Трудностите на # NordStream-2

Историята за изграждането на „Северен поток-2“ до голяма степен прилича на завладяващ роман, който също има мистичен колорит. Изглежда, че енергийният проект, който е печеливш за цяла Европа, претърпява различни проблеми в продължение на 4 години и се сблъсква с множество препятствия и историята не може да приключи. Истината остава, че всеки икономически проект на Русия на Запад неизбежно е изправен пред сериозни политически проблеми, които често водят до отрицателни резултати. Достатъчно е да си припомним тъжната история на Южния поток, който буквално беше удушен от ЕС поради прословутото противоречие с 3-ия енергиен пакет, пише Алекс Иванов, кореспондент на Москва.

"Северен поток-2" е главен газопровод с дължина 1,234 км, който се строи от Русия до Германия през Балтийско море. Това е удължаване на газопровода "Северен поток". Тръбопроводът преминава през изключителните икономически зони и териториални води на пет държави: Дания, Финландия, Германия, Русия и Швеция.

По капацитет и дължина той е почти идентичен с настоящия газопровод на Северния поток. Тя се различава от него по входната точка, разположена в региона Уст-Луга на южния бряг на Финландския залив. Тя се различава и в състава на акционерите.

Заедно с изграждането на газопровода се разширява и морският газопровод. Успоредно със съществуващото разширение на сушата на Северен поток (газопровода OPAL) германските компании изграждат газопровода Eugal за доставка на газ до централния европейски газов хъб в близост до град Баумгартен (Австрия) и на територията на Чехия с въвеждане в експлоатация през 2019 и 2021 година.

Проектът засяга пряко или косвено интересите на широк кръг страни и предприятия и предизвика дебати в медиите.

Планирането на тръбите се планираше да бъде завършено не по-късно от четвъртото тримесечие на 2019 г. Тези планове не можаха да бъдат осъществени поради позицията на Дания, която не даде разрешение за тръбопровода да бъде положен през изключителната му икономическа зона. През декември 2019 г. строителството на подводния газопровод с 93.5% готовност беше спряно поради санкциите на САЩ.

През октомври 2019 г. беше получено разрешение за строеж в изключителната икономическа зона на Дания - беше одобрен маршрут, простиращ се на 147 км югоизточно от остров Борнхолм. Споразумението с Дания отне повече от две години. По времето, когато беше получено това разрешение, всички останали подводни участъци от тръбопровода вече бяха построени.

реклама

Шефът на германския комитет по Бундестага по енергетика Клаус Ернст наскоро заяви, че възможността за кандидатстване в ООН се изучава заради заплахите от САЩ за налагане на санкции върху газопровода "Северен поток-2".

Според него е недопустимо, когато една държава, например САЩ, предписва на друга суверенна държава или суверенния Европейски съюз как да реши въпроса за собственото си енергийно снабдяване. Политикът отбеляза, че това "противоречи на всякакви разумни отношения".

Ернст реагира и на изявленията на Европейската комисия, че ако САЩ наложат санкции, това ще бъде нарушение на международното право. "Нарушение е да се заплашва суверенитетът на страната по този начин", каза той.

Политикът посочи, че Европейският съюз смята такова влияние в противоречие с международното право. Той призна, че след кандидатстване в ООН Германия може да подаде жалби в съответните съдилища.

По-рано стана известно, че Русия изрази солидарност с Германия около изграждането на главния износен газопровод "Nord stream-2" в лицето на активна опозиция от САЩ. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че проектът за изграждане на газопровода се оценява положително от всички европейски страни, които са изправени пред "безпрецедентен санкционен натиск от САЩ".

САЩ активно се противопоставят на изграждането на "Северен поток-2". В края на миналата година бяха наложени санкции на всички компании, участващи в проекта, след което швейцарският Allseas беше принуден да изтегли своята компания за полагане на тръби от Балтийско море. В бъдеще ограниченията бяха разширени и включени в бюджета за отбрана, включително застрахователни компании, които си сътрудничат с участниците в строителството.

Ситуацията около недовършения руски износен газопровод „Nord stream-2“ става все по-остра и проблемите стават все по-големи. Враговете и приятелите на новата руска тръба, положена на дъното на Балтийско море, заобикаляйки Украйна, постоянно вдигат залога. От една страна, американските сенатори заплашват да използват санкции, за да съсипят германския пристанищен град Мукран, където се намира логистичният център на проекта „Тръбопровод“. От друга страна, руският външен министър Сергей Лавров уверява германския си колега, че Русия със сигурност ще завърши газопровода.

Досега обаче конструкцията не се е изместила от точката, в която е замръзнала през февруари, когато швейцарската компания pipe_laying отказа да работи под натиска на американските санкции. От двата руски кораба, за които се наддава, единият - „Фортуна“ вече е изтеглен от наемателите, а вторият - „Академик Черски“ все още не е започнал работа по неизвестни причини. Така че досега все още не е ясно дали Русия ще успее да докара до края останалите 6% от тръбата? Все още няма информация кой от корабите руският газов концерн ще използва за завършване на Северен поток - 2.

Междувременно 24 държави от ЕС се противопоставиха на плановете на САЩ да наложат нови санкции на „Северен поток-2“. Само трима отказаха да споделят мнението на мнозинството, пише германският вестник Die Welt, позовавайки се на източници в европейските дипломатически кръгове.

Отбелязва се, че европейската делегация представи „протестна нота“ на Държавния департамент на САЩ по време на видеоконференция на 12 август. На какво ниво е направено това и кои държави не са се присъединили към протеста, не се съобщава.

Въпреки че не е трудно да се предположи, че една от тях е Полша, а още две са Прибалтика. Естония - точно. Тъй като тя, в лицето на външния си министър Урмас Рейнсалу, побърза незабавно да заяви, че санкциите на САЩ срещу изпълнението на проекта „Северен поток-2“ са в нейни интереси.

Сред другите силни противници на Северен поток-2 със сигурност е Полша. Преди време полският антимонополен надзирател UOKiK заяви, че е глобил руския газов титан "Газпром" в размер на 57 милиона долара за "неуспех да сътрудничи в разследването на проекта за газопровода" Северен поток-2 ". Заедно с това Варшава е дългогодишен защитник на отчаяните усилия на Украйна да запази руския износ на газ за Европа чрез тръбопроводната си система. Няма съмнение, че "Северен поток-2" сериозно ще подкопае украинските възможности за износ.

Въпреки трудностите, възникващи около завършването на строителството на "Северен поток-2", в Москва и Газпром по-специално са решени да въведат проекта в експлоатация през следващите шест месеца. Изглежда, че много благоприятен фактор за Русия ще бъде почти единодушната подкрепа от страна на ЕС, която е възмутена от наглото поведение на САЩ в опит да предотвратят проекта и в същото време да изтласкат скъпия си втечнен газ към европейския пазар. Много анализатори смятат, че в близко бъдеще ще има развръзка в тази изключително сложна история.

Споделете тази статия: