С прекъсването на преговорите за присъединяване към ЕС балканските държави преминават към създаването на мини-Шенген

В края на лятото лидерите на Сърбия, Албания и Северна Македония подписаха тристранно споразумение, което може да се разглежда като градивен елемент на регионално споразумение, подобно на това, което Шенгенското пространство представлява от по -голямата част от ЕС, пише Кристиян Герасим, кореспондент от Букурещ.

Наречена инициативата „Отворени Балкани“, идеята за формиране на общ пазар за страните, които очакват членство в ЕС, дори по-рано беше известна като Мини Шенгенското пространство.

По принцип споразумението представлява инициатива, основана на търговията и свободата на движение на стоки и граждани и равен достъп до пазарите на труда, точно за това, за което е Шенгенското пространство на ЕС.

Прогнозите показват, че страните членки ще спестят до 3.2 милиарда долара (2.71 милиарда евро) всяка година, според оценките на Световната банка.

В миналото е имало подобна инициатива, наречена Берлински процес, която се фокусира върху бъдещото разширяване на Европейския съюз. Берлинският процес е иницииран с цел да се затвърди и поддържа динамиката на процеса на интеграция в ЕС в светлината на засиления евроскептицизъм и петгодишния мораториум върху разширяването, обявен от тогавашния председател на Комисията Жан Клод Юнкер. Наред с някои държави членки на ЕС, Берлинският процес включваше шест държави от Западните Балкани, които са кандидати за членство в ЕС -Черна гора, Сърбия, Северна Македония, Албания -или потенциални кандидати -Босна и Херцеговина, Косово.

Берлинският процес беше ръководен и започна през 2014 г. от германци, проектирани, както е споменато за страните от Западните Балкани, които никога не завършиха с обвързващо споразумение. Седем години по -късно страните в региона се опитват да покажат, че могат да правят нещата сами, със или без помощта на ЕС.

Говорейки за оформянето на мини-Шенген, сръбският премиер Вучич каза, че „време е да вземем нещата в свои ръце и сами да решим съдбата и бъдещето си“ и се похвали, че „от 1 януари 2023 г. никой няма да ви спре от Белград до Тирана ".

реклама

По подобен начин албанският премиер Рама заяви в Скопие, че мярката има за цел да попречи на Западните Балкани да се забият в „малка карикатура на ЕС, където за всичко имате нужда от консенсус и всеки може да блокира всичко чрез вето“.

Въпреки това, без да се включат всичките шест държави от Западните Балкани в споразумението, може да има нови разделения в региона.

Разбира се, най -големият проблем е Косово, което Сърбия не признава като независима държава и твърди, че бившата му провинция - географски разположена точно между Сърбия, Северна Македония и Албания - всъщност е част от нейната територия. Косово обяви независимост през 2008 г., след като намесата на НАТО през 1999 г. доведе до изтегляне на контролираните от Белград сили от провинцията с мнозинство етнически албанци. Косовските лидери критикуват създаването на мини-Шенген в региона, инициативата, ръководена от сръбския премиер.

Освен това проблемите, които все още засягат Западните Балкани, като нарастващия национализъм, накараха Босна да бъде амбивалентна относно присъединяването към инициатива, ръководена от сръбски премиер. Черногорските лидери, като Мило Джуканович, също не се продават по споразумението.

И все пак инициативата „Отворени Балкани“ може да не е достатъчна утеха за балканските държави, които все още чакат да се присъединят към ЕС.

Споделете тази статия: