано оборудване за пречистване и обезсоляване на вода на стойност 1.1 милиона щатски долара. Освен това комисията преговаря с ЮНЕСКО за включването на юртите Каракалпак в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, което несъмнено ще бъде важна стъпка. в развитието на туризма и увеличаване на доходите на населението в района на Аралско море.

Както знаете, държавният глава многократно призова от високата трибуна световната общност активно да консолидира международните усилия, за да преодолее последствията, причинени от пресъхването на морето. Още през 2017 г. президентът Ш. Мирзийоев, говорейки от трибуната на Общото събрание на ООН, ясно показа картата на Аралско море и мащаба на неговата трагедия. Поради това е особено важно, че инициативата на ръководителя на Узбекистан, изразена на тази сесия за създаване на многостранен доверителен фонд на ООН за сигурността на човека за региона на Аралско море, намери оживен отговор в световната общност. Година по-късно, на 27 ноември 2018 г., в централата на ООН в Ню Йорк стартира Доверителният фонд.

С цел широко информиране на обществеността за целите и задачите на фонда, за набиране на средства за изпълнение на поставените пред него задачи, са организирани различни събития с участието на международни донорски организации и финансови институции. Едно от такива значими събития беше международната конференция на високо ниво „Аралско море - зона на екологичните иновации и технологии“, проведена на 24-25 октомври 2019 г. в Нукус под егидата на ООН. В него взеха участие представители на много страни, както и на ООН, Световната банка, Азиатската банка за развитие, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие. На конференцията бяха повдигнати актуални въпроси, свързани с необходимостта от обединяване на усилията на международната общност, насочени към преодоляване на последствията от екологична катастрофа, подобряване на условията на живот на жителите на региона на Аралско море. Този форум и други събития позволиха за кратко време да се привлекат необходимите инвестиции и да се започне активната работа на Доверителния фонд на ООН.

В момента Фондът е натрупал средства в размер на 26.1 милиона щатски долара, от които през 2019 г. - 17 милиона щатски долара, 2020 - 9.1 милиона щатски долара. още 123.2 милиона долара за създаване на нови работни места в региона, подобряване на социалните и природни условия в зоната на бедствието.

Систематичната работа на Фонда има за цел да допринесе за създаването на Консултативен комитет по устойчиво развитие на региона на Аралско море на 1 декември 2020 г. Той предоставя ценни насоки за това как да се разработят цялостни решения на вашите предизвикателства. Така на заседанието на комитета, проведено на 30 март 2021 г. под егидата на ООН и Министерството на инвестициите и външната търговия на Узбекистан, присъстваха повече от 130 представители на академичните среди, международните финансови институции, агенциите на ООН, неправителствените организации, частните сектор, държавни агенции и представители на гражданското общество.

По време на срещата беше отбелязано, че понастоящем фондът е финансирал проекти в региона на Аралско море за осигуряване на достъп на населението до питейна вода, подобряване на качеството на перинаталните грижи, подкрепа на иновативни младежки инициативи в селското стопанство, подобряване на санитарните условия в средните училища и подобряване на здравната система.

По-специално беше подчертано, че около 35 хиляди души в пет населени места на Република Каракалпакстан са снабдени с питейна вода, инфраструктурата е значително подобрена. Освен това е инсталирано ново оборудване в родилните болници в кварталите Кунград и Беруний, както и в перинаталния център на Нукус.

На срещата бяха одобрени и нови проекти на стойност 12.4 милиона щатски долара. Подкрепено е изграждането на мултидисциплинарна болница в района на Муйнак, въвеждането на редица иновативни, спестяващи ресурси технологии в селското стопанство, производството и комуналните услуги.

По време на срещата партньорите за развитие - Европейският съюз, Европейската банка за възстановяване и развитие, Ислямската банка за развитие, Програмата на ООН за околната среда, Агенцията за международно развитие на САЩ, представители на редица държави изразиха готовност да подкрепят мерки за устойчиво развитие в района на Аралско море.

Извършената работа свидетелства за факта, че идеята за създаване на доверителен фонд на ООН с много партньори се оказа навременна и силно търсена. Благодарение на това стана възможно да се обединят международните усилия за преодоляване на последиците от едно от най-големите екологични бедствия на планетата, когато пред очите на едно поколение морето всъщност се превърна в пустиня с площ от 38 хиляди квадратни метра . км.

Фондът се превърна във важна международна платформа за изпълнение на мащабни и дългосрочни проекти, насочени към предоставяне на практическа помощ на световната общност за населението на региона на Аралско море.

В същото време разглежданият проблем е и във фокуса на лидерите на държавите от региона. Две консултативни срещи (първата през март 2018 г. в Нур-Султан, втората през ноември 2019 г. в Ташкент), проведени на ниво ръководители на страните от Централна Азия, се превърнаха в една от ефективните платформи за обсъждане и решаване на проблеми на регионален регион природата, включително екологичните. Инициатор на такива срещи беше президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев.

В резултат на втората среща на лидерите на страните от региона беше прието съвместно изявление, което наред с други актуални въпроси обхващаше проблемите, свързани с премахването на негативните последици от пресъхването на Аралско море.

Документът изразява намерението за по-нататъшно развитие и укрепване на сътрудничеството в басейна на Аралско море. Също така беше решено да се използват възможностите на Международния фонд за спасяване на Аралско море и ресурсите на Мулти-партньорския доверителен фонд за решаване на практически проблеми за привличане на нови знания, иновативни технологии в региона, като цялостно се въведат принципите на „зелена "икономика, предотвратяваща по-нататъшно опустиняване, миграция на околната среда и други мерки.

Още по-голям акцент върху този въпрос даде президентът на Узбекистан, говорейки през септември 2020 г. на 75-ата сесия на Общото събрание на ООН, където за пореден път насочи вниманието на световната общност към продължаващото разрушително въздействие на кризата в Аралско море за целия регион. Тогава държавният глава предложи районът на Аралско море да бъде обявен за зона на екологични иновации и технологии.

Всички тези инициативи и предложения на държавния глава, изразени на уважавани световни платформи, както и в хода на събития на високо регионално ниво, се въплъщават последователно в реалността.

Днес не говорим за връщане на Аралско море, а поне за преодоляване на неговите болезнени последици за хората. За да се сведе до минимум бедствието, причинено от това мащабно екологично бедствие. Човекът беше причината за смъртта на Аралско море, но именно той успя да върне живота в тази земя. Надежда за това дават създадените от човека гори, които шумолеха на дъното на някогашното море. Тази земя буквално се променя пред очите ни, хората получават чиста питейна вода, строят се модерни къщи, пътища, училища и болници. Тук идват чуждестранни инвеститори, броят на туристите от различни части на света расте. Всичко това е доказателство, че районът на Аралско море се възражда и има големи перспективи.

Нозим Хасанов е главен изследовател на ISRS при президента на Република Узбекистан.

Споделете тази статия:

EU Reporter публикува статии от различни външни източници, които изразяват широк спектър от гледни точки. Позициите, заети в тези статии, не са непременно тези на EU Reporter.
МолдоваПреди 11 часа

Република Молдова: ЕС удължава ограничителните мерки за онези, които се опитват да дестабилизират, подкопаят или застрашат независимостта на страната

КазахстанПреди 17 часа

Камерън иска по-силни връзки с Казахстан, рекламира Великобритания като предпочитан партньор за региона

ТютюнПреди 19 часа

Tobaccogate продължава: Интригуващият случай на Dentsu Tracking

КазахстанПреди 19 часа

Визитата на лорд Камерън демонстрира значението на Централна Азия

НАТОПреди 19 часа

Европейските парламентаристи пишат на президента Байдън

Човешки праваПреди 2 дни

Положителните крачки на Тайланд: политическа реформа и демократичен прогрес

Трудово правоПреди 2 дни

Комисарят призовава за подход на екип Европа към трудовата миграция

Заобикаляща средаПреди 2 дни

Климатична революция в европейското горско стопанство: Първите в света въглеродни резервни паркове в Естония

Тенденции